Решение № 8836 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2020 г.

Решение № 8836 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2945/2020 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителни процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И., чрез пълномощника адв. Ашикова, срещу решение № 423 от 21.01.2020 г., постановено по адм. дело № 4244/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е изменен Акт за установяване на задължения по декларация № ДЛН17-ВК66-178-1/05.01.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи - Люлин" на Дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД18-РД28-47/08.03.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Общински приходи" при СО. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София-град в частта, в която жалбата на И. е отхвърлена, като постанови решение по същество на спора, с което да отмени като незаконосъобразен, респективно – да измени процесния акт. Иска се Върховният административен съд да определи С. И. като единствено данъчно задължено лице за процесните недвижими имоти и едновременно с това да изчисли дължимите данъци и такси при приложима унифицирана база за изчисление, която според касатора е данъчната оценка на учреденото право на ползване и при приложими данъчни ставки в съответните им размери за физическото лице С. И. като ползвател, и едновременно с това съдът да прогласи тяхното пълно погасяване поради извършено плащане в хода на съдебното производство. Претендират се разноски. Ответникът – Директорът на дирекция "Общински приходи" при Столична Община, чрез процесуалния си представител, в дадения ход по същество на делото излага доводи за правилност на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Оспорва размера на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил Акт за установяване на задължения по декларация № ДЛН17-ВК66-178-1/05.01.2018 г., издаден от старши инспектор в отдел "Общински приходи - Люлин" на Дирекция "Общински приходи" към Направление "Финанси и стопанска дейност" при Столична община, потвърден с Решение № СФД18-РД28-47/08.03.2018 г., издадено от директора на Дирекция "Общински приходи" при СО. С обжалваното решение съдът е изменил акта, като е определил следният размер на процесните задължения: ДНИ за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 840, 06 лв., вместо 3 884, 94 лв. и мораторни лихви до датата на издаване на АУЗД - 05.01.2018 г. в размер на 29, 99 лв., вместо 137, 59 лв. и ТБО за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. в размер на 3 302, 17 лв., вместо 7 740 лв. и мораторни лихви в размер на 131, 18 лв., вместо 305, 30 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена. За да постанови този резултат съдът е приел за установено следното от фактическа страна: Административното производство е образувано за установяване на общинските вземания на задълженото лице С. И. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и таксата за битови отпадъци (ТБО) за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г., за два броя недвижими имоти: търговски обект /магазин на четири нива/ с обща застроена площ от 1732, 39 кв. м., ведно с 20, 088% ид. ч. от общите части на сградата и офис със ЗП от 179 кв. м., ведно с 2, 076% ид. ч. от общите части на сградата. Собственик на имотите е "БОЙ-МАР 2011" ЕООД с управител С. И. С Нотариален акт за учредяване на право на ползване № 80, том V, peг. № 20256, дело № 769 от 22.12.2016 г. "БОЙ-МАР 2011" ЕООД, представлявано от управителя си и законен представител С. И. учредява на С. И. възмездно и срочно ограничено вещно право на ползване върху посочените два имота за срок от 5 години, считано от 01.01.2017 г. за сумата общо от 30 000 лв. без ДДС, платима на равни месечни вноски, всяка една от 500 лв. На 26.01.2017 г. е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ от С. И. и коригираща декларация на 20.06.2017 г. от името на "БОЙ-МАР 2011" ЕООД, подписана от С. И. за недвижим имот, представляващ търговски обект /магазин на четири нива/ с РЗП - 1 732, 39 км. м. и офис с РЗП - 179. 06 кв. м., в която е посочено, че физическото лице С. И. има учредено право на ползване върху имота. Към втората декларация от 20.06.2017 г. има попълнена таблица 3, която се попълва само от данъчно задължени лица - предприятия на основание чл. 21, ал. 1 ЗМДТ и в която за първия имот "магазин на четири нива" е посочена отчетната му стойност 1 450 000 лв., а за втория имот "офис" - отчетна стойност 150 000 лв. За периода 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г. от собственика "БОЙ-MAP 2011" ЕООД е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставени от Столична община за горепосочената партида, че през 2017 г. такса битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърляни отпадъци и ще използва следните съдове за битови отпадъци при седмична честота: един контейнер един път седмично. С обжалвания пред съда Акт за установяване на задължения по декларация № ДЛН17-ВК66-178-1/05.01.2018 г. на С. И. са определени задължения за 2017 г. за ДНИ в размер на 3 884, 94 лв. и лихви в размер на 137, 59 лв. и ТБО общо за двата имота в размер на 7 740 лв., ведно с мораторни лихви в размер на 305, 30 лв. Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК. За да постанови обжалваното решение Административен съд София-град е обсъдил приетите по делото доказателства и въз основа на тях е приел за установено, че в настоящия случай следва да се разграничат задължението на собственика на имотите "БОЙ - MAP 2011" ЕООД да заплаща ДНИ и ТБО от една страна и от друга - това на физическото лице С. И., на което дружеството - собственик е учредило вещно право на ползване. Съдът е приел, че административният орган не е направил това разграничение, независимо, че С. И. е подал изрична декларация по чл. 14 ЗМДТ на 23.02.2017 г., с която е декларирал учреденото в негова полза право на ползване върху имотите, а в същото време на 20.06.2017 г. дружеството "БОЙ-MAP 2011" ЕООД е декларирало пред СО - район Люлин същото обстоятелство. С тези мотиви решаващият състав е счел, че материалният закон е приложен неправилно, като с целия изчислен като за собственик размер на данъка и таксата за 2017 г. е било задължено физическото лице с учредено вещно право. Подробно съдът е обсъдил приетата по делото съдебна експертиза, съгласно която за И. са възникнали задължения за ТБО и ДНИ като вещото лице е дало изчисления на дължимите задължения при приложими различни данъчни ставки и данъчни оценки. Допълнително вещото лице е преизчислило дължимите лихви, съобразявайки обстоятелството, че данък сгради се заплаща разсрочено на две вноски с падежи 30.06.2017 г. и 31.10.2017 г., а такса битови отпадъци се заплаща разсрочено на четири вноски с падежи 02.05.2017 г., 30.06.2017 г., 02.10.2017 г. и 30.11.2017 г. При така установените факти, съдът е приел, че актът следва да бъде изменен. Относно ДНИ административният съд е посочил, че данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват или не (чл. 13 ЗМДТ), поради което собственикът дължи данък за притежавания от него имот, независимо, че е учредил право на ползване на друго лице. Отделно от него, данък заплаща и ползвателят, въпреки че партидата е една за съответния недвижим имот. Посочил е също, че в Приложение № 2 към ЗМДТ изрично е уредено как се изчислява данъчната оценка на правото на ползване, ако е учредено такова, като чл. 24 постановява, че в този случай данъчната оценка на правото на собственост се намалява с данъчната оценка на правото на ползване за оставащия период, считано към датата, за която е необходима оценката. Съдът е използвал изчисленията на вещото лице, което е посочило, че дължимият от ползвателя С. И. ДНИ при данъчна основа - данъчната оценка на притежаваното от него право на ползване върху двата обекта възлиза на 840, 06 лв. Изрично в мотивите на решението е отбелязано, че за общинските органи по приходите остава възможността да установят дължимия от собственика "БОЙ-МАР 2011" ЕООД данък по реда на чл. 108 ДОПК (Раздел II, глава XIV от ДОПК) с ревизионен акт. Относно ТБО административният съд е посочил, че ползвателят е задължен за такса (по арг. от чл. 64 ЗМДТ вр. с чл. 11 ЗМДТ), като в случая той е физическо лице и следва да се спазват, доколкото са относими към конкретната фактическа обстановка разпоредбите, предвидени за заплащане на такса битови отпадъци от физически лица за нежилищни имоти. Отчетено е обстоятелството, че не се съдържа изрична и като изключение от общата законова регламентация на начина, по който следва да се изчислява таксата относно лица, с учредено вещно право на ползване върху имота - дали задълженото лице притежава неограничено право на собственост или само ограничено право на ползване върху имота е без значение за вида и количеството на ползваните от него услуги от СО във връзка с отпадъците и поддържането на чистотата. Съдът е приел, че тъй като задължението за такса се установява само и единствено въз основа на декларираното по партидата, то в процесния случай от значение е обстоятелството, че И. не е подавал декларация по чл. 27, ал. 2 от Наредбата (т. е., че няма да ползва имота през цялата година), не е подавал и коригираща декларация на подадената от собственика "БОЙ-МАР 2011" ЕООД на 30.10.2016 г. декларация по чл. 23, ал. 1 за ползване на един контейнер седмично. Използвайки данъчната оценка на имотите от 2 063 858, 40 лв. и при ставка 1, 6%о (промила) по т. 4 от Решение № 816/22.12.2016 г. на Столичен общински съвет, съдът е определил ТБО, дължима от С. И., в размер на 3 302, 17 лв. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Съдът правилно е изменил АУЗД, приемайки че следва да се разграничат задълженията на "БОЙ-МАР 2011" ЕООД от тези на физическото лице, на което е учредено право на ползване. Въз основа на приетото експертно заключение и с оглед разпоредбата на чл. 24 от Приложение 2 към ЗМДТ е определен ДНИ на С. И. и е изменен АУЗД в тази част. Настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд относно ТБО за 2017 г. и приложимите 1, 6 промила за имоти на граждани, съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община. Правилно е прието прилагане на ставката за имоти на граждани при такса битови отпадъци към данъчната оценка на имотите, а не към данъчната оценка на правото на ползване. Обосновано съдът е отхвърлил и възражението на И. за неправилно определени данъчна основа и размер на приложимата за данъчно задълженото физическо лице данъчна ставка, което се повтаря и в касационната жалба. При подробно изброена правна регламентация, правилно е прието, че следва да се разграничават задължението на собственика на имотите "БОЙ-MAP 2011" ЕООД да заплаща ДНИ и ТБО от една страна и от друга - това на физическото лице С. И., на което дружеството - собственик е учредило вещно право на ползване. Обосновано са отхвърлени като неоснователни и аргументите, че ставката от 1, 6%о за имоти на граждани следва да се приложи към данъчна основа - данъчната оценка на правото на ползване, тъй като няма подобна нормативна регламентация и ограниченото вещно право не се отразява на дължимостта на ТБО. Обжалваното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на твърдените касационни основания, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния съдебен акт и предвид изричната претенция на ответника по жалбата, в полза на Столична Община следва да бъдат присъдени разноски за претендирано юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 398, 20 лева, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение