Решение № 360 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г.

Решение № 360 от 14.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1385/2010 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Г. В. и М. Г. Б. срещу решение от 29.06.2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, постановено по в. гр. д. № 320 от 2009 г., с което по същество е оставено в сила решение от 13.03.2009 г. по гр. д. № 628 от 2007 г. на Кюстендилския районен съд за отхвърляне на предявените от Г. Г. В. и М. Г. Б. срещу [фирма] и [фирма] /в ликвидация/ искове по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за установяване на правото им на собственост върху реални части от УПИ III и УПИ II в кв. 381А по регулационния план на [населено място], подробно описани в решението, съставляващи част от бивша нива, находяща се в землището на К., м. "С." с площ от 2 347 кв. м. и имот № 44 по план от 1937 г. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Пълномощниците на ответника по жалбата [фирма] /сега с ново наименование [фирма]/ оспорват същата като неоснователна. Ответникът Министерство на отбраната, правоприемник на първоначалния ответник [фирма] не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, след като взе предвид становищата на страните по наведените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ищци по делото/, в срока по чл. 283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване с определение № 389 от 26.04.2011 г. на ВКС по настоящото дело. По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване /1. Какъв е предмета на доказване на правото на собственост върху земеделска земя, възстановена с решение на ПК /сега ОСЗ/ при повдигнат граждански спор за собственост и по-конкретно следва ли в този случай ищецът да доказва всички предпоставки за реституция на имота по реда на ЗСПЗЗ или само някои от тях, 2. Каква е силата на решението на ПК /ОСЗ/ по отношение на индивидуализацията на земеделския имот, който се възстановява с това решение, 3. Всички или само някои от предпоставките за реституция на земеделски имот може да оспорва ответника, който не заявява права върху имота към минал момент/ настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ, влязлото в сила решение на Поземлената комисия /Общинска служба "Земеделие"/, заедно със скицата към него има силата на констативен нотариален акт и удостоверява правото на собственост върху земеделската земя. В т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС бе прието, че това решение има конститутивно действие за правото на собственост върху възстановения с решението земеделски имот. Решението на ПК определя точното местонахождение и граници на земеделския имот, правото на собственост върху който се възстановява, и чия собственост е той към настоящия момент. Определените в решението на ПК по реда на чл. 18б, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ граници на подлежащите на възстановяване имоти могат да се оспорват по съдебен ред само чрез обжалване на решението на ПК или по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, когато е налице спор за материално право между лица, заявяващи собственически права върху един и същ имот или части от имот към момента на образуването на ТКЗС. При повдигнат спор за собственост между тези лица и трето лице, което не заявява права върху земеделския имот към миналия момент /момента на обобществяване на имота/, това трето лице не разполага с възраженията, че възстановеният по реда на ЗСПЗЗ имот не е точно индивидуализиран, че не съвпада по местоположение с притежавания от наследодателя имот или че не е бил собственост на този наследодател към момента на внасянето му или включването му в ТКЗС, ДЗС или друга образувана въз основа на тях селскостопанска организация. Това трето лице може да оспорва наличието само на тези от предпоставките за реституция, които са свързани с неговите права върху имота- например невъзможността за реституция по чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, по чл. 10б от ЗСПЗЗ, по чл. 24 от ЗСПЗЗ и др. В този смисъл е задължителната практика на ВКС, обективирана например в решение № 27 от 26.01.2011 г. по гр. д. № 1687 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 709 от 10.12.2010 г. по гр. д. № 1831 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о., решение № 885 от 13.12.2010 г. по гр. д. № 1468 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о. и др., постановени по реда на чл. 290 от ГПК, която настоящият състав на ВКС напълно споделя. Като е приел обратното /а именно, че ищците следва да докажат правото на собственост на своя наследодател върху процесния земеделски имот към миналия момент /момента на обобществяването на имота/ и неговото настоящо местоположение, въпреки че в тяхна полза вече е постановено решение на ПК-гр. К. и въпреки, че ответниците не заявяват права върху земеделския имот към минал момент/ съставът на Кюстендилския окръжен съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено. След отмяна на решението, на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Кюстендилския окръжен съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: събиране на доказателства и произнасяне по спорните между страните въпроси, а именно: дали към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ в процесния имот са били осъществени комплексни мероприятия /строежи или съоръжения/ по смисъла на чл. 10б от ЗСПЗЗ и § 1в, ал. 1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ, които са пречка за реституция на имота и дали е основателно направеното в съдебно заседание от 21.11.2007 г. възражение на ответника [фирма] за придобиване на имота на основание добросъвестно владение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия