Решение № 8204 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2019 г.

Решение № 8204 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Столична община, чрез процесуален представител против решение № 3222/13.05.2019 г., постановено по адм. д. № 5326/2018 г. по описа на Административен съд –София-град, с което Столична Община е осъдена да заплати на К. П. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на Столична община, изразяващо се в неизпълнение на законови задължения по чл. 195 от ЗУТ, както и Столична община е осъдена да заплати съдебните разноски. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е недопустимо и неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Поддържа, че не е налице отменен индивидуален административен акт, включително мълчалив отказ, поради което не е налице абсолютна процесуална предпоставка. Твърди, че за общината не е възникнало задължение да издаде заповед по чл. 195 ЗУТ, както и че не е допуснато фактическо бездействие от органи и длъжностни лица на общинската администрация. Счита за необосновани изводите на съда за причинна връзка между вредата и твърдяното незаконосъобразно бездействие. Изтъква, че присъденото обезщетение е прекомерно и несправедливо по размер. Твърдят се и нарушения на съда по повод изготвения по делото доклад, както и при преценка на събраните по делото доказателства. По тези съображения касаторът моли обжалваното решение да бъде отменено. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът – К. П. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е осъдил Столична община, на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на К. П. обезщетение за имуществени вреди в размер на 20000 лв. от незаконосъобразно бездействие на Столична община, изразяващо се в неизпълнение на законови задължения по чл. 195 от ЗУТ. Съдът е установил, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства и изслушаната експертиза, че в собственото жилище на К. П. – апартамент № 12 се усеща миризма на канал и има следи от мокри петна по тавана на банята от течове и мухъл. На таванския етаж над ап. 12 са разположени 4 бр. тавански помещения, принадлежащи към апартаменти № 9, 10, 11 и 12, които се ползват за живеене. Таванското помещение към ап. № 8 е разположено над източната граница на ап. 12. В архитектурния проект на сградата за таванските помещения не е предвидено изграждането на ВиК инсталации; други строителни книжа за таванските помещения не се съхраняват. Установените щети в ап. № 12 представляват щети от течове и влага по таваните, причинени от намокряне вследствие на воден теч в банята от таванското помещение над него, принадлежащо на ап. № 8. Причината за настъпването на щетите е теч на отпадъчна вода от разположените над апартамента тавански помещения и от недействаща вентилация в банята, датиращи от 2016 г., в резултат на извършени ремонтни работи в таванските помещения над апартамента и неправомерно изградена водопроводна и канализационна инсталация за тях; изградените водопроводи и канали в таванските помещения, присъединяването им към сградната ВиК инсталация, както и ползването им нормативно не са регламентирани и не са изпълнени в съответствие с изискванията за ползване на сградната водопроводна и канализационна инсталация; за изграждането им не са открити и не са представени на експертите съгласувани строителни книжа и документи от собствениците на таванските помещения; констатираните петна по тавана в банята и спалнята на ищеца са категорично причинени от теч в санитарното помещение, разположено в таванското помещение на ап. № 8, което се ползва за живеене. К. П. е уведомил общинската администрация за незаконното преустройство и е поискал премахване на водопроводите. Започната е проверка по случая. Установено е, че на детето на ищеца на 29.03.2016 г. е поставена диагноза вазомоторен и алергичен ринит с придружаващо заболяване спастичен бронхит. При така установените факти, съдът е счел иска за допустим и основателен. Приел е, че общинската администрация не е изпълнила задълженията си по чл. 195, ал. 4, 5 и 6 от ЗУТ да осъществи контрол за това поддържат ли се обектите по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ на територията на СО в добро състояние или не и да предприеме действия по отношение на такъв строеж или съоръжение - издаване на заповед по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ, с която се задължават собствениците да отремонтират обекта, а в случай, че те не сторят това в указания им срок, ремонтиране на обекта от СО за сметка на собствениците. Поради това съдът намерил, че е налице бездействие на кмета на СО район Сердика, съгласно определението по чл. 257 от АПК /преди изм. с ДВ бр. 25/2019 г. /, по отношение на задължението му да следи дали обектите по чл. 195, ал. 1 от ЗУТ се поддържат в добро състояние, както и по отношение на задължението му, произтичащо пряко от закона – чл. 195, ал. 4 от ЗУТ. Настъпването на вредите е прието за установено на база изслушаните свидетелски показания и експертно заключение. Констатирани са болките, страданията и неудобствата за семейството на ищеца, както и влошеното здравословно състояние на малолетното им дете, които се дължат изцяло на функционирането на незаконно изградените водопроводни и канализационни съоръжения към таванските помещения над жилището на ищеца, предизвикали течове на отпадъчни води по стените в банята и коридора на ап. № 12, причинили от своя страна острата, непоносима и задушлива миризма на канал за отпадъчна вода в целия апартамент и образуването на незасъхващи мокри петна със задушаващ мирис на мухъл. За да уважи иска в пълния претендиран размер, съдът е посочил, че съобразява характера, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца и неговото семейство болки, страдания, неудобства, отрицателни емоции, и т. н. При определяне размера на паричното обезщетение за обезвреда по справедливост, съдът е счел претендираната сума от 20 000 лв. за справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца и семейството му неимуществени вреди. Решението е допустимо, тъй като, когато като основание на иска се сочи противоправно бездействие, същото се констатира със съдебното решение, без да е необходимо предварителното му установяване по съдебен ред. Решението обаче е неправилно, тъй като е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Касационните доводи в тази връзка се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на административен орган; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. Не е налице причинна връзка между така твърдяното незаконосъобразно бездействие и претендираната вреда. Изискването към причинната връзка между деянието и вредата е деянието да предшества във времето настъпването на вредата и да я обуславя под влиянието на вътрешни, решаващи и съществени връзки на необходимост. Причинната връзка е зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. Деянието е това условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде condition sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. Ако е възможно вредата да настъпи, дори ако деянието не се осъществи, това означава, че липсва причинна връзка между тях. Съгласно теорията за еквивалентността се отсяват тези фактори, без които вредата не би настъпила. Но освен това е нужно вредата да следва обективно, необходимо и закономерно да произтича от деянието, както и да не бъде негово случайно следствие. За да има причинна връзка вредата трябва да бъде адекватна последица на непозволеното увреждане. Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази, която е настъпила, т. е. ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила същата последица. Теорията за адекватната причинна връзка позволява извършването на преценка дали дадено деяние е причина за дадена последица. То не е причина, ако е напълно негодно да предизвика настъпилия резултат. При изясняване на причинната връзка е нужно да се отговори и на въпроса, дали резултатът е бил реално възможно вследствие на извършеното деяние. Ако между дадено обстоятелство и резултата не може да се докаже една с по-голяма вероятност настъпила обусловеност, причинната връзка не е установена. За да се изясни ролята на всяко от предшествалите следствието необходими условия за неговото настъпване, трябва да се види, дали те създават конкретна, реална възможност за това или я превръщат в действителност. В светлината на тези основни положения, не е налице пряка и непосредствена причинна връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие и вредата. Фактът, довел до твърдяната вреда, не е бездействието на администрацията. Дори да беше предприето исканото от ищеца поведение, течът в жилището му, както и всички последвали неимуществени вреди, пак щяха да настъпят. Нещо повече, те вече са настъпили още към момента, когато е сезирана общинската администрация и това е изрично посочено в исковата молба. Това означава, че не е налице съществена предпоставка за възникване на причинна връзка - вредата да следва деянието. В случая твърдяната вреда предшества твърдяното бездействие на административния орган, което изцяло влиза в противоречие с теорията за причинната връзка, развита по-горе. В случая дори не става въпрос за прекъсване на причинно-следствената верига, защото тази верига не е започнала да се изгражда. Неизправната ВиК система на таванските помещения е причината, довела до щетите по имота на ищеца и възникналите в тази връзка болки и страдания и тази причина предшества твърдяното незаконосъобразното бездействие, от което се претендира обезщетение. Това изцяло елиминира възможността за възникване на пряката и непосредствена последица от незаконосъобразно поведение, която единствено може да доведе до ангажиране отговорността на общината. Не на последно място, неизправната канализация в незаконно изградени помещения е факт, който поражда правни последици в сферата на гражданското право и има отношение към лицата, които са задължени да поддържат общите и таванските части на блока в добро състояние. Именно към тях ищецът следва да насочи претенциите си. По тези съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. С оглед изхода на спора, разноски на касаторите не се присъждат. Разноски за юрисконсултско възнаграждение не се дължат, на основание чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ /редакция преди ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и предвид нормата на § 6 ЗИД ЗОДОВ /същата редакция/, която предвижда разглеждане на висящите производства по исковете с правно основание чл. 1 ЗОДОВ по досегашния ред. Съдебната практика до момента е изградена върху идеята, че натоварването с разноски за юрисконсултско възнаграждение на ищеца в производството по ЗОДОВ би имало ограничаващо въздействие върху възможността за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди. С оглед правната стабилност и изричната норма на § 6 ЗИД ЗОДОВ, няма основание за промяна на тази практика по заварени производства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,