Решение № 13986 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2009 г.

Решение № 13986 от 20.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9557/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на отдел "КХОХ" при РИОКОЗ - Русе против решение № 16 от 3.06.2009 г. на Административен съд - Русе по адм. дело № 90/2009 година. В нея са развити доводи за неправилност на оспореното решение и се иска отмяната му поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Ответникът по касационната жалба - "Агракомерс" ООД, чрез процесуалния си представител, оспорва същата и моли да се остави в сила обжалваното решение като правилно и обосновано. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С решение № 3080 от 9.03.2009 г. по адм. дело № 15282/2008 г. на ВАС е отменено решение № 44/0710.2008 г., постановено по адм. дело № 374/2008 г. на АС - Русе и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, с указания за изясняване на факти, относими към спора по същество и по тълкуване и прилагане на материалния закон. С обжалваното решение АС - Русе, постановено в производството след отменителното решение на касационната инстанция, е обявил нищожността на предписание № 446/24.06.2008 г. на държавен здравен инспектор при РИОКОЗ Русе, с което на основание чл. 30, ал. 1, т. 8 и т. 13 от Закона за храните е наредено на "Агракомерс" ООД, представлявано от управителя Александър Петков Петров, в срок от 30.06.2008 г. да изтегли от търговската мрежа всички храни, в които е вложено доматено пюре, внос от Китай, произведено на 27.07.2007 г., както и да представи в РИОКОЗ писмена информация на фирмите - дистрибутори на продуктите, в които е вложено доматено пюре, информация за техния вид, количества и населените места в България и ЕС, в които те се реализират. Установено е от фактическа страна, че произведеното количество кетчуп възлиза на 84 718, 556 кг и е на стойност 92 752, 18 лв. От същото пюре, внос от Китай, от дружеството е произведен освен кетчуп, още и лютеница и доматено пюре, съответно на стойности 41 702, 68 лв. и 68 210, 02 лв. Съдът, след като е анализирал установените фактически обстоятелства и приложимите законови норми, е приел, че в предписанието на държавния здравен инспектор при РИОКОЗ-Русе са посочени различни фактически основания за издаването му - а) използваните оцветители при производството на кетчупа не са обявени върху етикетите на продуктите; б) с влагането на доматено пюре, съдържащо татразин и аура "червено" в производството на кетчупа, дружеството-производител заблуждава потребителите по отношение на вида и характеристиките на храната; в) реализацията на продуктите, в които е вложено доматено пюре, внос от Китай, произведено на 27.07.2007 г., представлява риск за здравето на хората. Съдът е приел, че първите две обстоятелства сочат на нарушение по чл. 6, ал. 1, т. 3 от Закона за храните и евентуално се явяват основание за реализиране на административнонаказателна отговорност по чл. 39, ал. 1, чл. 41, ал. 1 или чл. 44, ал. 1 от ЗХ. Третото обстоятелство попада в хипотезиса на правната норма, сочена като основание за налагане на ПАМ - чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ, а разпореденото в акта изтегляне на произведените храни от търговската мрежа, в които е вложено доматено пюре, внос от Китай, съответства на разписаната в закона принудителна административна мярка - "спиране реализацията на храни". В чл. 51, ал. 2 от ЗХ са определени органите, които могат да налагат тази ограничителна мярка, като компетентността им е в зависимост от стойността на храните - 1) ръководителите на органите по ал. 1, когато стойността е до 10 000 лв.; 2) главният държавен здравен инспектор или главният държавен ветеринарно - санитарен инспектор, когато стойността на храните е от 10 000 лв. до 100 000 лв.; 3) министърът на здравеопазването или министърът на земеделието и продоволствието, когато стойността е над 100 000лв. При това фактическо и правно положение, съдът е достигнал до извод, че органът, наложил обжалваната ограничителна мярка не е компетентен да даде предписание по чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ предвид стойността на произведените храни, възлизаща на над 100 000 лв. общо и съответно актът се явява нищожен. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател поддържа, че същото е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по акт, който е от категорията на визираните в чл. 21, ал. 5 от АПК - има подготвителен характер и не подлежи на самостоятелен контрол за законосъобразност. Поддържа също, че съдът при разглеждане на спора не е обсъдил и оценил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, неправилно е тълкувал материалния закон, въз основа на което е формирал неправилния извод за нищожност да даденото предписание. Касационната жалба е неоснователна. Решението е допустимо и не са налице основания за обезсилването му. Правилно и с оглед данните по преписката съдът е приел, че предмет на оспорване е акт, с който на първоначалния жалбоподател е наложена принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ. Обосновано е посочил, че определената в административния акт мярка "да се изтеглят от търговската мрежа" процесните храни съответства по съдържание на предписаната в закона ПАМ "спиране реализацията на храни". Според правилото на чл. 51, ал. 2 мерките по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗХ се налагат със заповед от компетентния орган, т. е. касае се за акт, издаден от овластен от закона орган, с който се налагат ограничения и задължения на адресатите, поради което доводите, че предписанието съставлява част от процедура, която следва да бъде финализирана със заповед по чл. 38, ал. 4 от Закона за здравето, издадена от директора на РИОКОЗ, не намират опора в нормативната уредба и не могат да бъдат споделени. Както правилно е приел решаващият съд, в разглеждания случай намират приложение специалните разпоредби на ЗХ, а не общите правила, регламентирани в ЗЗ. Даденият регламент в ЗХ за упражняване на официален контрол върху храните сочи, че с актът по чл. 51, ал. 2 от ЗХ приключва производството и съгласно ал. 3 на чл. 51 същият подлежи на оспорване по реда на АПК. Решението не страда и от порока материална незаконосъобразност. Правилно съдът е приел, че с оглед въведеният стойностен критерий в разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗХ, по силата на който се определя кой е компетентният орган да наложи мярката по чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗХ, държавния здравен инспектор при РИОКОЗ-Русе не е оправомощен да издаде заповед по чл. 51, ал. 2 от ЗХ. Липсата на компетентност обуславя нищожността на административния акт, която съдът е констатирал с оспореното решение и законосъобразно е прогласил същата. Предвид изложеното, не са налице сочените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,