Решение № 279 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4118/2014 г.

Решение № 279 от 20.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4118/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Постъпила е молба вх. № 332/22.04.2014 г., подадена от С. С. Я. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 Г. на влязлото в сила решение № 467/26.11.2013 г. по гр. д. № 343/2013 г. на Смоленски окръжен съд, с което е обезсилено решението на Девински РС по гр. д. № 316/2012 г. и е прекратено като недопустимо производството по предявеният от нея и други две лица иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР срещу К. А. Я. и Е. З. Я. Молителката се позовава на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди че поради нарушение на процесуалните правила е нарушено правото й на участие в процеса и правото й на защита, тъй като е призовавана и решението по спора е връчено чрез адвокат, който не е упълномощавала в хода на производството пред РС и пред възивната инстанция. Ответниците по иска К. А. Я. и Е. З. Я. оспорват молбата, тъй като по делото е приложено пълномощно от молителката за адв. Н. М. Останалите ответници по молбата - ищци по иска не вземат становище. Върховен касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като разгледа молбата и данните по делото, намира следното: С определение № 303 от 08.10.2014 г. по настоящото дело на основание чл. 307 ГПК съдът се е произнесъл по допустимостта на подадената молба, като е приел, че тя е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. От Д. М. Я., Д. С. М. и молителката С. С. Я. е предявен иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР против К. А. Я. и Е. З. Я., който е бил частично уважен от РС, но решението е обезсилено от въззивната инстанция и производството е прекратено поради недопустимост на предявения иск. Прието е, че ищците, като наследници на С. Т. Я., на който през 1978 г. е учредено право на строеж от държавата върху държавно дворно место, съставляващо парцел ХХХV от кв. 85 [населено място] макар да притежават и правото да ползват дворното място на основание чл. 15 ЗС /отм./ нямат правен интерес от предявяване на иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, защото не могат да придобият и правото на ползване върху процесната площ от 53 кв. м от друг парцел по давност. Касационно обжалване на това решение е недопустимо на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което касационната жалба е оставена без разглеждане. В производството пред РС на л. 88 от гр. д. № 316/2012 г. на Девински РС е приложено пълномощно от молителката С. С. Я., с което упълномощава адвокат Н. М. да я представлява по делото до свършването му пред всички инстанции. При тези данни, съдът правилно е приел, че адв. Н. М. е надлежно упълномощена от всички ищци и е дал ход на делото. Подаден е отговор на въззивната жалба от другите две ищци и от името и на молителката чрез пълномощника им адв. М. В това й качество - като пълномощник на молителката С. С. Я. тя е получила призовката за заседанието пред възивната инстанция, а след това в това й качество й е връчено и въззивното решение. Молителката твърди, че тя не е подписала пълномощното, но не посочва в молбата за отмяна да не е знаела за производството, да е узнала за воденото от нея на дело по-късно. Исковата молба е подадена от трите ищци, между които и молителката, в лично качество и са положени три подписа. Ищцата не оспорва в молбата подписа си под исковата молба, не твърди, че не е знаела за производството, но по време на висящността му не е оспорила подписа си върху пълномощното на л. 88 от делото на РС. Затова съдът не приема за основателно възражението на молителката в настоящото производство, че не е подписала пълномощното на адв. Н. М. на л. 88 от делото на РС за производството по предявения и от ней иск по чл. 53, ал. 2 ЗКИР пред всички инстанции. Предвид изложеното, не е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като не са налице посочените в него предпоставки. Това основание за отмяна на влязлото в сила решение е налице ако страната е била лишена от възможността да участва в делото, или не е била надлежно представлявана. Не е налице нито една от двете алтернативно уредени основания за отмяна в тази норма. Съдът не е допуснал процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на участие на защита на молителката, а тя е участвала в разглеждане на делото чрез упълномощения от нея още за производството пред РС адвокат. Затова молбата се явява неоснователна и ще се остави без уважение. Съобразно този резултат, на ответниците по молбата следва да се присъдят претендираните от тях деловодни разноски за това производство до доказания размер 300 лв. К. А. Я. и Е. З. Я. По изложените съображения, Върховен касационен съд, първо гражданско отделение