Решение № 7147 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2016 г.

Решение № 7147 от 7.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9252/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две жалби на Л. Д. Б. от с. Б., община П., подадени чрез процесуалния представител адв. Сл. А. - съответно касационна жалба против Решение № 287/13.06.2016 г. по адм. дело № 285/2016 г. на Административен съд - П. /в решението - технически грешно посочено с № 247/2016 г./, с което е отхвърлена като неоснователна неговата жалба срещу уведомително писмо за отхвърляне на плащане изх. № 01-153-6500/244/15.04.2014 г., издадено от директор на ОД на "ДФЗ" П., за отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 15/112/04312/15.02.2010 г., прекратен е договор № 15/112/04312/15.02.2010 г. и е постановено връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева, ведно със законната лихва, и частна против Определение № 681/6.07.2016 г. по същото адм. дело - за допълване на решението в частта за разноски - като оспорващият е осъден да заплати на ответника 300 лева. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, а в частната - че определението е постановено в нарушение на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в тях и в писмени бележки съображения касаторът моли ВАС да отмени решението и определението на административния съд и вместо тях да постанови други, с които жалбата да бъде изцяло уважена и да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. В открито съдебно заседание пред ВАС, чрез процесуалния си представител адв. А. поддържа жалбите. Ответната страна по касационната и частната жалби - Директорът на областна дирекция на Д. фонд "Земеделие " - П., в отговор на касационната жалба, чрез юрк. Л. Х., излага подробни съображения за нейната неоснователност. Моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд, при анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство гласни и писмени доказателства, е акцентирал върху работното време на касатора в настоящето производство след избирането му за кмет, като приел, че по отношение на Б. е налице законово изискване от 8-часов работен ден в съответствие със ЗМСМА и КТ, както и че това обстоятелство е в противоречие с разпоредбата на чл. 29, ал. 4 от Наредбата № 9/3.04.2008 г. - да няма повече от 4 часа работно време за срок от 5 години от сключване на договора за финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства за млади фермери". Намира обаче, че съгласно § 4 от Наредбата, тя е издадена на основание § 35, ал. 3 от ПЗР на ЗИД ЗПЗП, но текстовете на наредбата следва да съответстват на закона и на нормите на европейското законодателство в областта на селското стопанство, а съдът не е изследвал въпроса дали по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. (ПРСР) и по специално по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери", е предвидено ограничение за кандидатите да нямат повече от 4 часа работно време, както и дали такъв ограничителен критерий е заложен в правото на ЕС, регламентиращо тази дейност, както и в нормите на националното законодателство и по конкретно в ЗПЗП, въз основа на който е издадена Наредба № 9 от 3 април 2008 г. и доколко с последната, в противоречие със ЗНА, е направен опит да бъде разширено приложното поле на ЗПЗП, тъй като в закона липсва такова ограничение, а с последващите промени в подзаконовата нормативна база това изискване е отпаднало и от текста на Наредба № 14/28.05.2015 г. за програмен период 2014-2020 г. Намира, че като не е преценил доколко оспореното писмо противоречи на материалноправни разпоредби от по-висок по ранг нормативен акт и на целта на закона, първоинстанционният съд е постановил необоснован и немотивиран съдебен акт. Предлага ВАС да отмени обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Административният съд е сезиран с жалба на Л. Д. Б. против уведомително писмо за отхвърляне на плащане изх. № 01-153-6500/244/15.04.2014 г., издадено от директор на ОД на "ДФЗ" П., с което му е отказано плащане на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № 15/112/04312/15.02.2010 г., прекратен е този договор и е постановено връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лева, ведно със законната лихва. От приложените към административната преписка писмени доказателства съдът установил, че оспорващият и ДФЗ са сключили договор на 15.02.2010 г., по силата на който ДФЗ предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892 лева за изпълнение на инвестиции, дейности и цели, заложени в приложен бизнес план по проект № 15/112/04312 по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери". Констатирал, че по подадената заявка за окончателно плащане № 1511204312301/26.02.2014 г. е постановен отказ, обективиран в заповед № 03-150-РД/56/15.04.2014 г. на директор ОД на ДФЗ П., а с процесното уведомително писмо за отхвърляне на плащане изх. № 01-153-6500/244 от 15.04.2014 г. на ДФ "Земеделие" гр. П. жалбоподателят е уведомен, че му се отказва изплащането на финансовата помощ, представляваща второ плащане по договор № 15/112/04312 от 15.02.2010 г. с мотиви, че за периода м. ноември 2011 г. до м. януари 2014 г. работи на 8-часов работен ден като кмет на село Б. и упражняването на дейност или служебни функции, респективно полагане на труд за повече от 4 часа дневно за период от три месеца след сключването на договора с ДФ "Земеделие" до изтичане на 5 години, както и подаване на декларация за трудови или служебни правоотношения, с която е декларирал, че не е в трудови или служебни правоотношения, представляват нарушения на договорни и нормативни задължения, което е основание за отказ на второ плащане, предвид неизпълнение на т. 4.29 от Договор № 15/112/043 от 15.02.2010 г. и чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9 "Създаване на стопанства на млади фермери" и причина да се прекрати договора на основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от същата наредба и т. 4.4, буква "з" и т. 4.8, буква "б. ", раздел IV от договора, във връзка с чл. 87, ал. 2 от ЗЗД. С това писмо жалбоподателят е уведомен и че на основание т. 4.4 буква "з" и т. 4.8 буква "б. " от договора, чл. 8, ал. 1, т. 8 от Наредба № 9 и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, дължи връщане на полученото първо плащане по договора в размер на 24 446 лв., ведно със законната лихва, или ДФЗ ще предприеме действия за принудително събиране на дължимата сума, ведно със законната лихва върху нея. От правна страна съдът е приел, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и при спазване на установената от закона писмена форма. Приел, че ответникът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да опорочат оспореното писмо. Съобразил, че този отказ е постановен по съображения, че ползвателят на помощта - за периода м. ноември 2011 г. до м. януари 2014 г., е работил на 8-часов работен ден като кмет на село Б., което е нарушение на т. 4.29 от Договор № 15/112/043 от 15.02.2010 г. и чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9 "Създаване на стопанства на млади фермери", тъй като съгласно т. 4.29 от сключения между страните договор ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора при спазване условията по чл. 11 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., а съгласно чл. 11 от тази наредба в случай, че ползвателят на помощта има трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно, той се задължава до три месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ да прекрати тези взаимоотношения или да ги ограничи до 4 часа дневно. Взел предвид и чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9/2008 г., съгласно който ползвателят на помощта е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години след сключване на договора за подпомагане по чл. 21, ал. 2 при спазване на условията по чл. 11 от тази наредба. По възражението, че избраният за кмет на кметство не е лице, работещо по трудово или служебно правоотношение, а функциите му не се упражняват за повече от 4 часа дневно, или поне не фиксирано през работното време на администрацията на кметството съдът приел, че кметът е териториален орган на изпълнителната власт съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 във връзка с, ал. 3, т. 2 от Закона за администрацията и чл. 38, ал. 1 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, който се избира от населението на съответната община/кметство/район по ред, определен със закон, а съобразно ал. 2 от с. з. кметът на общината и кметовете на кметства се избират пряко от населението за срок от четири години, като пълномощията им възникват с полагането на клетвата по чл. 32, ал. 1 от закона. Обосновал извод, че кметът на кметство не работи по трудово или по служебно правоотношение, но същевременно получава възнаграждение за да осъществява специфични по закон функции, т.е. престира труд срещу заплащане. Съобразил, че трудовото правоотношение е регламентирано в Кодекса на труда като такова между работодател и работник, възникнало по някой от начините, регламентирани в кодекса-назначение, избор, конкурс или трудов договор, като в случая правоотношението на кмета на кметство е възникнало въз основа на избор съгласно чл. 2, т. 6, пр. 3 от Изборен кодекс. П., че разпоредбите, регламентиращи възникването на трудовото правоотношение, произтичащо от избор са уредени в Г. пета, раздел III на КТ и съгласно чл. 83, ал. 1 от този кодекс, длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, в акт на МС или в устав, а когато длъжността е предвидена за заемане въз основа на избор, разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Кодекса на труда изрично сочи, че трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран, а съгласно ал. 3- изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на избраното лице на работа. Извел решаващ извод, че процесното правоотношение, възникнало от избор, с оглед на своето съдържание и последици, е трудово по смисъла на чл. 86, ал. 1 от КТ, освен че съгласно чл. 38, ал. 7 от ЗМСМА и чл. 19а от Закона за администрацията кметовете на общини, кметства и райони имат всички права по трудово правоотношение /освен тези, които противоречат или са несъвместими с тяхното правно положение/. По второто възражение- че работата на кмета на кметство по това правоотношение може да бъде изпълнявана за не повече от 4 часа дневно и тя да не пречи на дължимата грижа по създаденото земеделско стопанство, т.е. двете дейности да се осъществяват съвместно, съдът приел това за невъзможно предвид изричното задължение по т. 4.29 от сключения между страните договор и чл. 29, ал. 4, вр. с чл. 11 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. Аргумент в тази посока - относно регламентираното работно време по КТ намерил и в чл. 22, ал. 1 и, ал. 3 от ЗМСМА, съгласно който актовете на общинския съвет се изпращат на кмета, в който случай последният определя подходящо помещение да осигури достъп на желаещите граждани да ги четат на място в рамките на осемчасово работно време във всеки работен ден. В заключение изложил, че нормалната продължителност на работното време е от осем часа и тя важи и за кметовете. Затова по доводите за нарушение на материалния закон съдът приел, че основанието за отказа е налице. По тези съображения отхвърлил жалбата. Постановеното решение е правилно. Не са допуснати релевираните с касационната жалба твърдения за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Те не държат сметка за препращащата разпоредба на чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г, съгласно която ползвателят на помощта е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок 5 години след сключване на договора за подпомагане по чл. 21, ал. 2 при спазване на условията по чл. 11, а те са, че в случай, че ползвателят на помощта има трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно, той се задължава до три месеца от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл. 21, ал. 2 да прекрати тези взаимоотношения или да ги ограничи до 4 часа дневно. Горните условия са възпроизведени изрично в т. 4.29 от сключения между страните договор № 15/112/04312/15.02.2010 г., съобразно която ползвателят е длъжен да няма трудови или служебни правоотношения за повече от 4 часа дневно за срок от 5 години след сключване на договора при спазване условията по чл. 11 от посочената по-горе наредба. Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба, че съдът неправилно "приравнил" процесното правоотношение на кмета на кметство с това по трудово правоотношение и тези изводи според касатора били некоректни. То не е съобразено с чл. 2, т. 6, пр. 3 от Изборен кодекс, анализиран в съвкупност с чл. 83, ал. 1 от Кодекса на труда, че длъжностите, които се заемат въз основа на избор, се установяват в закон, а когато длъжността е предвидена за заемане въз основа на избор, какъвто е настоящият случай, разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от КТ изрично предвижда, че трудовото правоотношение възниква от обявяване на кандидата за избран, а ал. 3 - че изпълнението на задълженията по трудовото правоотношение започва с постъпването на избраното лице на работа. Мотивите на съда досежно процесния отказ и постановеното по него съдебно решение са обосновани и законосъобразни. Правилни са изведените в тази връзка изводи на съда. Възраженията в настоящата жалба, основани на Наредба № 14/28.05.2015 г. за програмен период 2014-2020 г., в която процесното изискване е отпаднало, не са съобразени с чл. 142, ал. 1 от АПК, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Тук е мястото да се посочи и че съображенията на представителя на ВАП, че с приложимата за случая норма на чл. 29, ал. 4 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г е "направен опит да бъде разширено приложното поле на ЗПЗП" е въпрос извън предмета на настоящия спор, респ. на такъв по оспорване на подзаконов нормативен административен акт. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - П. е съобразено с материалния закон и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. По частната жалба против определението, постановено по същото дело, с което е допълнено постановеното съдебно решение в частта за разноските: Съдът, в производство по чл. 248 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, по молба на пълномощника на ответната страна за допълване на издаденото решение в частта за разноските- тъй като такива са били претендирани в процеса, а съдът пропуснал да ги присъди, постановил оспореното пред ВАС определение, с което присъдил такива в размер на 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Определението е съобразено с разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК и предвидения за юрисконсултско възнаграждение размер в Наредба № 1/9.07.04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, в относимата редакция - преди изменението на ГПК - чл. 78, ал. 8 от ГПК, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г., поради което и то следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. С оглед чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. с чл. 228 АПК, направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски пред ВАС е основателно, освен че е направено своевременно. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник бр. 8/2017 г. и съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, че по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв., за производството по настоящето дело следва да бъдат определени разноски в размер на 100 лв. Поради горното съдът намира, че касаторът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение