Решение № 1774 от 16.2.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Земеделска компания ЕООД срещу решение 116 от 05.04.2022 г., постановено по административно дело 193/2021 г. от Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прекратяване на ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. за кампания 2019 г. с изх. 01-2600/882#5/21.01-2021 г., издаден от Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) . По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и неправилно се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба Заместник изпълнителният директор на ДФЗ в представен писмен отговор чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права са засегнати с него. За да отхвърли жалбата срещу оспорения пред него акт съдът приема, че спорния по делото въпрос е бил относно правилното приложение на разпоредбите на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 "Агроекология и климат" от ПРСР за периода 2014 2020 г. (Наредбата) предвиждаща, че ДФЗ - РА едновременно прекратява агроекологичния ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4 - когато земеделските стопани, когато не са спазили изискванията на чл. 20, ал. 2 и 4 от същата Наредба. Цитираните разпоредби предвиждат изключения от общото правило, въведено с разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, че агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 се прилагат върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в периода на поетия агроекологичен ангажимент. По ал. 2 на чл. 20 е допустимо одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 1, 3 и 4 може да бъде намалена с не повече от 10 на сто, като всяка година поне 90 на сто от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7, а по ал. 4 одобрената площ за прилагане на агроекологичните дейности по направленията по чл. 3, т. 2 и 7 може да бъде намалена с не повече от 10% спрямо площта, за която има поет агроекологичен ангажимент по реда на глава пета или в случаите по ал. 6 и 7. Не е спорно по делото, че касационния жалбодател е поел петгодишен ангажимент по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 г., като 2019 г. е последна пета година от този ангажимент, като през 2015 г. по направление Поддържане на местообитанията на зимуващи видове гъски и ливаден блатар в обработваеми земи с орнитологично значение с дейност ВПС 4.1.1 Засяване и отглеждане на есенни зърнено житни култури в местообитания на зимуващи видове гъски на минимум 50% от площта, която дейност, съгласно Приложение 5 към чл. 9 от Наредбата е съкратено като ВПС 4.1.1 и код за записване в съответната таблица АК. През първата година 2015 ангажиментът по посочената мярка е одобрен за площ от 247,06 ха по тази дейност, за кампания 2019 при извършените административни проверки на основание чл. 52, ал.1 от Наредбата на подаденото от дружеството заявление е установено, че заявената площ е в размер на 56,87% от одобрената 140, 50 ха, като земеделският производител е уведомен за тази констатация с писмо от 04.03.2020 г., както и че с това е нарушена разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от Наредбата и се слага началото на административно производство по прекратяване на агроекологичния ангажимент, като са конкретизирани и два имота първият с площ 23,39 ха, вторият с площ 83,17 ха, заявени с грешен код на дейност одобрени през 2016 г. с код АК7- затревяване на междуредията на лозата и трайни насаждения, а за 2019 г. заявени с код на дейност АК2 засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитанията на зимуващи видове гъски на минимум 50% от заявените по дейността площи, което е посочено като недопустимо, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредбата. По повод подадено от земеделския производител възражение е извършена проверка, при която отново е установено, че макар дейността по поетия ангажимент да е възможно да не се прилага върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишния период (арг. чл. 20, ал.3, във вр.с чл. 3, т. 2 от Наредбата), одобрената площ може да бъде намалена с не повече от 10% спрямо тази площ, което условие в случая не е спазено от земеделския производител. В хода на съдебното производство е назначена съдебно техническа експертиза, която не е оспорена от страните, като вещото лице също е установило, че от общо заявените 17 броя парели с площ 247,06 ха за кампания 2019 г. от която при изключване на двата парцела, приети от органа за недопустимо с обща площ 106,56 ха остава площ в размер на 140 ха, представляваща 56,87% от заявената. При така установените факти обосновано и законосъобразно в обжалваното решение е прието, че обжалваният акт е законосъобразен, като постановен при наличие на фактическите и правни основания, послужили за постановяването му. Наведените доводи в касационната жалба по съществото си представляват искане за нови фактически установявания, което е недопустимо съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК. Фактите по делото са установени безпротиворечиво от първоинстанционния съд, включително с приетата по делото експертиза, която не е оспорена по надлежния ред и не е поискана повторна или разширена такава. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото с оглед своевременно направено искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл. 143, ал. 3 АПК касационния жалбодател следва да заплати на администрацията при ответника - ДФЗ деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение