Решение № 6088 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2021 г.

Решение № 6088 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2878/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Благоевград, представлявана от кмета на общината, чрез старши юрисконсулт Л. М., срещу решение № 2023/21.12.2020 година на Административен съд гр. Благоевград по адм. д. № 506/2020 година. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс – неправилност поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът е постановил решението си без да обсъди приложимите правни норми, като е приел мотивите на административния орган, без да съобрази доводите изложени от жалбоподателя. Не е изследвал и анализирал плащанията извършени в хода на изпълнение на проекта. Първоинстанционният съд не е съобразил, че обжалваният акт е постановен при неспазване на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е обсъдил, че от правна страна оспорения акт се основава на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 64 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), като същевременно в частта по т. 1 от решението се сочат разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 84 и чл. 82 от Общите условия към Административен договор №BG16 RFOP001-8. 001-0019-C03, а в частта по т. 2 от решението се визират разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Постановление № 189 от 28 юли 2016 г. на Министерски съвет за определяне на национални правила за допустимост на разходите по програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове за програмен период 2014 - 2020 г. (ПМС № 189). Счита, че несъответствието на правните основания с фактите по делото е основание за материална незаконосъобразност на акта. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил, че в решението по т. 1 липсва конкретизация относно всеки един служител, като единствено е цитирал в решението си отправената препоръка, касаеща цялата дейност на Междинното звено и поетите ангажименти, но от тях също по никакъв начин не може да се извлекат конкретните факти, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочените правни норми. Съдът е приел за правилно неверифицирането на разхода по т. 2 от оспореното решение, без да изследва в цялост, че посочените в обстоятелствената част мотиви на органа относно максимален размер на разходите за организация и управление 10% от общия размер на предоставената безвъзмездна финансова помощ (БФП), са немотивирани, без да бъдат изложени конкретни фактически установявания на органа, обосноваващи недопустимост на разходи в хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ. Издателят на акта не е посочил кои са приетите за допустими разходи по проекта и какъв е техния общ размер, респективно какъв е размерът на направените разходи за възнаграждения и тяхното съотнасяне към общо допустимите разходи по проекта, т. е. какви факти са подведени под хипотезата на приложената с решението правна норма. УО не е обосновал нито от фактическа, нито от правна страна кое изискване на чл. 7 от ПМС № 189/2016 г. е нарушено, изброявайки формално ал. 1, 2 и 3, не са посочени конкретни фактически установявания и констатации и съотнасянето им към нормативните изисквания, сочещи на тяхното неизпълнение. Първоинстанционният съд не е изследвал и приложените от УО правни норми, които да обосноват правният извод за липса на основания за верификация на претендиралите разходи, което от своя страна е довело до постановяване на неправилен и необоснован съдебен акт. Моли за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и отмяна на решение № РД-02-36-740/26.05.2020 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 година". Претендира разноски по делото, като прави възражение за прекомерност на претендирания от ответника адвокатски хонорар. Ответникът, ръководителят на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 година" чрез адв. С. К. оспорва касационната жалба като неоснователна. Сочи, че съдебното решение е правилно и обоснованоq и при постановяването му не са допуснати твърдяните съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че събраните по делото доказателства безспорно потвърждават фактическите констатации на административния орган. Прави искане за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на разноски за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Благоевград е образувано по жалба на община Благоевград срещу решение № РД-02-36-740/26.05.2020 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 година". За да отхвърли жалбата срещу административния акт, представляващ отказ за верификация с правно основание чл. 57, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗУСЕСИФ, Административен съд гр. Благоевград е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационният състав формира извод за валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт. В хода на съдебното производство не са допуснати твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, които да обосновават отмяна на съдебното решение. Доводите на касатора в тази насока имат отношение към задължението на съда по чл. 172а, ал. 2 от АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Фактът, че не е възприел доводите на жалбоподателя, а тези на административния орган, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения. Съдът е направил анализ на доказателствата, относими към неверифицирането на разходите по т. 1 и т. 2 от оспорения акт. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Досежно правилното приложение на материалния закон: Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Благоевград е решение № РД-02-36-740/26.05.2020 година на ръководителя на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020 година". Същото е с посочено правно основание чл. 57, ал. 1, т. 2, чл. 60, ал. 1, чл. 62, ал. 1, ал. 2 и ал. 3, чл. 63, ал. 1, т. 2 и чл. 64 ЗУСЕСИФ. С акта се отказва верификация на следните разходи, отчетени в искане № 4 за окончателно плащане на община Благоевград по Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ № от ИСУН BG16 RFOP001-8. 001-0019-C03: по т. 1 – разходи в размер от 23 521, 62 лева, поради несъответствие на заявените разходи с условията за допустимост на разходите, посочени в чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 84 и чл. 82, ал. 1 от Общите условия към договора за БФП. по т. 2 – разходи в размер на 2 928, 36 лева, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ условия, във връзка с чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, във връзка с чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Постановление № 189. Пред касационната инстанция страните не спорят, че актът е издаден от компетентен орган - ръководителят на управляващия орган по Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020. Спорът е относно формата на акта, съответствието му с административнопроизводствените правила и материалния закон. Основните доводи на касатора касаят формата на акта, или несъответствието на основанията, посочени в заглавната част (шапката) на решението и правните основания, посочени в диспозитива на акта. Настоящата инстанция счита, че макар действително в началото на акта да са посочени разпоредби, които не са относими към постановения отказ за верификация на разходите по т. 1 и 2, а касаят общо приложими разпоредби в процедура по верификация, доколкото в диспозитива е посочена относимата правна квалификация, която съответства на мотивите и фактическите установявания на органа по всяка точка от акта, правото на защита на касатора не е нарушено. По т. 1 от оспорения акт: Страните не спорят, че отказаната да бъде верифицирана сума от 23 521, 62 лева представлява разход на община Благоевград за възнаграждения на Междинното звено (M3) към общината. За да откаже верифициране на тези разходи административният орган е приел, че при извършена документална проверка на разходите за възнаграждения на Междинното звено е установено несъответствие между заложения брой проектни предложения за оценка в Анализите на заетостта за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и действително оценените проекти, тъй като през 2018 г. и в периода месец януари-май 2019 г. Междинното звено към община Благоевград не е извършвало оценка на нито едно проектно предложение. Прието е, че засегнатите разходи не отговарят на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 84 и чл. 82, ал. 1 от Общите условия към Договора за БФП и не подлежат на верификация по бюджетен ред ІІ. 6. 1 Разходи за възнаграждения на Междинно звено (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) не се верифицират в размер на 20 604, 67 лева от Ведомост № 4 от 31.12.2018 г.; По бюджетен ред ІІ. 6. 1 Разходи за възнаграждения на Междинно звено (фонд: ЕФРР, режим на финансиране: Неприложимо, допустим) не се верифицират разходи в размер на 2 916, 95 лева по Ведомост № 7 от 30.06.2019 г. Касационният състав споделя извода на Административен съд Благоевград, че представените писмени доказателства по делото съответстват на фактическите констатации на административния орган относно несъответствието между заложения брой проектни предложения за оценка на Междинното звено и изготвените и представени от оспорващия анализи за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. В случая безспорно в изготвените Анализи на заетостта за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. са прогнозирани определен брой анализи на проектни предложения, които е следвало да извърши Междинното звено. Не се спори, че прогнозираните анализи на проектни предложения за 2018 г. и периода януари-май 2019 г. не са направени. Действително това не е по вина на звеното, тъй като такива предложения не са внесени за изпълнение от община Благоевград, но това обстоятелство е без правно значение тъй като заплащането е за реално извършени дейности, а не на база прогноза. Правилна е и правната квалификация на процесния отказ за верификация на разходите за възнаграждения на Междинното звено. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗУСЕСИФ, допустими са разходите за реално доставени продукти, извършени услуги и строителни дейности. В съответствие с чл. 82, ал. 1, т. 5 от ОУ към административния договор, УО на ОПРР извършва проверка (верификация) на декларираните разходи в искането за междинно и окончателно плащане, което включва документална проверка на разходи, на изпълнени дейности от проекта (финансовия план) и на процедури за възлагане на обществени поръчки, и по преценка проверка на място на изпълнението на дейността, като се проверяват едновременно няколко показателя, между които и дали са представени доказателства за реално изпълнение на всяка дейност, за която е платен разходът. Разпоредбата на чл. 84 от ОУ към административния договор предвижда, ако се установи, че разходът не съответства на условията за допустимост по чл. 82, ал. 1 (какъвто безспорно е настоящият случай), УО на ОПРР не го одобрява (не го верифицира), като уведомява за това бенефициера и при необходимост се назначава допълнителна проверка. С оглед на изложеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт, в тази му част, е съответен на материалния закон. Липсват доказателства за реално изпълнение на дейността, като същевременно и касаторът не оспорва тези обстоятелства. Неоснователни са и доводите за липса на конкретизация в акта относно всеки един служител, поради което "не може да се извлекат конкретните факти, които органът счита, че се субсумират под хипотезата на сочените правни норми". Подобна конкретизация не е необходима. Ангажиментът за извършване на анализи е на Междинното звено. Конкретизация на служителите е ирелевантна с оглед безспорното неизпълнение на ангажимента за посочения процесен период. По т. 2 от оспорения акт: Неверифицираните разходи по т. 2 от решението са мотивирани с установено в хода на извършената проверка надвишаване на максимално допустимия размер от разходите за организация и управление на бюджетна линия/финансовия план, който не би следва да превишава сумата от 20 441, 70 лева или 10% от общия размер на предоставената БФП, който е 204 416, 98 лева Отчетените и подлежащи на верификация разходи за организация и управление с натрупване по проекта са 23 370, 06 лева, поради което управляващия орган е приел, че е налице надвишаване на максимално допустимия размер за тази категория разходи с 2 928, 36 лева. В тази връзка е отказано верефициране на тази сума като общ размер от разходите за възнаграждения на екипа за организация и управление по бюджетен ред IV. 9. 1 "Разходи за възнаграждение на екип за организация на управление" от Ведомост № 6 от 31.12.2018 г., представляваща сумата на установени надвишавания на максимално допустимите размери на разходите за организация и управление на база общо верифицирани разходи по договора за БФП, поради липса на предвидените в чл. 57, ал. 1, т. 4 ЗУСЕСИФ условия във вр. чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ във вр. чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПМС № 189. Настоящата инстанция приема за правилна преценката на съда за неоснователност на оспорването срещу отказа в частта му на неверифицираните разходи в т. 2 от обстоятелствената част на административния акт. Посочените в акта фактически основания отговарят на събраните по делото доказателства, в това число приетата съдебно-счетоводна експертиза. Правното основание за отказа - чл. 57, т. 4 ЗУСЕСИФ, е изведено при правилно приложение на материалния закон. Съгласно посочената разпоредба, за да бъде допустим разходът следва да е извършен законосъобразно съгласно приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В чл. 7, ал. 2, т. 4 ПМС № 189/2016 г. е регламентирано, че при прилагане на формата по чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗУСЕСИФ се определят следните максимални размери за определени категории разходи: 4.) разходи за организация и управление – до 10 на сто от общите допустими разходи по проекта. От друга страна, съгласно т. 8 от Указанията за предоставяне на Безвъзмездна финансова помощ "Разходи, допустими за финансиране" разходите за организация и управление не трябва да надвишават 10 % от общия размер на предоставената БФП. Безспорно, ако отчетените разходи не съответстват на посоченото изискване, те са недопустими. С оглед изложеното настоящия състав счита за неоснователни доводите на касатора за липса на конкретни фактически установявания и констатации и съотнасянето им към нормативните изисквания, сочещи на тяхното неизпълнение. Горното обосновава правилност на обжалваното съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, на касационния ответник се дължат разноски по делото в размер на 1588, 20 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Възражението на ответника за прекомерност е неоснователно. То е напълно бланкетно и в него дори не се посочва какъв е претендираният размер и защо не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Формулирано е под условие – ако се претендира адвокатско възнаграждение, съдът да го намали до нормативно предвидения минимум. Същевременно, договореният и платен по банков път размер на адвокатското възнаграждение е в рамките на предвидения минимален размер по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание гореизложеното и чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд