Решение № 5224 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2019 г.

Решение № 5224 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14590/2019 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Христов от [населено място], чрез пълномощника му адв. М. Миронова от АК – Плевен, срещу решение № 556/23.10.2019 г., постановено по адм. дело № 745/2019 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 8121 К-9406/20.05.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за необоснованост и неправилност на съдебния акт, и се иска неговата отмяна. Ответната страна – министърът на вътрешните работи не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на касатора и приложените по делото доказателства, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 8121 К-9406/20.05.2019 г., издадена от министъра на вътрешните работи, с която на държавния служител от МВР – инспектор И. Христов – полицейски инспектор V степен в група "Охранителна полиция" към РУ Никопол при ОД на МВР – Плевен, за допуснати тежки дисциплинарни нарушения докато е заемал длъжността "старши разследващ полицай" в РУ – Долна Митрополия и РУ Кнежа към отдел "Разследване" при ОД на МВР – Плевен, по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 4, пр. 1 вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение на основание чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното му правоотношение е прекратено. Въз основа на установената фактическа обстановка и анализа на събраните в административното и в съдебното производство доказателства, съдът от първата инстанция е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му по закон, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон и въз основа на това е направил извод за неоснователност на оспорването. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Съдът е обосновал решението с обстоятелства, установени с допустими доказателствени средства в дисциплинарното производство. Правилен е изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Неоснователно е твърдението на касатора, че мотивите на административния орган са неясни и не кореспондират на посоченото в акта правно основание, което е довело до объркване и до невъзможност да се защити. В мотивите си административният орган е изложил ясно и подробно фактите по случая, от които е извел обоснования извод за допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, които факти не са оборени нито в административното, нито в производството пред решаващия съд. Посочено е изрично, че с поведението си Христов е нарушил задълженията си по чл. 67, чл. 68, ал. 1, изр. 2 и чл. 150, ал. 2 от ЗМВР като е използвал служебното си положение с цел лична облага. Това поведение правилно е квалифицирано като неизпълнение на разпоредбите на този закон по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. 1, за което чл. 203, ал. 1, т. 7, пр. 2 от ЗМВР предвижда налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение". На следващо място е посочено, че с деянието си Христов е нарушил основни принципи и норми от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР по смисъла на т. 13, б. "а" и б. "е", т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, като действията му са станали обществено достояние чрез публикации в информационни сайтове в интернет, на лицето, от което е поискан неследващия се дар, на прокурори и следователи във връзка с воденото срещу него досъдебно и наказателно производство, на поемните лица, присъствали на проведените процесуално-следствени действия, на гражданите на гр. Плевен. Този негативен отзвук се е отразил пряко на престижа на органите на МВР и службата, тъй като държавните служители от МВР са длъжни да дават пример за спазване законността, а е създадено впечатление, че срещу пари се укриват извършители на престъпления. Такова поведение пряко рефлектира върху доверието на обществото в органите на реда. При така неоспорените и доказани факти деянието е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4, пр. 1 от ЗМВР, за което чл. 203, ал. 1, т. 13 от същия закон предвижда също налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – "уволнение". Съдът не е установил нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне на наказанието. Административният орган изрично е посочил, че е съобразил тежестта на нарушението – засегнати са обществени отношения, свързани с провеждането на наказателни производства от разследващи полицаи; настъпилите от него последици – нарушено доверие на обществото и уронване на престижа на службата; формата на вината – пряк умисъл, като деянието е извършено с целенасоченост, упоритост и настойчивост, както и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Въз основа на изложеното настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд обосновано и правилно е приел, че с действията си инспектор Христов е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, пр. 1 и т. 4, пр. 1 от ЗМВР, което поведение на държавния служител следва да се квалифицира като "тежко нарушение на служебната дисциплина" по чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР, за което законът задължително предвижда налагане на дисциплинарно наказание – "уволнение". В съответствие с приложимия материален закон е заключението на пръвоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките за прилагане от административния орган на разпоредбите на чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 204, т. 1 и чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР за налагане на едно общо дисциплинарно наказание – "уволнение" са изпълнени. По смисъла на чл. 194, ал. 2 от ЗМВР нарушение на служебната дисциплина представлява виновното неизпълнение на разпоредбите на ЗМВР и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за които се налагат предвидените в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарни наказания. Като "тежки нарушения на служебната дисциплина законодателят е определил "деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата". Наличието на двете кумулативно свързани условия определят тежестта на нарушението, а оттам и задължителността на наказанието. Законодателят е взел предвид обстоятелството, че при изпълнение на служебните си задължения и извън службата държавният служител от системата на МВР е длъжен да има поведение, което пази престижа на институцията, която представлява. Предвид специфичната дейност на служителите в МВР и нейната обществена значимост, спрямо същите са регламентирани правила за етично поведение, въздигнати в законови норми, които следва да бъдат съблюдавани както при изпълнение на служебните им задължения, така и извън тях. Доводите на касатора за неправилност и необоснованост на съдебното решение са изцяло неоснователни. Изводите на решаващия съд кореспондират със събраните по делото доказателства, формирани са след тяхната правилна преценка и настоящият състав на ВАС, пето отделение, изцяло ги споделя. От изложеното следва, че оспорената заповед е издадена е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на закона. При постановяването на решението си Административен съд Плевен не е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон или необоснованост, поради което не е налице касационно основание за отмяна. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. На основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение