Решение № 2347 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2012 г.

Решение № 2347 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът Началника на Митница Свиленград моли да бъде отменено решение № 81/10.04.2012 г. по адм. д. № 57/2012 г. на Хасковския административен съд, с което е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания /ППСПДВ/ № 39/22.12.2011 г. на началника на Митница Свиленград, потвърдено с решение № 64/26.01.2012 г. на директора на Агенция Митници като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушение на материалния и процесуалния закон. Съображения излага в жалба си. Моли обжалваното постановление на началника на митницата да бъде оставено в сила. Ответницата по касационната жалба Ниляй Ибрахим по съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да й бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Заинтересуваните страни НАП и Сабахтин Смаил, редовно призовани, не изпращат представители. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. За да отмени постановлението на началника на Митница Свиленград административният съд е приел, че на 9.08.2001 г. Шадуман Исмаил - инвалид е внесъл лек автомобил, за който е ползвал преференция - безмитен внос на основание чл. 4 ПМС № 2/93 г. и чл. 59, т. 11 ЗДДС. На 27.02.2004 г. Шадуман Исмаил е починал и оставила за наследници ответницата по касационната жалба, Сабахтин Смаил и Невин Ибрахим. По чл. 753, ал. 2 ППЗМ са изброени случаите, в които отпада митническото облекчение и възниква задължение за заплащане на вносно мито, които са свързани с активно изразена воля на вносителя да се разпореди с внесеният автомобил, какъвто случаят на наследяване не е. При наследяването няма разпоредителна сделка. Съдът е приел, че текстът не може да се тълкува разширително и няма материалноправно основание за издаване на постановлението за заплащане на вносно мито от наследницата. Било е издадено решение № 8000-0035/16.01.2007 г. на началника на Митница Свиленград, с което са определени дължимо мито - 0 и ДДС - 534 лв. от наследниците. Наследниците Ниляй Ибрахим и Сабахтин Смаил са били уведомени за издаденото решение, което не са обжалвали. Впоследствие е издадено процесното ППСПДВ, което е обжалвано и потвърдено по административен ред. Съдът обосновано е приел, че посоченото в ППСПДВ основание за определяне на дължим ДДС не съответства на текста на чл. 753, ал. 2 ППЗМ, тъй като придобиването на автомобила по наследство не е основание за възникване на митническо задължение. Обосновано съдът е отхвърлил възражението на касатора, че с влязлото в сила решение на началника на митницата е установен размерът и основанието на задължението. Правилно съдът е приел, че цитираното решение не прави законосъобразно оспореното ППСПДВ. По чл. 211в ал. 1, т. 3 и 5 в ППСПДВ следва да се посочат фактическите и правни основания за издаване и размерът на задължението. По чл. 211и, ал. 1 ЗМ директорът на РМД по жалбата по административен ред преценява всички обстоятелства по постановлението, а това означава контрол и на изложените фактически и правни основания за издаване на постановлението. По чл. 211и ал. 5 ЗМ е предвиден съдебен контрол на потвърденото по административен ред ППСПДВ, който не е в обхват по-тесен от извършвания от директора на РМД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата 390 лв. разноски по делото за двете инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,