Решение № 12178 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2019 г.

Решение № 12178 от 1.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13337/2019 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Г. Гоцев, подадена чрез пълномощник - адв. Митева от САК, против решение № 4857 от 10.07.2019 г. постановено по адм. дело № 6972/2018 г. от Административен съд София-град, с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу заповед № 3286 з-4157/16.10.2018 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР и е присъдил разноски. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в конкретния случай е доказано по несъмнен и категоричен начин, че полицейската регистрация № 17688/12.10.2002 г. по описа на 01 РУ-СДВР е извършена в нарушение на чл. 3 от Инструкция I-9/28.01.2002 г., което обстоятелство съдът е игнорирал, вследствие на което необосновано е приел законосъобразност на отказа на административния орган. Счита също така, че съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон – ЗМВР, който изисква полицейската регистрация да се извършва за конкретно извършено престъпление от общ характер във времето, когато е извършено. На последно място сочи, че съдът не е обсъдил в мотивите си възраженията на касатора за допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила. Моли обжалваното решение да бъде отменено и претендира присъждане на понесените по делото разноски. Ответната страна – директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез пълномощник, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Позовава се на влезли в сила съдени решения на наказателния и административния съд, както и на издадено от СРС съдебно удостоверение, по силата на които е установен факта на допусната техническа грешка при изписване на датата на извършеното от Гоцев престъпление. Счита за доказано, че оспорваната полицейска регистрация е извършена съобразно правилата на действащата нормативна уредба, което обстоятелство съдът е взел предвид при прилагане на материалния закон. Въз основа на това моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно и претендира присъждане на разноски за защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № 3286 з-4157/16.10.2018 г., издадена от директора на Главна дирекция "Национална полиция" – МВР, с която е отказано снемане на полицейска регистрация № 17688/12.10.2002 г., извършена в 01 РУ- СДВР на Г. Гоцев. Първоинстанционният съдебен състав е установил, че производството пред административния орган е започнало по искане рег. № 338400-9737/12.12.2015 г. по описа на 09 РУ - СДВР, с което Г. Гоцев е поискал да бъдат заличени, на осн. чл. 19 от Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация /Приета с ПМС № 336/24.10.2014 г., обн. ДВ, бр. 90/31.10.2014 г. / и чл. 68, ал. 6, т. 1 ЗМВР, данните на полицейската му регистрация по пет подробно описани и образувани срещу неизвестен извършител досъдебни производства, по три наказателни производства, приключили със споразумение, както и по приключило, с акт за прекратяване, наказателно производство. Административният орган е събрал доказателства, че за молителя е налична една полицейска регистрация - № 17688 от 12.10.2002 г., в 01 РУ –СДВР по преписка ЗМ № 6669/2002 г., посочена от Гоцев в искането му /т. I. 6/, като за останалите досъдебни производства такава не е направена. С оглед на това установяване, събраните доказателства и сключеното споразумение, с което е приключило досъдебното производство по посоченото ДП ЗМ 6669/2002 г., пр. пр. № 43982/2002 г. по описа на СРП, административният орган е издал оспорения отказ, който е мотивиран с обстоятелството, че не са налице обстоятелствата, посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР за снемане на полицейската регистрация на Г. Гоцев. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно делегираните му права, в кръга на предоставените му правомощия със заповед № 8121 з-267/10.03.2015 г. на министъра на вътрешните работи, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По делото са установени релевантните факти, събрани са относимите доказателства, обосноваващи законосъобразния извод на административния орган и на съда, че в процесния случай не са налице изискуемите от чл. 68, ал. 6 ЗМВР предпоставки за удовлетворяване на искането за снемане на полицейската регистрация на Гоцев. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, към препраща съобразно правомощията си по чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК със следното допълнение. Касаторът твърди, че съдът не е обсъдил всичките му възражения и по-конкретно не е обсъдил определение на съда, постановено по НЧД № 18532/2018 г. по описа на СРС, НО, 18 състав, от диспозитива на което черпи основания да твърди, че полицейска регистрация № 17688/2002 г. е извършена в нарушение на нормативната уредба и за деяние, извършено от заявителя през същата 2000 г. Възражението е неоснователно и не кореспондира на доказателствата по делото. От регистъра на постъпилите заявителски материали на 01 РУ, приложен на л. 86 и сл. от АД № 13545/2018 г. е видно, че е подадено заявление за извършен на 11. 10. опит за кражба на МПС, което заявление /тъжба/, заведено в посочения регистър с № 6669 на датата 14.10.2002 г. Годината е ясно изписана, без поправки и заличавания, а посоченият номер съвпада с т. I. 6 от заявлението на Гоцев с рег. № 338400-9737 от 12.12.2015 г. По същото дело е приложена книга за дактилоскопна регистрация за периода 1985-2004 г. /л. 89 и сл. /, в която под № 17688 с дата 12.10.2002 г. /л. 90 е отбелязано името на Г. Гоцев като извършител на престъпление по чл. 346 НК /противозаконно отнемане на МПС/. В мотивите на протоколно определение по НЧД № 18532/2018 г. /л. 114-116 от АД № 6972/2018 г. / и придружаващото го съдебно удостоверение, издадено от районния съдия при СРС, НО, 18 състав изрично е посочено, че деянието, в което е бил обвинен Г. Гоцев и за което е постигнал споразумение със СРП, е извършено на 11.10.2002 г., която дата съвпада със заявителския материал /тъжба/ № 6669 на Христов от 12.10.2002 г. Съдът коректно сочи в мотивите си, че при одобряване на споразумението по ЧНД № И – 267/2004 г. по описа на СРС, съдията е допуснал техническа грешка, неизправена по съответния ред и в съответния срок, която грешка не може да бъде поправена по пътя на тълкуването. Тази грешка е рефлектирала и в акта за съдимост след влизане в сила на споразумението между прокуратурата и подсъдимия. Обстоятелството обаче, че е допусната техническа грешка от съда в наказателния процес, която не е коригирана в съответния срок и по съответния в НПК ред не води автоматично до извода, че при извършване на полицейската регистрация № 17688 административният орган не е спазил чл. 3 от Инструкция I-9/28.01.2002 г., каквото твърдение прави касатора. Полицейската регистрация се извършва с оглед на факта на извършване на криминално деяние, след извършването му и такава в случая е налице от 12.10.2002 г. в книгата за дактилоскопна регистрация. Констатираната години по-късно грешка на съда не може да рефлектира върху този факт и да го заличи, тъй като полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда или споразумение, а от факта на извършено криминално деяние. Възражението на касатора е несъстоятелно още и поради факта, че самият Г. Гоцев в заявлението си до административния орган е посочил, че иска снемане на полицейска регистрация за престъпления, които са му били вменени през 2002, 2006 и 2011 година, като е посочил точно номерата на ЗМ и пр. преписки и към искането си е приложил съответните "10 бр. заверени копия". Никъде в това заявление не е твърдял да е бил обвиняван в извършване на престъпление през 2000 г. По изложените мотиви възражението на процесуалния представител на касатора се преценява за неоснователно. Като е приел, че решението на директора на ГЗНП е законосъобразно и е отхвърлил жалбата на Г. Гоцев, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд