Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г.

Решение № 291 от 9.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 115/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Мария Иванова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на В. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр. д. № 774/11 г., постановено по иск с пр. осн. чл. 127, ал. 2 от СК. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК след констатацията, че по въпроса: кога е налице промяна в обстоятелствата, която да налага изменение /в случая с ограничаване/ на режима на лични отношения на детето с родителя, на когото не са възложени за упражняване родителските права, въззивното решение противоречи на трайна практика на ВКС по ГПК, отм., приложена към жалбата и цитирана в определение по чл. 288 от ГПК. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност - незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на иска като неоснователен. Ответницата по жалба Д. Т. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: В. съд е уважил предявения от Д. Т. срещу касатора иск по чл. 127, ал. 2, вр. с чл. 59, ал. 9 от СК. Вместо първоначално определеният през м. юни 2009 г. режим на лични отношения на бащата с малолетното дете на страните А. А. /род. през 2004 г./: всеки вторник от месеца след училище с преспиване, всеки четвъртък от месеца след училище по три часа, всяка събота от месеца с преспиване, както и да взема детето при себе си не повече от 30 дни през годината, когато майката не е в платен годишен отпуск, с въззивното решение е определен нов: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 10 ч. в събота до 16 ч. в неделя, както и 20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката. Прието е, че при първоначално определения режим на отношения детето има възможност да общува пълноценно с всеки един от родителите в семейна среда и двамата родители участват пълноценно в отглеждането му. Детето очаква с радост срещите с бащата в определените за това празнични и делнични дни, а той му помага, подкрепя и осигурява занимания извън ежедневните учебни. Установено е от становището на Д "СП", че детето се отглежда и възпитава с активното участие на двамата родители и се чувства максимално спокойно и емоционално удовлетворено в общуването с всеки от тях, въпреки раздялата им. Независимо от това, според ОС, исканата от майката промяна на режима със стесняването му е наложителна, тъй като детето е тръгнало на училище и понастоящем и занапред първоначалният режим е неудобен за него и неговата майка, при натовареността в училище и необходимата подготовка и занимания с учебния материал. Стесненият режим, според ОС, е по-рационален и в интерес на детето - то е момиче, във вече училищна възраст, нуждае се от майчина грижа и ласка, но и от непосредствени периодични контакти със своя баща, които ще съдействат за правилното му развитие и оформяне като личност. Така според ОС, родителските функции са организирани по начин, който най-пълно отговаря на интереса на детето. В посочените при допускане на обжалването решение на ВКС е прието, че мерките, с които се уреждат личните отношения между детето и родителя, който след развода не упражнява родителските права, винаги следва да са конкретни и да улесняват правилните отношения на детето с двамата родители /р. по гр. д. № 1879/71 г. и по гр. д. № 28/72 г. на второ г. о. на ВС/. Те трябва да обезпечават колкото е възможно по-широк контакт на детето с родителя, който не упражнява родителските права, освен ако поведението му не поставя детето в опасност. Родителите имат еднакви права и задължения към детето и когато ги упражняват в негов интерес, няма основание да се ограничават тези им права. Общуването на детето с всеки от родителите съдейства за правилното му възпитание и следователно е в него интерес, а не във вреда /р. по гр. д. № 433/73 г. на второ г. о. на ВС/. Разпоредбата на чл. 29, ал. 2 от СК, отм., /аналогична сега е на чл. 59, ал. 9 от СК/ има предвид нови обстоятелства, настъпили след постановяване на развода и променили съществено обстановката и начина на отглеждане на детето, влошили ги така, че с оглед интересите на детето се налага изменение на взетите мерки и предписване на нови /р. по гр. д. № 1095/71 г. на ВС, второ г. о./. В постановеното за уеднаквяване на практиката ППВС № 1/74 г., на което се позовава ответницата по жалба, е посочено: Свиждането и вземането на детето са неразделни части от поддържането на лични отношения..... Начинът и формата на поддържане на лични отношения могат да бъдат най-разнообразни. По смисъла на чл. 29, ал. 2 СК под "изменение на обстоятелствата" се разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. В случая е установено, както е приел и въззивният съд, че детето, при първоначално определения му със споразумение по брачното дело режим на лични отношения с бащата, може да общува пълноценно и с двамата си родители, които живеят в един град - В. Доказани са и ползите от това - спокойствие, сигурност, радост, привързаност на детето към тях и съхраняване на семейната среда с възпитаването и обгрижването му и от двамата родители, въпреки раздялата им. Затова според ВКС запазването на предпоставките за такова общуване е в интерес на детето. Започването на училище е нормално и очаквано събитие в развитието му. Ранната ученическа възраст налага по-добро организиране на режима с цел удобство на детето, както е приел и ОС. Тя обаче не може да се цени като влошаване на условията спрямо тези, при които са постановени първоначалните мерки, и непременно да обоснове ограничаване на доказано полезните по вид и продължителност контакти на бащата с детето, т.е. ограничаването не е от очевидна полза за детето. Затова според ВКС към определените от ОС дни на лични контакти на детето с бащата през почивните дни следва да се прибавят и часове за свиждане в делничните дни, като се запазят определените за всеки четвъртък по три часа след училище. Бащата е доказал, че познава и се съобразява с нуждите на детето и е изразил готовност и желание да му оказва подкрепа при подготовката на учебния материал - социален доклад. Няма основание и за ограничаване на продължителните ежегодни контакти, затова те следва да останат с първоначално определената продължителност - не повече от 30 дни, които да не съвпадат с годишния платен отпуск на майката, като към 20-те дни през лятната ваканция се прибавят и по пет дни през зимната и пролетната ваканции. Поради изложеното въззивното решение, с което режимът на отношения на детето с бащата е стеснен - определен е само в част от почивните дни, като са премахнати контактите в делнични дни и продължителния ежегоден контакт - намален на 20 дни през лятото, е отчасти неправилно. То следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, с което към режима да се прибавят и контакти в делнични дни, както и да се запази по продължителност първоначалноопределеният ежегоден контакт, разпределен подневно през ваканциите, както бе посочено по-горе. Затова ВКС на РБ, трето г. о.