Решение № 62 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 205/2010 г.

Решение № 62 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 205/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Жива Декова Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на К. И. Б. от гр. С., за отмяна на влязло в сила решение, постановено на 26.01.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на Софийски апелативен с., с което е оставено в сила решение от 10.07.2007 г. по гр. д. № 1096/2005 г. на Софийски градски с. за отхвърляне на предявените от К. И. Б. срещу М. на п. и О. с. искове с правно основание чл. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 62 от 11.03.2010 г. по делото. В молбата за отмяна се сочи отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК С молбата са представени писмените доказателства, описани в нея. Молителят счита, че същите са нови доказателства от съществено значение за решаване на делото. В молбата за отмяна се сочи и отменително основание по чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради това, че с влязла в сила присъда е установено престъпно действие на Б. Д. С. - съдията от О. с. ., постановил решението за обявяване в несъстоятелност на ЕТ "К". Молителят представя писмена защита. Ответниците по молбата за отмяна О. с. и М. на п. оспорват молбата за отмяна като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. В. к. п. - страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ, взема становище за неоснователност на молбата за отмяна. По подадената молба за отмяна Върховният касационен с., състав на III гр. отд. намира следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 от ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона. С решение 26.01.2009 г. по гр. д. № 994/2008 г. на Софийски апелативен с. е оставено в сила решение от 10.07.2007 г. по гр. д. № 1096/2005 г. на Софийски градски с. за отхвърляне на предявените от К. И. Б. срещу М. на п. и О. с. частични искове с правно основание чл. 1 от ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от противоправно поведение на назначения в производството по несъстоятелност на ЕТ "К" синдик М. Б., в резултат от чието противоправно поведение бил обявен в несъстоятелност, макар синдикът да знаел, че ЕТ няма задължения към банката. Съдът е приел, че не може да бъде ангажирана отговорността на държавата за незаконосъобразна дейност на синдик, тъй като съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДВПГ държавата отговаря за вреди от административна дейност, а дейността на синдика, регламентирана от разпоредбите на чл. 658 от ТЗ не е административна. Отделно е прието, че М. на п. и окръжен с. - Враца не биха могли да отговарят на основание чл. 1 от ЗОДВПГ за дейността на синдик и поради това, че синдикът не е длъжностно лице в системата на министерство на п. или на съда. Отговорността на синдика е регламентирана изрично с разпоредбата на чл. 663, ал. 3 от ТЗ - синдикът отговаря лично за вредите на длъжника и кредиторите, причинени при осъществяване на неговите правомощия. Поради това е прието, че претенциите са неоснователни и че събраните по делото доказателства за поведението на синдика, не следва да бъдат обсъждани. Молителят се позовава на нови писмени доказателства - издадените му съдебно удостоверение по т. д. № 296/09 г. на ВКС, ТК и съдебно удостоверение по гр. д. № 58/09 г. на СГС за снабдяване с доказателства, негова молба до главния прокурор на РБ и Отчетен доклад за работата на съдилищата от В. съдебен район през 2008 г., от който са представени заглавна страница и стр. 10. Счита, че същите са от съществено значение за делото, тъй като установяват, че с влязла в сила присъда е установено престъпно действие на Б. Д. С. - съдията от О. с. ., постановил решението за обявяване в несъстоятелност на ЕТ "К". Отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови доказателства, които са от значение за решаването на спора. В случая отмяна не може да се допусне поради това, че не е налице второто кумулативно условие на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК - новото доказателство да бъде от значение за решаването на делото. Основните спорни въпроси в производството по предявените искове по чл. 1 от ЗОДВПГ са били дали дейността на синдика е административна, за да се ангажира отговорността на държавата за претърпени вреди в резултат на незаконна негова дейност и дали принципно може да бъде ангажирана отговорността на ответниците по реда на чл. 1 от ЗОДВПГ за противоправно поведение на синдик. Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът не е основал исковете си на противоправно поведение на решаващия съдебен състав по делото за несъстоятелност, поради което не може да се приеме, че доказателства в тази насока биха били от значение за решаване на спора. Отделно от това не се подкрепят от съдържанието на представените доказателства /съдебни удостоверения, издадени на молителя за снабдяване с доказателства, негова молба и извадка от отчетен доклад, в който не са посочени конкретни данни за наказателните дела, вкл. имена на подсъдимите/ твърденията на ответника, че доказателствата установяват, че с влязла в сила присъда е установено престъпно действие на съдията, постановил решението за обявяване в несъстоятелност на ЕТ "К". Делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, не е постановено в производството по несъстоятелност, нито неправомерно поведение на съдията по несъстоятелността е релевирано като основание, на което Б. е основал претенциите си по чл. 1 от ЗОДВПГ, поради което молбата му с посоченото от него правно основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК също е неоснователна. Предвид изложеното молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен с., състав на III г. о.