Решение № 15722 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2020 г.

Решение № 15722 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3761/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на М. Ковачева от [населено място], чрез адв. Георгиев срещу решение № 175/17.12.2019 г., постановено по адм. дело № 209/2019 г. по описа на Административен съд - Габрово. Излагат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост и се претендира отмяна на решението със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ – Габрово, в писмено възражение, чрез адв. Цачева, ангажира становище за неоснователност на жалбата. Ответникът "МВ Янтра" АД - Габрово, чрез адв. Павлова, изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и моли за потвърждаване законосъобразността на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответниците Р. Шумков, Л. Шумков, М. Николова и Р. Белчева, Х. Лубих, М. Лубих, А. Лубих, П. Георгиев, М. Лубих, К. Николова, Г. Видуа и Д. Кръстева не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна за процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящата касаторка на изменението на КР, обективираното в писмо изх. № 20-39203/10.06.2019 г. на началника на СГКК – Габрово, извършено по реда на чл. 53а, т. 1 ЗКИР за самостоятелен обект - сграда с идентификатор 14218.518.278. 8, състоящо се в заличаването на М. Ковачева като съсобственик на сградата на база влязло в сила съдебно решение - решение № 382 от 23.06.2005 г. по гр. д. № 249/2005 г. по описа на РС-Габрово, решение № 242/26.07.2006 г. по в. гр. д. № 275/2005 г. на ОС-Габрово и решение № 216/26.05.2008 г. по гр. д. № 1723/2007 г. на ВКС в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на 10/12 ид. ч. от процесната сграда, съставляваща бивше парокотелно със застроена площ 122 кв. м. /123 кв. м. /, предявен от М. Ковачева и съсобствениците й-заинтересовани страни по делото пред първата инстанция срещу "Текстилмаш" АД, чийто правоприемник е заявителя на изменението в КР "МВ Янтра" АД – Габрово. Прието е, че изменението е годен за съдебно оспорване акт, независимо от липсата на издадена изрична заповед, съобщено е с писмо изх. № 20-39203/10.06.2019 г. на началника на СГКК – Габрово и е съобразено с изискванията на чл. 53, ал. 1 във вр. с чл. 53а, т. 1 от ЗКИР и влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска на Ковачева по чл. 108 ЗС за процесната сграда. Възражението за липса на основание за отписване от КР на оспорващата е възприето за неоснователно, с мотив, че с влязлото в сила съдебно решение, с което е отхвърлен иска по чл. 108 ЗС на Ковачева и ответниците по настоящето дело – физически лица, са били отречени правата им на собственост по отношение на сграда с идентификатор 14218.518.278. 8 по КК, т. е. формирана е сила на присъдено нещо по отношение на страните в административното производство. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон. Процесното изменение на КР, в оспорената му част, с която е заличена от регистъра като съсобственик на сграда с идентификатор 14218.518.278. 8 по КК М. Ковачева е извършено в процедура по чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 2 и чл. 53а, т. 1 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение на КК и вписване в КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КККР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изм. на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. /, но само в изрично уредените хипотеза по чл. 52, чл. 53, 53а, 53б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. Безспорно е установено по делото и наличието на основание за извършеното заличаване в КР, тъй като цитираните съдебни решения имат сила на присъдено нещо по отношение на всички засегнати от изменението лица. Решаващият правен извод на съда за отричане правото на собственост на Ковачева е съобразен с правната природа на иска по чл. 108 ЗС /ревандикационен иск/, чийто предмет е пряко свързан с правото на собственост на ищеца, тъй като съдържа две искания за правна защита – 1. да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и 2. да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. Правната природа на този иск и последиците от неговото уважаване и отхвърляне са очертани в т. 2 на ТР 4/2014 г. по тълк. дело № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС – "Ако в хода на делото по предявен иск по чл. 108 ЗС не бъде установено правото на собственост на ищеца върху процесния имот, съдът ще отхвърли и двете искания за защита......... Независимо от диспозитива на съдебното решение, обаче, силата на пресъдено нещо на това решение ще се формира относно предмета на делото, който в случая с иска по чл. 108 е твърдяното от ищеца право на собственост на заявеното от него основание........ " С оглед на горното се явяват неоснователни твърденията по касационната жалба, че влезлите в сила съдебни решения / решение № 382 от 23.06.2005 г. по гр. д. № 249/2005 г. по описа на РС-Габрово, решение № 242/26.07.2006 г. по в. гр. д. № 275/2005 г. на ОС-Габрово и решение № 216/26.05.2008 г. по гр. д. № 1723/2007 г. на ВКС/, на които се е позовал началника на СГКК за да извърши оспореното изменение на КР, не съставляват годно основание за изменение на регистъра с отписване на М. Ковачева. Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено, а касационната жалба-оставена без уважение като неоснователна. С оглед своевременно заявената претенция от ответника "МВ Янтра" АД – Габрово и изхода на делото, касаторката дължи разноските за настоящата инстанция по приложения списък по чл. 80 ГПК, възлизащи на сумата 750 лв – адв. възнаграждение, реално заплатено по Договора за правна защита и съдействие от 17.11.2020 г. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адв. хонорар е под минимума от 900 лв, визиран в действащата редакция на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2 АПК