Решение № 14926 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2017 г.

Решение № 14926 от 4.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2017 г., VII о., докладчик председателят Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на А. Близнаков от [населено място], [община], чрез процесуален представител, против решение № 894 от 26.05.2017 г. постановено по адм. дело № 24/2017 г. на по описа на Административен съд (АС) - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 16-1030-001923/13.10.2016 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" (ПП) към Областна дирекция на МВР (ОДМВР) Пловдив, за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до отпадане на основанието за това". Касаторът излага доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдебният акт да бъде отменен и спорът решен по същество с отмяна на обжалваната заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът - началникът на група в сектор "Пътна полиция"/ПП/ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи/ ОДМВР/ - Пловдив, не ангажира становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. За да отхвърли жалбата на А. Близнаков срещу заповед за прилагане на ПАМ № 16-1030-001923/13.10.2016 г. на началник група в сектор ПП към ОДМВР - Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП е приложена ПАМ, решаващият съд е приел, че Близнаков с виновното си поведение е станал причина за настъпване на пътнотранспортно произшествие, управлявайки товарен автомобил. Приел е, че оспорващият е навлязъл срещу пътен знак В2, с което е нарушил чл. 6, т. 1, пр. 3 ЗДвП, за което му е съставен акт за установяване на нарушение и издадено наказателно постановление. При тези данни, приемайки за обективирани материалните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "а" ЗДвП, решаващият съд е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в резултат на които спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Липсват конкретни изводи на съда за фактическите установявания, основани на преценка на събраните доказателства поотделно и съвкупност, което е аргумент да се приеме, че спорът е останал неизяснен от фактическа страна. Решаващият съд нито е обсъдил обстоятелствената част на административния акт, нито е извел изрични констатации, въз основа на които да се прецени съответствието на оспорената ПАМ с материалния закон. Съдът не е обсъдил изложеното в акта, че за водача се установява, че видимо не отговаря на медицинските и психологическите изисквания, състоящи се в следното: водачът заявява, че младши контрольорът силно мирише на алкохол, което съобщи и на тел. 112. На следващо място е посочено, че водачът е призован в сградата на Пътна полиция и пред следователя И. Николов е дал проба за алкохол. Необсъждането на всички доказателства е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като е довело и до немотивираност на съдебното решение. Решаващият съд е бил длъжен да анализира всички факти по спора и да направи обосновани и законосъобразни изводи, касаещи издирването и прилагането на материалния закон. Съдебното решение е ненадлежно мотивирано и са налице релевираните с касационната жалба пороци за съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Съдът не е реализирал в дължимия обем процесуалните си правомощия по чл. 168 – чл. 171 АПК, поради което атакуваният правораздавателен акт следва да бъде отменен като неправилен. При новото разглеждане на делото съдът следва да обсъди всички основания за законосъобразност на акта, предвид разпоредбата на чл. 146 АПК. На базата на фактическото положение следва да се прецени и направената от органа правна квалификация, което е част от проверката за законосъобразност на оспорената ПАМ. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Доколкото по силата на чл. 218, ал. 2, предл. 3-то АПК, за съответствието на решението с материалния закон съдът следва да следи и служебно, неизяснеността на спора от фактическа страна преклудира и възможността за извършване на касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение, като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение