Решение № 1285 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2010 г.

Решение № 1285 от 26.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8732/2010 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Мирослав Ангелов Милчев, чрез пълномощника му адв. В. Боянова, срещу решение № 9 от 29.04.2010 г., постановено по адм. дело № 97/2010 г. от Административен съд Враца. В жалбата се мотивират подробно твърдения за неправилност на съдебния акт вследствие неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост, като се иска отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът - Директорът на ОД на МВР Враца, чрез процесуалния си представител юрк. Д. Миткова, поддържа становище за неоснователност и развива подробно съображенията си в отговор по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и като такова предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по реда на чл. 233 от ЗМВР във вр. с чл. 145, ал. 1 АПК и по жалбата на Мирослав Ангелов Милчев срещу заповед рег. № 329 от 20.01.2010 г. на ВНД директор на ОД на МВР Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му като държавен служител в МВР. Въз основа на събраните в хода на административно-дисциплинарното производство и в хода на съдебното дирене доказателства съдът е приел, че оспорваният акт е постановен от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в изискуемата от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалния закон, каквито твърдения са поддържани от жалбоподателя. Въз основа на тази установеност съдът е приел жалбата за неоснователна и е отхвърлил същата. Решението е правилно. Съдът е събрал всички относими към правния спор доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице несъответствие "между мотивите на заповедта за образуване на дисциплинарно производство и тези в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание", което съдът е следвало да приеме "като съществено нарушение, ограничаващо правото на защита". Такова несъответствие не е налице. Не се спори между страните, а и от приложените по делото доказателства е видно, че повод за образуване на дисциплинарно производство е сигнал, че на 11.09.2009 г. в РУ на МВР гр. Бяла Слатина, служители от Дирекция "Вътрешна сигурност" - МВР, са задържали седем полицейски служители от районното управление, сред които и касатора Милчев, във връзка с образувано на 19.05.2009 г. досъдебно производство № 82 от 2009 г. по описа на Окръжна прокуратура - Враца, (ДП № 26 от 2009 г. по описа на Окръжния следствен отдел към ОП - Враца). В тази връзка е издадена заповед рег. № 4879 от 24.09.2009 г. на ВНД директор на ОД на МВР Враца за образуване на дисциплинарно производство срещу държавния служител от МВР за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, изразяващо се в извършване на престъпление от общ характер по смисъла на НК - от удостоверение на ОКП Враца изх. № 1473/09 от 23.11.2009 г. е видно, че с постановления от 14.10.2009 г. на Мирослав Милчев е повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 321 и чл. 282, ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от Наказателния кодекс и на същия е била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". С това си поведение Милчев е нарушил нормите на т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР (ЕКПДСМВР), с което се уронва престижът на службата. Текстът на т. 4, който е включен в заповед рег. № 329 от 20.01.2010 г., по никакъв начин не нарушава правото на защита на касатора, тъй като в него се съдържа една много обща разпоредба, а именно: "Държавният служител съобразява законността на действията си, които възнамерява да предприеме". Дори да отпадне тази точка това не би променило крайния извод за недопустимост и несъответствие на поведението на държавния служител от МВР с правилата на Етичния кодекс. Неоснователно е и възражението, че неправилно съдът е приел оспорваната заповед за законосъобразна, тъй като в нея не са били описани време, място и обстоятелства, при които са извършени нарушенията. Всички фактически обстоятелства, обосноваващи извод за нарушение на норми от ЕКПДСМВР са изложени в заповедта и в обобщената справка рег. № 57501 от 23.11.2009 г. Точно и правилно са посочени и правните основания. Ето защо изводите на съда, че административният орган законосъобразно е приел поведението на държавния служител като нарушение на т. 4 от глава първа, раздел III и на т. 7 и 8 от глава втора, раздел I от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР се споделят изцяло и от настоящия състав. Под деяние, несъвместимо с етичните правила на поведение, с което се уронва престижът на службата, следва да се разбира такова поведение на държавния служител от МВР, с което се накърнява доброто име институцията, която полицейският служител представлява. Това е и поведение, което е несъвместимо с оставането на служба на конкретния служител, каквото поведение безспорно е установено в конкретния случай. Задържането на жалбоподателя по образувано досъдебно производство, повдигането на обвинения за извършване на тежко умишлено престъпление по смисъла на НК, извършено в съучастие с други лица, определяне на мярка за неотклонение "задържане под стража" са достатъчно основание, за да се приеме, че държавният служител не отговаря на изискванията за служител в системата на МВР; че е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, за което задължително административният орган следва да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение и да прекрати служебното му правоотношение. Този извод не се променя от факта, че за извършеното деяние касаторът ще носи и наказателна, наред с дисциплинарната отговорност. Останалите доводи в касационната жалба следва да се приемат само като защитна позиция на полицейския служител с оглед събраните доказателства по делото и изложените от първоинстанционния съд съображения за неоснователност на жалбата. По изложените съображения поддържаните в касационната жалба отменителни основания са неоснователни и жалбата следва да се остави без уважение. Предвид изхода на правния спор молбата на юрк. Д. Пешева за присъждане на понесените по делото разноски следва да се удовлетвори. Мирослав Милчев следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР Враца сумата от 150 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство по делото. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК