Решение № 6397 от 28.5.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1917/2020 г.

Комисията за енергийно и водно регулиране е подала касационна жалба против решение 7821/11.12.2019 г. по адм. дело 7506/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД обезщетения за имуществени вреди, причинени от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление НП-433/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, както следва: сумата 1356 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 15/2016 г. по описа на Районния съд - Каварна, и сумата 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 333/2016 г. по описа на Административния съд Добрич, ведно със законната лихва, считано от 27.10.2016 г., както и разноски в размер на 291, 81 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърлят предявените искове или алтернативно да бъде намалено присъденото обезщетение за имуществени вреди. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Електроразпределение Север" АД / с предишно наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ със седалище и адрес на управление Варна е оспорил жалбата . По делото е постъпила и касационна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу решение 7821/11.12.2019 г. по адм. дело 7506/2019 г. по описа на Административния съд-София град в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството иск за присъждане на обезщетение за имуществена вреда, представляваща направените от Електроразпределение Север АД разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция във връзка с обжалването на НП-433/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за разликата над 300 лева до пълния предявен размер от 1 356 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер и се присъдят направените разноски . Постъпила е и частна жалба от "Електроразпределение Север" АД срещу определение 281/13.01.2020 г., постановено на основание чл. 248 ГПК , с което е отхвърлено искането на дружеството за допълване на решението по делото в частта за разноските за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм.дело 7431/2019 г. по описа на Административния съд-София град. Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърляне на частната жалба и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране и за неоснователност на касационната и частната жалба на Електроразпределение Север АД. Върховният административен съд, като провери правилността на решението и на определението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са процесуално допустими. Касационната жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране е частично основателна, а касационната жалба на Електроразпределение Север АД е неоснователна по следните съображения: Административният съд е установил, че с наказателно постановление НП-433/17.12.2014 г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, на Енерго- Про Мрежи АД със седалище и адрес на управление Варна е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лева. По жалба на дружеството наказателното постановление било отменено с решение 34/05.05.2016 по НАХД 15/2016 г. по описа на Районен съд-Каварна. Решението на районния съд е било оставено в сила с решение 364/27.10.2016 г. по КНАХД 333/2016г. по описа на Административния съд - Добрич. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство на "Eнерго про Мрежи от Адвокатско дружество В., Ж. и партньори, а в исковото производство са представени и договори за правна защита и съдействие, сключени между "Eнерго про Мрежи и Адвокатско дружество В., Ж. и партньори" във връзка с обжалването на наказателно постановление НП-433/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране пред съда. В договорите е уговорено заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1356 лева за всяка инстанция. Административният съд изложил мотиви, че предявените искове са основателни при наличието на всички предпоставки за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. От представените пълномощни, договори за правна помощ, платежни нареждания за банков превод и отчет по сметка от "Първа инвестиционна банка" АД било установено, че ищецът е заплатил на адвокатското дружество договорените възнаграждения, като разходите били направени в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. Първоинстанционният съд уважил в пълния претендиран размер поисканото обезщетение за направените от ищеца разноски в производството пред Районен съд Каварна в размер на 1 356 лева, но по отношение на платените разноски от ищеца в касационното производство възприел възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Посочил е, че се касае за множество оспорвания на еднотипни наказателни постановления, в различни населени места, като в повечето производства се е явявал преупълномощен адвокат. Тъй като касационното производство е било проведено само в едно заседание, присъждането на сумата 1 356 лева като обезщетение за направения разход за възнаграждение пред горната инстанция било несправедливо. Затова административния съд присъдил обезщетение в размер на 300 лева или при минимален размер, като за разликата до пълния претендиран размер до 1 356 лева отхвърлил иска. Съобразно уважената част от иска, в съответствие с разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, присъдил и разноски на ищеца в размер на 291, 81 лева. Касационната инстанция намира за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че по делото са установени предпоставките по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и организации от административна дейност - отменен като незаконосъобразен административен акт, в пряка и непосредствена причинна връзка с който е намаляло имуществото на ищеца, тъй като той е направил разходи за съдебна защита. Съгласно Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Не може да се сподели обаче преценката на съда, че няма основание за намаляване на размера на обезщетението в размер на 1 356 лева, представляваща направени разноски във връзка с обжалване на наказателното постановление по НАХД 15/2016 г. на Районен съд Каварна поради неговата прекомерност. С Тълкувателно решение 1 от 15 март 2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд е прието, че е допустимо намаляване на обезщетението за имуществена вреда, произтичаща от разноски за адвокатско възнаграждение, ако то не е обосновано и справедливо, както изисква чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл. 18 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатското възнаграждение за една инстанция по административни дела се определя в зависимост от тежестта на съответната глоба или имуществена санкция според правилата на чл.7, ал.2 от наредбата и възлиза на 300 лева. За да е обосновано и справедливо, адвокатското възнаграждение следва да съответства, освен на материалния интерес на спора, и на неговата фактическа и правна сложност. В този смисъл е и решението на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/2016. Касационната инстанция намира, че платеното от Електроразпределение Север АД възнаграждение за защита в първата съдебна инстанция е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото, което е поредното от много еднотипни дела, образувани по жалба на Електроразпределение Север АД срещу издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране наказателни постановления за налагане на имуществена санкция за нарушаване на чл.206 от Закона за енергетиката. Независимо от високия размер на имуществената санкция правната работа не се отличава със сложност и/или голям обем, което предполага и по-нисък размер на обезщетението . Поради това размерът на претендираното обезщетение по първия иск също следва да се намали и обезщетението за заплатеното от ищеца възнаграждение за защита пред Районния съд- Каварна да се определи на 500 лева. лОбжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която Комисията за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД обезщетение от 1 356 лева за имуществена вреда, представляваща заплатеното адвокатско възнаграждение за производството по НАХД 15/2016 г. пред Районния съд-Каварна във връзка с обжалването на наказателно постановление НП-433/17.12.2014 г. на председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, в частта за разликата над 500 до 1 356 лева, като в посочената сума се включва и ДДС. Не може да се сподели довода на касационния жалбоподател, че обезщетението следва да се намали със стойността на начисления върху адвокатското възнаграждение данък върху добавената стойност, тъй като за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит. По делото не са представени доказателства, че това право е реализирано, а и при определяне на размера на размера на обезщетението за имуществена вреда съдът преценява реално настъпилото намаление на имуществото. Вместо отменената част на решението следва да се постанови друго, с което искът на Електроразпределение Север АД да се отхвърли в съответната част. Решението на административния съд в частта за разноските следва да се отмени за разликата над 140 лева лева до присъдения размер от 291, 81 лева. Касационната жалба на Електроразпределение Север АД, с която решението се обжалва в отхвърлителната част, е неоснователна. Касационната инстанция споделя изложените от съда аргументи за частично уважаване на исковата претенция за сумата 300 лева във връзка с обжалването на наказателното постановление по КНАХД 333/2016 г. на Административен съд Добрич. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. След постановяване на решението на административния съд Електроразпределение Север АД е поискало изменението му в частта за разноските. С определение 281/13.01.2020 г., постановено по адм.дело 7506/2019 г. по описа на Административния съд-София град, искането на дружеството за присъждане на адвокатско възнаграждение и по присъединеното адм.дело 7431/2019 г. по описа на Административния съд-София град е отхвърлено. Определението е правилно. Ответната страна не следва да дължи разноски за две производства, при положение, че разделянето на произтичащите от едно и също фактическо основание искове не е обусловено от прилагането на процесуални правила, а е предприето изцяло по усмотрение на ищеца и в него интерес. Освен това след обединяването на делата процесуалното представителство на ищеца е осъществено в едно производство. С оглед изхода на спора разноски на страните не се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд