Решение № 3596 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2019 г.

ВАСVI отделение09.03.2020 г.докладчик т Румяна Папазова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1081 от 14.06.2019 г., постановено по адм. дело № 33 по описа за 2019 г. на Административен съд - Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД, гр. Б., против т. 4 и т. 5 от заповед № РД-25-1831 от 10.12.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса - Б.. ОСЪЖДА "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД, гр. Б., да заплати на Районна здравноосигурителна каса, гр. Б., разноски за водене на делото в размер общо на 400 (четиристотин) лв. за двете инстанции. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 3596 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11869/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса - Б., против решение № 1081 от 14.06.2019 г., постановено по адм. дело № 33 по описа за 2019 г. на Административен съд - Б., с което е отменена заповед № РД-25-1831/10.12.2018 год. на Директора на РЗОК–Б., в частта по т. 4 и т. 5. Изложените съображения за необоснованост, неправилно прилагане на чл. 37, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване и чл. 274, ал. 4 от НРД за МД 2018 г., са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД със седалище и адрес на управление в гр. Б. е оспорил касационната жалба в писмено възражение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Б. е заповед № РД-25-1831 от 10.12.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Б., в частите по т. 4 и т. 5, с които на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Б." АД, гр. Б. – изпълнител на болнична медицинска помощ по договор с НЗОК № 020607/17.05.2018 г., са наложени санкции "финансови неустойки" на основание чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г., всяка в размер на 200 лв., за извършени нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 и т. 7, чл. 37, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 274, ал. 4 от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г., в сила до 31.12.2019 г. (НРД МД 2018 г.). С постановеното решение Административен съд – Б. е отменил оспорената заповед в частите по точки 4 и 5, след като е приел за недоказани извършените нарушения, състоящи се в заплащане на потребителски такси от хоспитализирани здравноосигурени лица (ЗОЛ), които са освободени от заплащане съгласно "Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО" - Приложение № 11 към НРД МД 2018 г. Подадените от пациентите декларации за информирано съгласие и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение не са надлежно и годно доказателство за реално извършено плащане от тяхна страна. По отношение на нарушението по т. 5 приложеното направление за заплащане на потребителска такса не покрива признаците на платежен документ, но с оглед вписаните в него реквизити, би могло да се приеме като индиция за извършено от пациента плащане. Така постановеното решение е необосновано и неправилно. На основание чл. 274, ал. 4 от НРД МД 2018 г. (отм.); за оказаната БМП потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО не се заплаща от категориите лица по чл. 37, ал. 4 ЗЗО, както и от лицата със заболявания, посочени в приложение № 11 "Списък на заболяванията, при които ЗОЛ са освободени от потребителска такса по чл. 37, ал. 1 ЗЗО". От фактическа страна е установено, че двете хоспитализирани здравноосигурени лица са със заболявания, посочени в Приложение № 11 към НРД МД 2018 г.: по т. 4, история на заболяване (ИЗ) № 18730 от 29.07.2018 г. до 31.07.2018 г. за пациент Х. Сяколов, придружаващото заболяване е с МКБ код F31 [диагноза] (Разстройства на настроението (афективни разстройства), а по т. 5, ИЗ № 17921 от 20.07.2018 г. до 24.07.2018 г. за пациент Б. Заселска - с МКБ код G 83. 3 [диагноза] (Други паралетични синдроми). Съгласно "Списъка на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса по чл. 37, ал. 1 от ЗЗО" - Приложение № 11 към НРД МД 2018 г., пациентите със заболявания от F30-F39 и G 83. 3 са освободени от заплащане на потребителска такса. Неоснователно е възражението на болничното лечебно заведение за недоказаност на заболяване с МКБ код G 83. 3 - "Други паралитични синдроми" по ИЗ № 17921, при наличието на което пациентът е освободен от заплащане на потребителска такса. Изпълнителят на болнична помощ е отчел дейност за посоченото заболяване в подадената от него по електронен път информация до НЗОК. С включване на извършената дейност в подадения електронен отчет по чл. 252 от НРД МД 2018 г. изпълнителят на БМП сам е потвърдил заболяване, при наличието на което пациентът не заплаща потребителска такса. Ако в хода на болничното лечение такова заболяване не е било установено, то не би следвало да намери отражение в отчетната документация пред НЗОК. Съгласно чл. 30, т. 5 от НРД МД 2018 г. изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр, в които изрично е посочено. В разглежданите случаи изпълнителят на БМП е нарушил горното задължение, което се установява от приложените 2 броя "Декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение на платените услуги в лечебното заведение". Декларацията, която се попълва по образец, представлява неразделна част от медицинската документация за всяко проведено лечение. И двете ЗОЛ са декларирали, че са заплатили суми за болнични лечения (съответно 11, 60 лв. и 23, 20 лв.), декларациите им са приети от лечебното заведение и приложени към ИЗ. Приложено е и направление за заплащане на потребителска такса съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗЗО по ИЗ № 17921 от 20.07.2018 г. до 24.07.2018 г. от пациент Б. Заселска с поставен щемпел "платено". Изпълнителят на медицинска помощ неоснователно е изискал плащане за извършена медицинска дейност, което представлява нарушение на условията и реда за оказване на медицинска помощ и обосновава основанието по чл. 400, ал. 3 от НРД МД 2018 г. за налагане на санкция "финансова неустойка" в размер от 200 до 500 лв. Оспорената заповед е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и като я е отменил, Административен съд - Б. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид изхода на делото следва да бъде уважено искането за присъждане на разноски в полза на РЗОК, гр. Б., с общ размер 400 (четиристотин) лв., от които 200 (двеста) лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1