Решение № 631 от 22.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Д. В. против решение 2081 от 29.03.2024 г., постановено по адм. дело 10468/2022 г. по описа на Административен съд София град. Видно е, че първоинстанционният съдебен акт се оспорва изцяло, а именно в частта, с която е оставена без разглеждане предявената от П. В. жалба срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото в тази му част, както и в частта, с която съдът се е произнесъл по жалбата на Р. М. Н. и Н. С. Н. срещу същия административен акт. Наведени са оплаквания за неправилност на съдебния акт. Касаторът твърди, че жалбата му срещу процесната заповед е предявена в срока по чл. 215, ал.4 ЗУТ, в подкрепа на което прилага възражение до органа, подадено на 22.12.2021г. Извън горното жалбоподателят сочи наличие на правен интерес от оспорване за процесната заповед в хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ, поради което прави искане за отмяна на решението в прекратителната му част. Оспорването на решението в останалата му част обосновава с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Прави искане за отмяна на съдебното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед изцяло. Претендира разноски по приложен списък. По делото е предявена касационна жалба и от Р. М. Н. и Н. С. Н., чрез адв. В. Вацев като процесуален представител, против същото решение 2081 от 29.03.2024 г. по адм. дело 10468/2022 г. на Административен съд София град. Съдебният акт се оспорва в частта, с която е оставена без разглеждане предявената от тях жалба срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община в частта, с която е одобрен проект за ИПР и за ИПУР, като е прекратено производството по делото в тази му част, както и в частта, с която е отхвърлено оспорването на същата заповед в частта, с която е одобрен проект за ИПЗ. В жалбата се релевира касационното основание по чл. 209, т.3 от АПК неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Оспорва се изводът на съда за недопустимост на оспорването срещу заповедта за ИПР и ИПУР поради приложимост на хипотезата на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ. Сочи се противоречие с материалния закон на решението в отхвърлителната му част с твърдения, че оспорения ПЗ е одобрен в нарушение на изискванията за отстояния по чл.31-чл.35 ЗУТ и за процента за озеленяване, предвиден в ОУП на СО. Доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила се свързват с отказа на съда да назначи тройна съдебно-техническа експертиза на осн. чл.200, ал.3 ГПК. Прави се искане за отмяна на съдебното решение в обжалваните му части и вместо него да бъде постановено друго, с което да се отмени оспорената заповед изцяло. Ответникът главният архитект на Столична община, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Григорова, изразява становище за неоснователност на предявените касационни жалби. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответниците В. Д. А. и М. Г. Я., чрез пълномощника си адв. И. Димитрова, в писмен отговор и устно в съдебно заседание, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби като считат решението за правилно. Претендират разноски. Касационните жалбоподатели, взаимно подкрепят доводите и исканията в предявените от тях жалби. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби, като счита оспореното решение за правилно. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и доказателствата по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационна жалба на П. Д. В. в частта срещу решението на административния съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповедта на главния архитект на СО и е прекратено производството по делото, е подадена в срока по чл. 230 АПК, срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна. Касационната жалба на П. Д. В. в останалата част е недопустима. Касационната жалба на Р. М. Н. и Н. С. Н. е подадена в срок и срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за тях, поради което е допустима, а разгледана по същество, жалбата е частично основателна. Съображенията са следните: Производството пред административния съд е образувано по възражение /жалба/ на собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.903.3248.6, общо 76 лица, срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община, с която е одобрен проект за: 1.Изменение на плана за регулация на УПИ VІ-1082,2060 за офиси, търговия, складове, ТП и ПГ; УПИ ХІV-1082 за офиси, търговия, складове, ТП и ПГ; УПИ ХV-1082 за ОДО и производство; УПИ ХІ-1082 за безвр. производство и ОДО и УПИ Х- за малко предприятие чисто производство, от кв.5, м. НПЗ Хладилника-Витоша -част юг, район Лозенец , за образуване на нов УПИ Х-1082,1833,2060,2405,2656,2657,2658 за ЖС и ОДО за ПИ с идентификатори 68134.903.1082, 68134.903.1833, 68134.903.2060, 68134.903.2405, 68134.903.2656, 68134.903.2657 и 68134.903.2658, и свързаното с това ИПР на контактен УПИ VІІІ-за електроподстанция, по зелените и кафяви линии, цифри, текст, зачертавания и щрихи, съгласно приложения проект; 2.Изменение на плана за улична регулация между о.т. 33а до о.т.14 по ул. Филип Кутев , между о.т.120 и о.т.121а по ул. Атанас Дуков и изменение на уличния профил на задънена улица от о.т.33а до о.т.40 по нови о.т.33б-о.т.34а-о.т.35а-о.т.36а-о.т.37а-о.т.38а до о.т.39а, по зелените и кафяви линии, букви, цифри и зачертавания, съгласно приложения проект; 3.Изменение на плана за застрояване за нов УПИ Х-1082,1833,2060,2405,2656,2657,2658 за ЖС и ОДО, кв.5, м.НПЗ Хладилника-Витоша -част юг, район Лозенец , без допускане на намалени разстояния към вътрешно регулационни граници, съседни имоти и/или сгради, включително през дъно и през улица, съгласно приложения проект. След уточнения на предявеното възражение и отстраняване на нередовности на същото, като жалбоподатели в производството пред административния съд са конституирани П. Д. В., Р. М. Н. и Н. С. Н., които са собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.903.3248.6, разположена в УПИ V-1475,1781, кв. 5. С обжалваното решение съдът е оставил без разглеждане предявената от П. В. жалба срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община и е прекратил производството по делото в тази му част. Приел е, че оспорването е просрочено, тъй като процесният акт е съобщен на жалбоподателя В. на 09.12.2021г., видно от известие-обратна разписка, а жалбата е подадена на 30.12.2021 г., т.е. след изтичане на 14-дневният срок по чл.215, ал.4 ЗУТ. По отношение на жалбоподателите Р. и Н. Н., съдът е констатирал спазване на преклузивния срок за оспорване, но недопустимост на жалбата срещу заповедта в частта, с която е одобрено ИПР и ИПУР. Отречено е качеството на заинтересовани лица по чл. 131 ЗУТ на жалбоподателите, поради това, че изменението на плана за регулация не засяга границите на имота, в който е построена сградата, в която притежават самостоятелни обекти, а изменението на плана за улична регулация в оспорената част относно улицата тупик не граничи и не обслужва имота им и не ги засяга пряко. С горните доводи, с оспореното решение, жалбата в посочените й части е оставена без разглеждане, а производството по делото в тези му части е прекратено. Оспорването на заповедта в частта, с която е одобрено изменение на ПЗ, съдът е приел за допустимо като на жалбоподателите Неделчеви е признато качеството на заинтересовани лица по чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ с оглед промененото предназначение на имота-предмет на плана, който е съседен на имота, в който същите имат собственост. Преценена по същество, жалбата в тази част е счетена за неоснователна и с оспореното решение е отхвърлена. Констатирано е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената писмена форма и е надлежно мотивирана; че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила; че е спазен материалния закон и целта на закона. Сочи се, че процесният акт е издаден на съответстващо на доказателствата правно основание по чл.134, ал.2, т.6 ЗУТ, а изменението на ПУП в частта на плана за застрояване относно предназначението на новообразувания УПИ е съобразено с правилата на Приложението към чл.3, ал.2 на ЗУЗСО за зона Смф смесени многофункционални зони, в която попадат процесните имоти, както и с устройствените показатели по ОУП на гр. София за височина, плътност и интензивност на застрояването, както и за площите за озеленяване. Съдът е приел, че оспореният ПУП не предвижда намалени отстояния до границите и сградите в имота на оспорващите, в подкрепа на което е обсъждал заключението на вещото лице арх. Я., назначено по повторната експертиза, което е установило спазване на изискванията на чл.31, ал.2, ал.4 и ал.5 ЗУТ и на чл.32, ал.2 ЗУТ вр. с чл.33 ЗУТ. Предвид горното, настоящият състав на касационната инстанция като извърши проверка на оспорения съдебен акт на основанията по чл.209, т. 3 АПК, приема следното: Неправилно е решението в частта, с която е оставена без разглеждане предявената от П. В. жалба срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община и е прекратено производството по делото в тази му част, което е с характер на определение. Изводът за недопустимост на оспорването поради просрочие на жалбата е формиран без да са събрани и проверени относимите и необходими доказателства за установяване на релевантния факт относно датата и начина на подаване на жалбата срещу заповедта. В случая, производството пред административния съд е образувано по жалба, наречена възражение, на собственици на самостоятелни обекти в сграда с идентификатор 68134.903.3248.6, която е входирана в НАГ - София на 30.12.2021г., а касаторът П. Д. В. се е подписал под 11 като собственик на ап.504 във вход В на сградата на адрес Атанас Дуков 7. От друга страна, не е спорно по делото, а и се установява от документите по преписката, че П. В. е уведомен за издадената заповед на 09.12.2021г. и действително изчислен спрямо тази дата, срокът по чл.215, ал.4 ЗУТ е изтекъл на 23.12.2021г., съотв. жалбата от 30.12.2021г. се явява просрочена. Горният извод обаче е формиран без да са събрани и проверени всички относими доказателства за реда и начина за подаване на жалби срещу процесния административен акт, указан от органа в текста на същия. Доводите на касатора В. в тази част са основателни, а твърденията му за спазен срок за оспорване на заповедта се доказват от представеното възражение срещу същата, което е подадено на 22.12.2021 г. в район Лозенец на СО, т.е. в срока по чл.215, ал.4 ЗУТ и по указания ред. Както твърди касаторът, предприетият ред за оспорване съответства на указанията на органа в издадената заповед, според които жалбите се подават в район Лозенец и се изпращат в АССГ от отдел Правно-нормативно обслужване на Направление Архитектура и градоустройство на Столична община. При посочените доказателства, констатацията в оспореното решение за недопустимост поради просрочие на жалбата на В., е необоснована, а съдебният акт в прекратителната му част е неправилен като постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на закона. Дължима е отмяна на оспореното решение в тази му част, което е с характер на определение, и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявената жалба, вкл. за преценка на предпоставките за допустимостта на оспорването във връзка с изискванията на чл.131 ЗУТ, както и за неговата основателност. Касационната жалба на В. срещу решението на административния съд в останалата му част, с която е налице произнасяне по жалбата на Р. и Н. Н. срещу заповедта на органа, е недопустима. Съгласно правилото на чл.210, ал.1 АПК, право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В случая, съдебният акт в посочената му по-горе част, не е неблагоприятен за касатора В., тъй като не е постановен по негова жалба и същият няма право на касационно обжалване. Касационната жалба в тази част следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. Настоящият състав на касационната инстанция счита за неправилно решенето с характер на определение и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р. и Н. Н. срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община в частите, с които е одобрен проекта за изменение на плана за регулация, като е прекратено производството по делото в тази част. Противно на приетото от административния съд, жалбоподателите имат качеството на заинтересовани страни по см. на чл.131, ал.2, т.4 ЗУТ именно за оспорването на заповедта в частта за одобряване на ИПР. Видно от съдържанието на акта, с изменението на плана за регулация е предвидено обединяване на УПИ VІ-1082,2060, УПИ ХІV-1082, УПИ ХV-1082, УПИ ХІ-1082 и УПИ Х, всеки с отделно предназначение и образуване на нов УПИ Х-1082,1833,2060,2405,2656,2657,2658 - отреден за ЖС и ОДО, т.е. отпаднало е предходното предназначение на УПИ за офиси, търговия, складове, ТП, ПГ и производство, като е предвидено ново предназначение на УПИ-Х за жилищно строителство, както и за обществено делово обслужване. От изложеното следва, че промяната в предназначението на процесните имоти е одобрена с ИПР и жалбоподателите Неделчеви като собственици на обект в сграда в имот с идентификатор 68134.903.3248, за който е отреден УПИ V 1475,1781, съседен откъм северната регулационна граница на новообразувания УПИ Х с промененото предназначение, се явяват заинтересовани лица по чл.131, ал.2, т.4 вр. с ал.1 ЗУТ. Предвид горното, жалбата срещу заповедта по т.1 за одобряване на ИПР е допустима, а оспореният съдебен акт за прекратяване на производството в тази му част следва да се отмени и делото да се върне за произнасяне по съществото на оспорването. Касационната жалба на Р. и Н. Н., с характер на частна жалба, в тази част е основателна. Касационната жалба на Р. и Н. Н., също с характер на частна жалба, срещу решението на административния съд в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община в частта, с които е одобрен проекта за изменение на плана за улична регулация и е прекратено производството по делото в тази част, е неоснователна. Правилни и обосновани от доказателствата са изводите на първата инстанция за недопустимост на оспорването на акта в посочената му част. От материалите по административната преписка, от мотивите и графичната част на заповедта, както и от заключението на вещото лице Г., което не е оспорено от страните в тази част, се установява, че с одобрения план за улична регулация се предвижда разширение на съществуващата задънена улица - тупик от 5 м. на 9 м. и оформяне на две платна за двупосочно движение и тротоари, което разширение е за сметка на новообразувания УПИ Х и не засяга имота на жалбоподателите. Последните нямат качеството на заинтересовано лице по см. на чл.131, ал.2 ЗУТ и оспорването на заповедта в частта на одобреното изменение на ПУР е недопустимо. Решението на административния съд за прекратяване на производството по делото в тази част е правилно и следва да се остави в сила. Касационната инстанция счита за основателна касационната жалба на Р. и Н. Н. срещу оспореното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата им срещу заповед РА50-838/19.11.2021 г. на главния архитект на Столична община в частта, с която е одобрен проект за изменение на плана за застрояване за нов УПИ Х-1082,1833,2060,2405,2656,2657,2658 за ЖС и ОДО, кв.5, м. НПЗ Хладилника-Витоша -част юг, район Лозенец . Съдебният акт в тази му част е постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушение и на материалния закон. Решаващите изводи за отхвърляне на предявената жалба срещу изменението на ПЗ са формирани при неизяснени по категоричен и безпротиворечив начин фактически обстоятелства във връзка с устройствения статут на територията, в която попадат процесните имоти съгласно ОУП на Столична община и зоната Смф смесени многофункционални зони, относими към показателите за застрояване и предназначението на новообразувания УПИ, както и във връзка с предвидените с одобрения проект разстояния до границите и сградите в имота на оспорващите съобразно изискванията на чл.31-чл.35 ЗУТ. Видно е, че по делото са приети две заключения на вещи лица първоначално с в.л. Д. Г. и повторно с в.л. И. Я., които съдържат различни и взаимноизключващи се констатации по горните съществени за предмета на спора, въпроси. Според в.л. арх. Г., по ОУП на гр. София, територията на процесните имоти попада в устройствена зона Смф, предназначена предимно за комплексните центрове по главните градски булеварди, каквато в случая не е територията на НПЗ Хладилника-Витоша -част юг, тъй като съществуващият комплексен център в района е на около 500м. на югозапад от кв.5 - около бул. Черни връх , между пл. Хладилника и пл. Джеймс Баучер , а и ул. Филип Кутев не е булевард, т.е. не е път с активен транспортен трафик в околоградски район, изискуем за зона Смф1 и Смф2 съгласно т.14 от Приложение към чл.3, ал.2 на ЗУЗСО. С оглед на изложеното, в.л. Г. счита, че параметрите за застрояване по процесния ПУП са завишени и не отговарят на изискванията на ЗУЗСО за зони Смф относно височината на застрояване и процента за озеленяване с висока дървесна растителност. Противоположни са констатациите на в.л. арх. Я., според който имотите предмет на процесния план попадат в устройствена зона Смф и в територия на комплексен градски център, имат лице по бул. Филип Кутев - улица втори клас на първостепенна улична мрежа, попадат и в 400-метровата зона, считано от перона на съществуващата метростанция Витоша , разположени са на територията на район Лозенец и отговарят на приложимите в случая устройствени показатели по т.12 от Приложение към чл.3, ал.2 ЗУЗСО, вкл. за височина на застрояването и процента озеленяване с висока дървесна растителност. На следващо място, противоречие между вещите лица е налице и по отношение спазването на изискванията на чл.31-чл.35 ЗУТ при одобряване на процесния ПУП. Според в.л. арх. Г., проекта не отговаря на правилото на чл.31, ал.5 ЗУТ за съобразяване на по-голямата от 16м. дълбочина на застрояване до страничната граница на УПИ V-1475,1781 и посоченото в плана застрояване над 16м. се явява намалено отстояние към страничната граница с УПИ V. Обратно, в.л. арх. Я. сочи, че с проекта са спазени изискванията за разстояния до границата и сградата в УПИ V, съотв. изискванията на чл.31, ал.2, т.1 във вр. с чл.31, ал.5 ЗУТ, на чл.31, ал.4 вр. с ал.5 ЗУТ във вр. с чл.33 ЗУТ във вр. с Приложение 2 към чл.81 от Наредба 7/20023г., тъй като новопредвидената сграда в УПИ Х в частта към УПИ V е с ниско тяло с височина до 10,5м. и дълбочина около 40,0м. и високо тяло с височина до 60м. и дълбочина около 20м., с оглед на което разстоянията по проекта при графично измерване надвишават предвидените в цитираните разпоредби, т.е проекта не предвижда намалени разстояния. Въпреки противоречивите констатации на двете вещи лица по описаните спорни въпроси, които не могат да бъдат преодолени по реда на чл.202 ГПК и които са съществени за преценката за допустимостта и основателността на оспорването на процесния ПУП-ИПЗ, съдът не е назначил разширена СТЕ. Видно е, че първата инстанция е формирала изводите си единствено въз основа на заключението на в.л. арх. Я., независимо от своевременното му оспорване при изслушването съгласно правилото на чл. 200, ал.3, пр.2 ГПК. Мотивите на съда за възприемане на горното заключение са общи и бланкетни. Приема се единствено, че заключението на в.л. арх. Я. е обосновано и мотивирано със съответните правни норми, въз основа на които са изведени изводите му /цитат/. В тази връзка, настоящият състав, счита за основателно възражението в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при кредитиране на заключението на повторната СТЕ и необосновано елиминиране заключението на първоначалната такава, вкл. за недопускане на разширена СТЕ. Както се посочи, административният съд е възприел изцяло констатациите на повторната експертиза, без да вземе предвид, че по основните спорни въпроси за съответствие на проекта с изискванията и показателите за зона Смф по ОУП и за спазване на отстоянията по чл.31-чл.35 ЗУТ, двете заключения са противоречиви. Предвид това, с недопускане на своевременно поисканата разширена експертиза, съдът е нарушил чл. 203 във вр. с чл. 200, ал. 3 ГПК, приложими субсидиарно в административния процес по силата на чл. 144 АПК. Обжалваното решение в частта, с която е отхвърлена жалба на Неделчеви срещу процесната заповед в частта за одобреното изменение на ПЗ, е неправилно и следва да бъде отменено на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на съда в тази част, който да назначи разширена СТЕ, която да отговори на посочените по-горе въпроси, след което да се прецени допустимостта на оспорването на ИПЗ съобразно предпоставките по чл.131, ал.2, т.3 и т.4 ЗУТ и евентулано неговата основателност. Предвид обстоятелството, че в оспореното решение се съдържат изводи по съществото на спора, делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АССГ, който да се произнесе по допустимостта и основателността на жалбите. С оглед изхода по делото и по арг. от чл.226, ал.3 АПК, касационната инстанция не следва да се произнася по разноските за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,