Решение № 775 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2008 г.

Решение № 775 от 16.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1053/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Таня Митова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "б" ГПК (отм.).

А. п. - София е подала касационна жалба срещу решение № 232 от 8.01.2008 г. по гр. д. № 276/2007 г. на Софийския апелативен съд изцяло - както в частта, с която е оставено в сила решение от 20.11.2006 г. по гр. д. № 2969/2005 г. на Софийски градски съд по иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 2, т. 2, предл. 2 от ЗОДОВ и касаторът е осъден да заплати на С. Т. Ж. от гр. С. сумата 2000 лева, така и в частта, с която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено друго относно началния момент на присъдената лихва за неимуществени вреди, който е определен на 23.07.2004 г. - датата на прекратяването на наказателното производство. В жалбата се поддържат оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Конкретните доводи са във връзка с размера на присъденото обезщетение, което той намира за прекомерно завишено, както и относно началната дата на присъдената законна лихва.

Касационна жалба е постъпила и от С. Т. Ж. от гр. С., чрез пълномощника й адв. Хр. Г. от САК, срещу същото решение в частта, с която размера на обезщетението е определен на 2 000 лева, а е отхвърлен иска за разликата до претендирания размер от 50 000 лева, както и досежно началната дата на лихвата върху тази сума, която според нея трябва да бъде датата 31.01.2003 г., когато е привлечена към наказателна отговорност. Развива доводи за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон - касационно основание за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.).

Страните взаимно си оспорват касационните жалби.

Жалбите са постъпили в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Върховният касационен съд като взе предвид касационните основания, доводите на страните и данните по делото, приема за установено следното:

Апелативният съд в София е постановил решение, с което е оставил в сила решение от 20.11.2006 г. по гр. д. № 2969/2005 г. на Софийски градски съд по иск за неимуществени вреди от непозволено увреждане с правно основание чл. 2, т. 2 от ЗОДВПГ, сега ЗОДОВ. С него е уважен иск на С. Т. Ж. от гр. С. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева. За да приеме наличие на основание за ангажиране на отговорността на ответника, както и за да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е посочил, че в резултат на водено срещу ищцата наказателно производство, продължило 1 г. и 6 месеца, и взета по отношение на нея най-тежка мярка за процесуална принуда "задържане под стража", с продължителност 3 месеца, са й причинени морални вреди, изразяващи се в психически стрес. Той е допринесъл за влошаване на здравословното й състояние, което е намерило отражение в ранното спиране на менструалния й цикъл, според заключението приетата по делото съдебно- медицинската експертиза. Лихвата върху това обезщетение е присъдил от 23.07.2004 г. - датата на постановяване на прокурорския акт за прекратяване на образуваното срещу ищцата наказателно производство по повдигнатите й обвинения, тъй като липсвали данни за датата на влизането му в сила.

1. По жалбата на Прокуратурата на РБ: Неоснователни са доводите в частта за размера на обезщетението и са основателни същите в частта за началната дата на лихвата върху него. Хипотезите на отговорност на държавата за вреди, причинени от правозащитните органи от незаконно обвинение в извършено престъпление са уредени изчерпателно в чл. 2, т. 2 ЗОДВГ. В тази насока следва да се имат предвид и постановките на ТР № 3/04 г. на ОСГК на ВКС. В случая по основанието за отговорността на ответника не се спори, тъй като с постановление от 23.07.2004 г. на СГП наказателното производство е прекратено и е отменена наложената на ищцата мярка за неотклонение "Парична гаранция" в размер на 1000 лева. Спорът е за размера на обезщетението за неимуществени вреди в уважената част от 2000 лева. Доводите на ответника за прекомерност на определения размер, поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, не се споделят от касационния състав. Софийският апелативен съд е обсъдил всички релевантни обстоятелства, както го задължава чл. 52 ЗЗД и въз основа на събрания доказателствен материал е направил обоснован извод относно дължимата репарация.

Основателно е оплакването в частта за началото на лихвата. Действително при липса на данни за съобщаване на постановлението за прекратяване на наказателното производство влизането му в сила трябва да се свърже с изтичането на 7-дневния срок от получаването на преписа от постановлението - чл. 237, ал. 3 НПК (отм.). Най-ранната дата на влизането му в сила е 30.07.2004 г. и от следващия ден касаторът-ответник е изпаднал в забава съгласно т. 4 от ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС.

1. По жалбата на С. Т. Ж. от гр. С. е частично основателна досежно размера на присъденото обезщетение. Репарация от 2 000 лева не отговаря на обществения критерий за справедливост при взетата мярка за неотклонение "задържане под стража" за период от три месеца и при обща продължителност на наказателното производство от близо 1 г. и 6 месеца. Въззивният съд е подценил болките и страданията, свързани с тези правопораждащи юридически факти и с установените по делото негативни последици върху здравето и самочувствието на ищцата, която е на сравнително млада възраст - понастоящем е на 47 години, а към периода на наказателното преследване - около 40 години. Не е придал нужното внимание на показанията на свидетелката С, която има непосредствени впечатления за състоянието на Ж. след освобождаването й от ареста, нито на данните от съдебно-медицинската експертиза относно констатираните медицински отклонения, най-сериозното от които е ранното спиране на менструалния цикъл, което може да се свърже с преживяния стрес. Справедливият еквивалент на обезщетението е в размер на 10 000 лева, поради което Върховният касационен съд ще присъди разликата от 8000 лева с касационното решение. По въпроса за началото на забавата по предявения иск следва да се имат предвид изложените вече съображения.

При този изход на делото и на основание чл. 64 от ГПК касаторката има право на деловодни разноски съобразно уважения размер на иска, но по делото няма искане за присъждането им. Съгласно § 9 ЗИД на ЗОДОВ, новата редакция на чл. 10, ал. 2 намира приложение и по отношение на неприключилите до влизане в сила на изменението висящи производства, каквото е настоящото. В този случай държавна такса се присъжда в края на производството. Затова на основание чл. 18, ал. 3 във вр. с чл. 2а, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ищцата дължи държавна такса от 5 лева за отхвърлената част от иска.

По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о.