Решение № 3343 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2016 г.

Решение № 3343 от 20.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2286/2016 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на дирекция "ОДОП" - гр. П., при ЦУ на НАП, против Решение № 49/11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 1980/2015 г. по описа на Административен съд гр. П. /АС/. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу РА. Претендира разноски - юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище, ответникът ЕТ "Г. Х. - Брезите", чрез пълномощника си адв. Р. Русев, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационнната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил Ревизионен акт /РА/ Р-16002414001002-091-001/15.04.2015 г., издаден от началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 516/24.06.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. П., с който по реда на чл. 122 от ДОПК на ЕТ "Г. Х. - Брезите" е начислен допълнително ДДС в размер на 16 715,74 лв., ведно с лихви в размер на 10041,59 лв., установени допълнително суми за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за 2008 г. - 335,00 лв. и за 2009 г. - 363,80 лв., със съответните лихви и установените задължения за ЗОВ. За да постанови обжалвания акт, на първо място, съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. За да преминат към облагане по особения ред, органите по приходите са приели наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК: данни за укрити приходи или доходи. Като фактическо основание да се премине към облагане по аналог, са констатациите в хода на ревизията, че за отчетния период ревизираното лице не е отразило в счетоводството си фактури за доставка от двама доставчици, подробно описани в мотивите на съдебния акт, с предмет на доставките цигари. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства, органът по приходите е приел, че жалбоподателят е получил стоките, описани в издадените от доставчиците неосчетоводени фактури, които е продал и е реализирал приход, недеклариран от него, т. е. налице са данни за укрити приходи. За да се приеме, че липсват предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съдът се е позовал на липсата на доказателства, установяващи факта, че жалбоподателят е получател на стоките, предмет на доставките, тъй като фактурите или не носят подпис за "получател", или положеният подпис не е на собственика на едноличния търговец, а други доказателства за реалното получаване на стоките не са събрани в хода на ревизионното и съдебно производство. До този извод съдът е достигнал като е приел, че при липсата на констатации за обстоятелства по чл. 123, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ДОПК, наличието на приход не се презумира, а следва да бъде безспорно установен от органите по приходите, който следва да определи законосъобразно данъчната основа съгласно изискванията на чл. 122, ал. 4 вр. ал. 2 от ДОПК, като докаже наличието на приход. Фактическите констатации на РА се презюмират с доказателствена стойност, но само когато основанията за преминаване към особения ред са подкрепени с безспорни доказателства. В настоящия случай, съдът е приел, че органът по приходите не е установил относимите към доставките факти и обстоятелства, а се е позовал единствено на счетоводните записи и потвържденията на проверяваните доставчици. Съдът е обсъдил приетите доказателства и е установил, че по-голямата част от процесните фактури, представени от доставчиците, нямат подпис за "получател", като същевременно са налични надлежно подписани фактури, издадени от същите доставчици и осчетоводени от ЕТ. Позовал се е на приетата по делото СГЕ, от заключението на която се установява, че подписите не са положени от Г. Х., а според вещото лице подписите са произволно полагани, предвид хаотичното разположение на отделните форми на движение, вероятно от едно и също лице, но различно от собственика на ЕТ. В тази насока е неоснователен доводът в касационната жалба, че от експертизата се установява, че подписите са положени от едно и също лице - Г. Х. Въз основа на заключението на СГЕ, правилно АС е приел, че е оборена формалната доказателствена сила на представени фактури, а в останалата част от фактурите липсват положени подписи за получател. На следващо място правилно съдът е приел, че липсват надлежни и категорични доказателства за реалното извършване на твърдяните от ревизиращите доставки, като приходната администрация е обосновала изводите си за тяхното осъществяване единствено със счетоводното отразяване на фактурите и дадените от част от доставчиците потвърждения. Във връзка с доставките не са представени приемо-предавателни протоколи, стокови/складови разписки или товарителници, досежно реалното получаване на стоките. Облагаемият оборот на лицето съдът е приел, че не може да се формира единствено въз основа на потвърждения на доставчиците и в тежест на органа по приходите е да установи, че лицето е получило стоките и съответно е реализирало оборот от продажбата им в размера, посочен в обжалвания акт. Решението е правилно. Въз основа на установената, в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основните доводи в касационната жалба са свързани с неправилно позоваване от съда на липсата на реална доставка по процесните фактури, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е необходимо само установяване на факта за наличие на данни за укрити приходи или доходи. Този довод би бил основателен, ако фактическите основания за започване на ревизия по особения ред не са изведени от констатациите на органа по приходите, че е установено действително получаване на стоките от ЕТ "Г. Х. - Брезите" и впоследствие тяхната продажба, поради което законосъобразно АС е обсъдил доказателствата установяващи реалното получаване на стоките и последващата им реализация, респективно размера на укрити приходи или доходи. Подробно съдът е обсъдил поотделно и съвкупност събраните по делото доказателства, както и заключението на приетите по делото без оспорване ССЕ и СГЕ и правилно е установил релевантните факти по делото, които се споделят от настоящият състав и не следва да бъдат повтаряни. В тази насока правилно съдът е кредитирал заключението на ССЕ, от което се установява, че за част от доставчиците фактурите не са подписани от получател, а за останалата част е установено от заключението на СГЕ, че подписите не са положени от едноличния собственик Г. Х. Действително съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното, но с оглед общия принцип за доказателствената тежест в процеса, отрицателният факт, а именно твърдяното от дружеството неполучаване на процесните стоки, е следвало да бъде оборен от касатора, чрез установяване на положителния факт, а именно получаване на стоките. В тази насока е неоснователен доводът в касационната жалба за невъзможност на органа по приходите да установи реалността на доставките, тъй като ревизираните лица имат интерес от представяне на такива доказателства. В случая при извършените насрещни проверки на доставчиците е установено издаване на процесните фактури и тяхното осчетоводяване, но други доказателства за реално предаване на стоките не са представени. Действително в ЗДДС и ЗСч липсва изискване за подпис на получателя по фактурата, но както приема в практиката си органът по приходите, именно липсата на други доказателства, освен издадена фактура налага на извода за липса на реално предаване, респ. получаване на стоката. В случая, този реквизит, както е приел АС, се явява от значение за доказване действителността на сделката и фактурирането, с оглед твърдението, че доставките са получавани на обект на търговеца и при липса на други съпровождащи доставката на стока документи. Единствено счетоводното отразяване при доставчиците на издадените фактури, дори и подписани от получателя, не е основание да се приеме, че същият действително е получил стока по тях, както и че впоследствие е продал същата и е реализирал оборот, съответно приход. В тази насока е неоснователен доводът на касатора за неправилност на решението, поради установяване факта на реалното получаване на стоката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тъй като е относим за други ревизионни производства. Установяването на укрити доходи, чрез реализирани продажби на получени, но неосчетоводени стоки, включва доказване на начина на придобиване на стоката, за да се приеме, че същата е впоследствие продадена. В практиката на органа по приходите и съда получаване на стока, респективно услуга се установява, чрез доказателства за реалност на доставката както при малките търговски обекти, така и в останалите случаи на търговския оборот. Не следва да бъде споделен доводът на касатора, че разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК визира установяване на косвени обстоятелства, от които могат да се направят предположения за наличие на доставки. Презумптивната сила на констатациите в РА е налице, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК са подкрепени от събраните в хода на ревизията доказателства, а не предположения. В тази насока правилно съдът е разпределил доказателствената тежест в процеса, а доводът в тази насока в касационната жалба е неоснователен. Неоснователен е доводът на касатора досежно неправилно, според него, невъзприет от съда механизъм на доставка на стоките, като факта, че доставчиците са извършвали доставки на ЕТ "Г. Х. - Брезите", които са осчетоводени от последния не налага на извода, че неосчетоводените са реално извършени. В този смисъл е практика на ВАС: Решение № 435/01.11.2013 г., по адм. д. № 8369/12 г., Решение № 3187/06.03.2013 г., по адм. д. № 6257/12 г., Решение № 9570/30.06.2014 г., постановено по адм. д. № 9509/13 г., Решение № 584/16.01.2014 г., по адм. д. № 2662/13 г., Решение № 15412/21.11.2013 г., постановено по адм. д. № 1061/13 г. и др. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила в тази си част. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, поради липса на конкретизация за начина на изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна помощ, договореното възнаграждение е в размер на 1032 лв. с ДДС и същата сума е посочена като внесена, но не се установява, по банков път или в брой е платена. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,