Решение № 10519 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2013 г.

Решение № 10519 от 30.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7518/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Цветанка Ботева, в качеството й на процесуален представител на Костадин Спасов Велев, управител на "Весеко-55-Велеви съдружие" ЕООД, срещу решение № 561 от 14.03.2013 г. по адм. дело № 3281 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив, с който е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт № 241101260 от 22.07.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1037 от 31.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив относно непризнато право на данъчен кредит в общ размер от 12 600.74 лв. и начислена лихва за забава. В касационната жалба са развити неконкретни доводи за неправилност на обжалваното решение, които да се квалифицират като такива за нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу ревизионен акт № 241101260 от 22.07.2011 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1037 от 31.10.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.07.2007 г. до 31.10.2010 г. В хода на ревизията е отказано право на данъчен кредит в посочения размер по фактури, с предмет на доставките стоки (строителни материали), вложени в изграждането на басейн и барбекю в недвижим имот, находящ се в гр. Велинград за данъчни периоди м. 01.2009 г. - м. 07.2010 г. Констатирано е, че по време на строителните дейности на посочените обекти, недвижимият имот, в който те се намират е собственост на физическите лица Снежана Велева и Костадин Велев, като последният е едноличен собственик и управител на ревизираното дружество. Недвижимият имот е бил обект на покупко-продажба, съгласно нот. акт № 48 от 9.06.2010 г. на Владимир Велев. Административният орган е направил извод, че не са изпълнени изискванията на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, за да се признае правото на данъчен кредит, понеже услугите по процесните доставки, по които е получател ревизираното дружество, няма да бъдат използвани за осъществявани от него облагаеми доставки. Процесните обекти се намират в недвижим имот, собственост на две физически лица, които са прехвърлили правото на собственост на трето физическо лице, като по силата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките. Посочените басейн и барбекю са собственост на собственика на недвижимия имот, който е различен от ревизираното дружество и няма да бъдат използвани за осъществяване от негова страна на последващи облагаеми доставки. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора и конкретно процесните фактури с предмет: тръби, кабели, боя, теракол, тухли, лакове, грундове, цимент, керемиди, шперплат, гипс, лепило, латекс, профили, дъски, дървени греди, арматурни мрежи, ел. табло, контакти, изолации, гранитогрес, бетон, пирони и др. Съдът е констатирал, че ревизираното дружество е упражнило правото на данъчен кредит, както и че са осчетоводени разходи във връзка с изграждането на басейна и барбекюто в недвижимия имот по сметка 207 "Разходи за придобиване на ДМА". По повод спазването на строителни правила и норми, във връзка с изграждането на обектите, не са представени документи. Представен е и договор за доставка и монтаж на съоръжения - плувен басейн и СПА с "Аква вижън 01" ЕООД и ревизираното дружество, фактура № 43 от 16.07.2009 г. и спецификации. Представен е договор за наем от 1.07.2010 г. с Владимир Александров за отдаване на недвижимия имот за ползване от ревизираното дружество за срок от пет години, считано от 15.07.2010 г., но безвъзмездно, без наемна цена. В мотивите си съдът е обсъдил и събраните пред него доказателства и доказателствени средства, включително съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, включително и гласни - разпит на свидетеля Борис Петров. Правилно е прието от съда, с оглед на фактите по делото, че заключенията се явяват безпредметни и неотносими, същите не са оспорени и кредитирането им не се явява необходимо. Това е така, понеже не се спори относно реалното осъществяване на доставките, както и счетоводното им отразяване, съответно и на разходите във връзка с тях. Правните изводи на съда са насочени към правилното прилагане на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС по повод на процесните доставки, както и по повод прилагането на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, понеже в хода на съдебното производство е направено възражение за нищожност на оспорения ревизионен акт и са събрани като доказателства актове за прихващане и възстановяване, издадени на ревизираното дружество за периода 1.07.2007 г. и 31.07.2010 г. Конкретно за процесните данъчни периоди от м. 01.2009 г. - м. 07.2010 г. са представени и относими АПВ № 902541 от 21.10.2009 г. (за м. м. 05 - м. 08.2009 г.), № 1009849 от 4.05.2010 г. (за м. 01. - м. 03.2010 г.), № 1027060 от 4.11.2010 г. (за м. 07. - м. 09.2010 г.). С влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, считано от 19.12.2007 г., е уредено, че независимо от извършеното прихващане или възстановяване, задълженията за данък подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Тази разпоредба действа занапред, понеже законодателят не й е придал обратно действие и е приложима и в настоящия случай, тъй като всички АПВ са издадени след посоченото изменение. Заповедта за възлагане на ревизията, РА и АПВ са издадени след 19.12.2007 г., поради което изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) е приложимо и процесният РА се явява издаден от материално компетентен орган. По повод прилагането на посочените разпоредби от ЗДДС, то правилна е преценката на съда за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. В чл. 68 от ЗДДС е дадено легално определение на данъчен кредит и е уреден данъчният състав на правото на приспадане на данъчен кредит, а в чл. 69 от ЗДДС изрично е посочено кои доставки са с право на приспадане на данъчен кредит и конкретно, че регистрираното лице има право на приспадане на данъчен кредит когато стоките и услугите, по които това лице е получател, се използват за извършваните от него облагаеми доставки. По делото безспорно е установено, че процесните доставки имат за предмет стоки, като получателят по тях - ревизираното лице, няма да ги използва за осъществяване от него на последващи облагаеми доставки. Същите се влагат в обекти, собственост на трети лица и няма да бъдат предмет на последващи облагаеми доставки. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение