Решение № 13258 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2017 г.

Решение № 13258 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7312/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - Сливен, срещу решение № 55/03.05.2017 г. по адм. дело № 339/2016 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменена негова заповед № 343 з -1979 от 12.12.2016 г. и му е изпратена преписката за ново произнасяне в частта относно определяне на наказание за нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и писмено становище чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата, присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Р. М., с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в писмена защита, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна в частта относно отмяната на заповедта и основателна в частта относно връщане на преписката за ново произнасяне. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на инспектор Р. М., разузнавач IV степен (ЕКД) в сектор "НТЛ" в отдел "Криминална полиция" при ОДМВР - Сливен е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, считано от връчване на заповедта. Така определеното общо наказание е наложено за две деяния, описани в заповедта: 1. На 18.10.2016 г. в [населено място], управлявайки служебен автомобил, собственост на ОДМВР - Сливен в нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), не е спазил необходимата дистанция от движещото се пред него друго превозно средство и е допуснал ПТП с материална щета по служебния автмобил, с което дение е нарушил т. 28 буква "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР "неспазване правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР", наказуемо на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР с дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца до една година. 2. На същата дата и място, управлявал служебния автомобил, без да е попълнил пътната книжка на автомобила приложение № 4, с което виновно е нарушил чл. 59 от "Вътрешните правила за организация и експлоатацията, материално - техническото осигуряване и отчетността на пътните превозни средства, плавателната и летателната техника на МВР, утвърдени с министерска заповед № 305/21.02.2014 г. - дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 11 ЗМВР "неизпълнение на заповеди", наказуемо с "порицание" за срок от шест месеца до една година. АС е изложил мотиви, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР предвид доказателствата за издаване на заповедта в хипотезата на заместване на отсъстващ директор на ОДМВР, в изискуемата от закона писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 210, ал. 1 ЗМВР, като при издаването й не са допуснати съществени административно - производствени нарушения. АС е анализирал доказателствата по делото и е приел за доказана установената в заповедта фактическа обстановка, като за посоченото в т. 1 деяние е приел, че е осъществен състава на дисциплинарното нарушение, посочено в нея. По отношение на дението по т. 2, въпреки че от обективна страна е установил непопълване на пътната книжка от М., предвид обстоятелството, че последният не е запознат срещу подпис със съдържанието на Вътрешните правила, е приел, че не може да му бъде вменено задължение да ги спазва и не е осъществил състава на дисциплинарното нарушение "неизпълнение на заповеди", поради което в тази си част заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Тъй като за двете деяния е наложено едно общо наказание, съдът е приел, че следва да отмени заповедта изцяло и да върне преписката за налагане на наказание за първото деяние по заповедта. Решението е правилно в частта, с която е отменена заповедта изцяло. Относно второто деяние АС правилно е установил, че М. не е запознат срещу подпис с министерската заповед, с която са утвърдени процесните вътрешни правила, поради което липсва виновно поведение - за него не е съществувало задължение да спазва заповед, за която не е бил надлежно уведомен - срещу подпис. Ирелевантен при преценка на възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност е твърденият от касатора факт, че на М. е било известно задължението му за попълване на пътната книжка предвид дългия период, през който М. е бил водач на служебен автомобил. Що се отнася до твърдението на касатора, че задължението за попълване на пътната книжка се съдържа и в подзаконов нормативен акт, то поради формулировката на нарушението в оспорената заповед - а именно, че нарушението е " неизпълнение на заповед", а не "неизпълнение на подзаконов нормативен акт, издаден в изпълнение на ЗМВР", се касае за опит за недопустима промяна на фактическото и правно основание на оспорената заповед с касационната жалба. В частта на решението за деянието по т. 1 АС е преценил правилно доказателствата по делото и съставомерността на извършеното. Оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 197, ал. 3 ЗМВР, изискваща при извършени повече от едно дисциплинарни нарушения от един държавен служител, за всяко от тях да се определи дисциплинарно наказание, което в случая не е направено и едва след това да се определи общо наказание. Така допуснатото нарушение - неопределяне на наказание за деянието по т. 1, в съчетание с неправилното приложение на материалния закон за деянието по т. 2, налага отмяна на оспорената заповед изцяло като незаконосъобразна, без да се връща преписката за ново произнасяне, тъй като в случая отмяната поради незаконосъобразност на индивидуалния административен акт, с който се налага дисциплинарно наказание, представлява решение по същество по смисъла на чл. 173, ал. 1 АПК и липсват предпоставките на чл. 173, ал. 2 и 3 АПК за връщане на преписката за ново произнасяне. Извън това основателно е и оплакването на касатора, че при връщане на преписката за ново произнасяне административният орган не може да спази изискванията на чл. 195, ал. 1 ЗМВР за сроковете, в които следва да бъде наложено наказанието. Предвид изложеното решението следва да бъде оставено в сила в частта, с която се отменя заповедта и отменено като неправилно в частта, с която се изпраща преписката на директора на ОДМВР за ново произнасяне. С оглед изхода на делото по отношение на отменителната част от обжалваното решение, няма основания за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение