Решение № 4061 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2020 г.

Решение № 4061 от 30.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13742/2020 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на "Дарик имоти България" АД и "НИИ Геология и геофизика" АД, и двете дружества със седалище гр. София, чрез процесуалния им представител адв. М., и на Главния архитект на Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. И., срещу решение № 3958 от 17.07.2020 г., постановено по адм. дело № 13266/2019 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), с което е отменена заповед № РА50 – 267 от 22.03.2018 г. на Главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ по заявление № САГ18 - ГР00 – 14 от 3.01.2018 г. на "НИИ Геология и геофизика" АД и "Дарик имоти България" АД, е разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план – плана за застрояване (ПУП - ПЗ) в териториален обхват на УПИ XI - 137 и УПИ II - 139 "за офиси", поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 68134.102.137 и 68134.102.139 по кадастрална карта и кадастралните регистри (КККР), кв. 389, м. "Зони Г- Центъра" (част), район "Средец", като проектът се изработи при спазване на задължителните предписания по т. 2 от същата. В касационните жалби се твърди неправилност на оспореното съдебно решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят неправилност на извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспорената заповед. Напротив посочват, че в случая изработването на РУП е задължително по закон и съответно административният орган правилно с разрешаването на изработването на проект за изменение на ПУП е одобрил и изработването на РУП, както и че при издаване на заповедта административният орган е съобразил и събрал всички относими доказателства. Твърдят, че са били налице и материално правните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ, тъй като е подадено заявление ведно с изискващите се по закон документи. Най – накрая твърдят, че в противоречие със съдопроизводствените правила съдът първо е отказал, а на следващо заседание е приел неотносими към спора доказателства – одобрен подробен устройствен план от 1980 г., от който е приел за доказано наличието на законно изградени прозорци на северна фасада на сградата, в която имат имоти жалбоподателите пред първата инстанция, и на база на така незаконосъобразно събрани доказателства е достигнал до извод за незаконосъобразност на разрешеното изработване на проект за изменение на ПУП – ПЗ, предвиждащ свързано застрояване. Твърдят и че като собственици на имоти имат право да разработят проект за изменение на ПУП – ПЗ с предвидено свързано такова, като дали това изменение е законосъобразно е предмет на следващ етап, а именно на одобряване на самото изменение на ПУП, срещу което може да се подаде жалба. Твърди и неправилност на извода на съда, че с поисканото разрешение за изменение на ПУП е предвидено 100 % застрояване на имота на двамата касатори – дружества, като напротив посочват, че от доказателствата е установено, че предвиденото застрояване ще бъде в съответствие с ОУП и плътност на застрояване от 60 % до 80 % съответно на зоната, в която е имота. Искат оспореното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да се отхвърли жалбата срещу заповедта. Претендират разноски, а касаторът Главен архитект на СО прави и евентуално възражение за прекомерност на договорено адвокатско възнаграждение в полза на процесуалните представители на ответниците. Ответниците С. Б., Я. Д., Ю. П. - Я., Е. Т., М. Т., О. М. - Б., чрез процесуалния им представител адв. Я., изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски за настоящата инстанция. Ответниците П. Ч., Е. К., П. В. и М. Б., чрез процесуалния си представител адв. А., изразяват становище за недопустимост на касационната жалба на главния архитект на СО, алтернативно да неоснователност на двете касационните жалби. Претендират разноски. Правят възражение за прекомерност на договореното възнаграждение в полза на процесуалния представител на касаторите – дружества. Ответниците собствениците в ЕС с адрес гр. София, [улица], чрез председателя Н. Б. и собствениците в сдружение "ЕС В. П." с адрес гр. София, [улица], чрез управителя Р. Я. не изразяват становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение и неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед № СОА17 – РД09 – 622 от 19.06.2017 г. на Кмета на СО, при спазване на изискванията за форма и посочени фактически и правни основания. Приел е обаче, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Посочил е, че за УПИ XI – 137, кв. 389 е налице влезнал в сила ПРЗ одобрен с решение № 821 от 18.12.2014 г. на Столичен общински съвет (СОС), по който план имотът е отреден за жилищно застрояване, но при липса на конкретно предвидено застрояване – яма отредено строително петно. В тази връзка е приел, че е допустимо изменение на плана за застрояване и провеждането на предварителната процедура по разрешаването му. Посочил е, че от доказателствата се установява, че поисканото за разрешаване изменение на ПУП досежно застрояването предвижда допускането на нова сграда с жилищно предназначение в УПИ XI – 137, разположена свързано със съществуващите сгради в УПИ I – 138, в която собственици на обекти и ограничени вещни права върху имота имат жалбоподателите пред първата инстанция, както и свързано застрояване посредством пристройка с 11 етажната сграда в УПИ II – 139, т. е. предвидено е свързано застрояване в повече от два имота. Приел е, че на първо място административния орган се е произнесъл свръх петитум, като с оспорената заповед е разрешил изработването освен на изменение на ПУП, така и РУП без в заявлението на искателите да е поискано изработване на РУП. Приел е, че това е съществено нарушение, както и такова е допуснато, тъй като при издаване на заповедта не са изяснени всички факти и обстоятелства и не са събрани всички относими доказателства от значение за разрешаване на допускането на изменението на ПУП в частта на плана за застрояване. Приел е, че това е така, тъй като за зоната, в която се намира имота "Ц2" – зона на стария градски център по действащия от 2009 г. ОУП, така и по Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) е допустимо следното застрояване – 60 % до 80 % плътност на застрояване (Пзастр.), коефициент на интензивност на застрояване от 3, 5 до 5 и минимална площ за озеленяване от 30 до 20 %, а от приетата по делото СТЕ е установено, че от мотивираното предложение, по което е издадена заповедта, предвид липса на указани граници на имота, на практика е предвидено 100 % плътност на застрояване на същия, което е приел за недопустимо, включително и при ъглови имоти, какъвто е процесния УПИ XI - 137. Посочил е и че горните обстоятелства са от значение за издаването на заповедта по чл. 135 ЗУТ, тъй като мотивираното предложение ограничава рамките на бъдещото проектиране. От събраните доказателства е посочил, че е установено, че сградата в УПИ I – 138 в периода 1930 - 1932 е проектирана и изпълнена с калканна стена към [улица]. При проектирането и изграждането на 11 етажната сграда на Търговско промишлената палата в периода 1969 г. – 1970 г. е предвидено затварянето на прозорците по източната фасада на сградата в УПИ I – 138, явяващи се единствените прозорци на спалните помещения. Поради това за сградата на УПИ I – 138 с одобрен проект от 1971 г. са отворени нови прозорци откъм [улица]. Приел е, че с това изменение от 1971 г. и отварянето на прозорци по северната стена на сградата в УПИ I – 138, сграда на [улица], и отреждането на имота северно от УПИ I – 138 за улица ([улица]) е обусловило статута на УПИ I – 138 като ъглов имот, което положение е запазено до 2014 г., когато с одобрения в решение на СОС ПУП – ПРЗ част от [улица]е обособена като самостоятелен УПИ – XI – 137. Посочил е, че тези факти не са установени и не са отчетени при издаване на оспорената заповед. Поради това е приел, че поставеното в заповедта изискване проектът да се изработи при спазване на чл. 21, ал. 2 – покриване на калканните стени на свързаното застрояване в хоризонтално и вертикално отношение по страничните граници на УПИ XI – 137 с УПИ I – 138 и УПИ II – 139 по представеното заявление на практика затваря законно изградените прозорци на северната стена на сградата на жалбоподателите пред първата инстанция, което е приел, че е довело до нарушение на чл. 113, ал. 1 от Наредба № 7/2003 г. за правилата и нормативите по устройство на отделните видове територии. Поради това е достигнал до извод за незаконосъобразност на заповедта и я е отменил. Решение е правилно. В конкретния случай не се касае за разрешение за изработване на проект за ПУП, а за разрешение за изработване на проект за изменение на вече одобрен ПУП съгласно чл. 135, ал. 3 ЗУТ по направено искане по чл. 135, ал. 1 ЗУТ от собствениците на УПИ XI - 137 и УПИ II - 139 с представена скица – предложение по ал. 2 на чл. 135. С оспорената пред АССГ заповед е издадено разрешение на основание чл. 135, ал. 3 ЗУТ за изработване на проект за изменение ПУП – ПРЗ с указано изработване и на РУП, предвид установеното, че поисканото разрешение за изработване на изменение на план касае предвиждане на свързано застрояване в два имота. Въпросите досежно допустимостта на оспорването на заповедта е разрешен с решението по адм. д. № 2678/2019 г. на ВАС, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, като настоящото производство се явява втора касация по спора. Правилен е извода на съда, че в случая административният орган се е произнесъл свръх петитум, тъй като с искането и представената скица предложение е поискано разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ, но не и да се изработи РУП. Фактът, че изработването на РУП е задължително в случая, е основание заявлението за издаване на заповедта да се остави без движение и да се укаже на заявителя да отстрани тази непълнота, но не дава правомощие на административния орган да се произнесе служебно без да е бил сезиран с искане за това. Отделен е въпросът дали въобще изработването на РУП и разрешаването за изработването на РУП е процедура, която попада в приложното поле на чл. 135, ал. 3 ЗУТ. Правилен е и извода на съда, че при издаване на оспорената заповед са допуснати нарушения на административно производствените правила довели до неправилно приложение в крайна сметка на материалния закон, а именно постановяване на заповедта без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и без да са събрани служебно относимите доказателства. Съгласно чл. 135, ал. 1 от ЗУТ "Лицата по чл. 131 могат да правят искания за изменение на устройствените планове с писмено заявление до кмета на общината", а съгласно ал. 2 на разпоредбата "Когато искането е за изменение на подробен устройствен план, към заявлението се прилага скица с предложение за изменението му". Това е предварителна процедура, при която се разрешава изработването на проект за ПУП. В конкретния случай е направено искане по чл. 135, ал. 1 с представена скица – предложение по ал. 2 на разпоредбата, като преценката е за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията, както и с ОУП на населеното място, ако такъв е наличен, а в случая за гр. София има ОУП от 2009 г. При наличие на тези предпоставки следва да се издаде положителен акт. В случая обаче не може да се приеме, че са налице еднозначно тези предпоставки. Това е така, тъй като представената скица – предложение от една страна в текстовата си част съдържа посочени предвидени параметри на проектираното застрояване в текстовата си част, съответстващи на предвиждането на ОУП, а именно Пзастр. За зона "Ц2" – 80 %, Кинт – 5, мин. озел. 20 % (текстова розетка на скицата - предложение), от друга страна от графичната й част е видно, че е предвидено 100 % уплътняване на застрояването за УПИ XI – 137, като това се потвърждава и от приетата по делото СТЕ. Наличието на посоченото противоречие в текстовата и графичната част на скицата – предложение, представлява нарушение от категорията на съществените, тъй като препятства извършването на преценка за съответствието на предложението с нормите по устройство на територията и с предвижданията по ОУП. Това е така, тъй като не става еднозначно ясно с какви параметри точно е поискано разрешаване на изработване на изменението на ПУП. На следващо място правилен е извода на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като не са изяснени факти и обстоятелства досежно това дали е налице калканна стена на сграда в УПИ I - 138, която следва да бъде покрита при изработване на проекта за изменение на ПУП, т. е. дали в тази връзка направеното искане и предложение отговаря на нормите по устройство на територията. Административният орган не е изяснил тези относими към предложението факти, но съдът в изпълнение на задълженията си да изясни обективната истина е събрал и обсъдил всички обстоятелства в тази връзка, събрал е относимите доказателства и е достигнал до правни изводи. От доказателствата е безспорно установено, че сградата в УПИ I – 138 е проектирана и изградена през 1930 – 1932 г. с фасадна стена към [улица], част от която по одобрения регулационен ПУП от 2014 г. с решение на СОС е обособена като УПИ XI – 137. Установява се обаче, че през 1969 – 1970 г. калканната стена на сградата в УПИ I – 138 във връзка с построяването в съседство на сградата на Търговско – промишлената палата, в резултат на което са затворени прозорците от изток на спалните на сградата на УПИ I – 138, по предвидения за това ред е променена с отварянето на прозорци на спалните помещения на жилищата на именно тази северна стена към [улица]на сградата в УПИ I – 138. С това действие, извършено със съответните строителни книжа северната стена на сградата в УПИ I – 138 от калканна такава (по проект и изпълнение от 1930 – 1932 г.) е променена във фасадна (с проекта от 1969 – 1970 г.) с отворени прозорци по предвидения в закона ред. Именно досежно тези факти и обстоятелства административният орган не е събрал доказателства и не е установил дали се касае за калканна стена или не и допустимо ли е разрешаване на изработването на проекта за изменение с предвиждане на свързано застрояване в тази част. Както беше посочено калканната стена на сградата на УПИ I – 138 към момента на издаване на оспорената заповед вече няма характеристиките на калканна стена, а е фасадна такава. От значение в случая е дали с действащия ПУП е предвидено запазване на сградата в УПИ I – 138, в който случай при предвиждането в плана на сграда в съседния УПИ XI – 137, същата следва да се съобразява с предвидените за запазване или предвидени по плана сгради. От графичната част на действащия план, включително представената скица – предложение, е видно, че сградата в УПИ I – 138, е предвидена за запазване (в съответствие с условните знаци на отбелязванията на плана по Наредба № 8/2001 г.). След като тази сграда е предвидена за запазване и същата има фасадна стена към [улица]и към УПИ XI – 137 (в резултат на извършена промяна в съответствие със законовите изисквания през 1969 – 1970 г.), то е недопустимо и в противоречие с нормите по устройство на територията разрешаване да се изработи проект за изменение на ПУП, който да предвижда свързано застрояване между сградата в УПИ I – 138 и УПИ XI – 137. Такова би било допустимо ако има калканна стена, но в случая се установява, че такава няма, тъй като е била променена от калканна във фасадна по предвидения за това ред. Правилен е извода на АССГ, че административният орган не е изяснил и установил тези обстоятелства, което пък е довело до неправилното приложение на материалния закон, а именно да разреши с оспорената заповед изработването на проект за изменение на ПУП – ПЗ с предложеното свързано застрояване, за което липсват законови предпоставки. Неоснователно е и възражението на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно събиране допълнително на доказателствата досежно предвижданията и преустройствата на сградата в УПИ I – 138 в последващи съдебни заседания. Това е така, тъй като в съдебното административно производство правилата за преклузия за събиране на доказателства по ГПК не важат. В съдебното административно производство, съдът е длъжен служебно да изясни всички факти и обстоятелства от значение за спора, включително има правомощието и задължението служебно да събере относимите доказателства, което съставът на АССГ в случая е сторил в пълен обем. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора са неоснователни исканията на касаторите за присъждане на разноски. Искането на ответниците по касация С. Б., Я. Д., Ю. П. - Я., Е. Т., М. Т., О. М. – Б. като основателно предвид изхода на спора и доказано (представени са доказателства за сторени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско възнаграждение), следва да бъде уважено в претендирания размер, а възражението на касатора главния архитект за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като договореното и платено такова е в минималния предвиден размер за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР по Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди изменението й и повишаването на минималните размери. Искането за присъждане на разноски от ответниците по касация П. Ч., Е. К., П. В. и М. Б. също е основателно, но доказателства за сторени такива за адвокатско възнаграждение са представени само за Е. К. в размер на 1080 лв. и от П. В. в същия размер, поради което претенцията за разноски следва да бъде уважена като доказана само за тях. И по отношение на тези лица е неоснователно възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение, тъй като в настоящата редакция на Наредба № 1 от 2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство по дела по ЗУТ и ЗКИР е в размер на 900 лв., а договореното и заплатено такова е в размер малко над посочения минимален размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение