Решение № 1568 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2011 г.

Решение № 1568 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9263/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на пълномощника на "Диагностично-консултативен център II - Добрич" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Добрич срещу решение № 64 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 167/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Добрич. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директор на Районна здравноосигурителна каса - гр. Добрич, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 64 от 10.06.2011 г. по адм. дело № 167/2011 г., Административен съд - гр. Добрич, е отхвърлил жалбата на "Диагностично-консултативен център II - Добрич" ЕООД срещу писмена покана рег. № 2904-09-33 от 9.03.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Добрич. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Административното производство е започнало със заповед № РД-09-317 от 16.09.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Добрич, с която е наредено извършването на финансова проверка на "Диагностично-консултативен център II - Добрич" ЕООД относно броя на назначените специализирани медицински дейности и стойностите на назначените медико-диагностични изследвания за първото тримесечие на 2010 г. Тази заповед е връчена на 16.09.2010 г. на управителя на лечебното заведение. Обстоятелството, че протокол за неоснователно получени суми № ПНПС-130 е от същата дата не е в противоречие с нормите на чл. 72, ал. 2 - чл. 76а ЗЗО, както и на НРД 2010 г., тъй като в тях липсва такава забрана. Това обстоятелство не се отразило и на правото на защита на изпълнителя на медицинска помощ, който след надлежното връчване на протокола за неоснователно получени суми е упражнил правото си по чл. 76а, ал. 2 ЗЗО - представил е писмено възражение пред директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Добрич. По изложените съображения не се споделя първото оплакване на касатора, което е в смисъл, че с връчването в рамките на един и същи ден на заповедта за възлагане на проверката и на протокола за неоснователно получени суми е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Заповед № РД-09-317 от 16.09.2010 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - гр. Добрич, е издадена на основание чл. 20, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗЗО и заповед № РД-25-287 на директора на НЗОК. Действително в заповедта на директора на РЗОК - гр. Добрич е вписана и нормата на § 10 от ПЗР на НРД 2010 г., която се отнася до констатирани нарушения, извършени до 31.12.2009 г., а процесният проверяван период е първо тримесечие на 2010 г. Това обаче не е въвело в заблуждение нито проверяващия екип, нито проверяваното лечебно заведение, предвид изричното посочване в заповедта и в протокола за неоснователно получени суми на проверявания период, а именно първо тримесечие на 2010 г. Ето защо съдът правилно е приел, че се касае до несъществено нарушение, което не се е отразило на правото на защита на "Диагностично-консултативен център II - Добрич" ЕООД. Процесните регулативни стандарти са били изготвени на 10.02.2010 г. и са подписани от управителя на лечебното заведение, а договор № 084009 за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ е сключен на 12.02.2010 г. Следователно към последната дата "ДКЦ II - Добрич" ЕООД е знаело при какви условия относно регулативните стандарти сключва този договор. Освен това, с писмо изх. № РК-06-249 от 25.02.2010 г., лечебното заведение е поискало от РЗОК - гр. Добрич допълнителни регулативни стандарти, които са му били отпуснати, макар и в размер по-малък от желания. Въпреки това за I тримесечие на 2010 г. е допуснато превишение. Съгласно чл. 42, ал. 2 от договор № 084009 от 12.02.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, за всяко календарно тримесечие, възложителят определя за всеки лекар-специалист от лечебното заведение - изпълнител брой на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД). Според третата алинея на същия текст от договора, за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. В чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Правомощията на НЗОК и РЗОК за разпределение на бюджета на НЗОК са регламентирани с разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. С Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г., Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на ВАС, петчленен състав, Втора колегия и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага извода, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е законосъобразно издадена и е отхвърлил жалбата срещу нея, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,