Решение № 11206 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2019 г.

Решение № 11206 от 24.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10162/2019 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Производителна кооперация "Надежда – Кацелово" (ПК "Надежда – Кацелово"), с ЕИК 827106021, чрез адв. Р. Ковачева, срещу Решение № 3522 от 27.05.2019 г. постановено по адм. д. № 9701 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен предявеният от ПК "Надежда – Кацелово" иск срещу Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) за осъждането му да й заплати сума в размер на 234616, 80 лв., представляваща обезщетение за вреди от пропуснато финансиране по проект № 18/12106931, мярка 121 по Програмата за развитие на селските райони 2007 г. – 2013 г., настъпили следствие на отменената като незаконосъобразна Заповед № 03-PД/2795 от 02.11.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК като постановено при наличието на всички касационни основания по посочената разпоредба – нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът без основание е отказал да допусне относими и допустими доказателства – следвало да бъде приобщена административната преписка, за да бъде проверено дали са налице основания за отказ за финансиране, следвало да се съберат доказателства какви и колко заявления по мярката са уважени, както и да бъде допусната съдебно – икономическа експертиза с оглед установяване, че предоставеният проект е бил с високи финансови показатели и доколкото за него е било налице финансиране, той е следвало да бъде одобрен. Наред с това, неправилно съдът приел, че претендираните вреди били опосредени от Заповед № 03-РД/1203 от 27.06.2017 г., за която макар да било безспорно, че не е оспорена, касационният жалбоподател твърди, че е нищожна като издадена в противоречие с влязло в сила съдебно решение. В тази насока излага подробни съображения. Неправилно също така съдът приел, че заповедта за отказ от финансиране била отменена без да се разглежда по същество заявлението, тъй като след издаването й било възможно да се релевират единствено нови обстоятелства. По подробно изложените съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане или постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендират се сторените разноски. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява. След съдебното заседание по делото са представени писмени бележки по същество на спора без да е поискана и предоставена възможност по чл. 149, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът – ДФЗ не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като изходяща от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което спор между страните няма, съдът приел, че предявеният иск е неоснователен. Посочил, че за да са налице предпоставките по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо да се установи, че претендираните вреди са безусловно следствие от отменената като незаконосъобразна Заповед № 02-РД/2795 от 02.11.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. Съобразил, че последната била отменена от съда на процесуално основание, като преписката била върната на административния орган със задължение за произнасяне с последващ акт. Съдът установил, че такъв бил издаден – Заповед № 03-РД/1203 от 27.06.2017 г., като направил извод, че той опосредил твърдените вреди от първата заповед. По тази причина приел, че те не са пряка и непосредствена последица от отменената заповед от 2015 г. Изложил съображения, че заповедта от 2017 г. не е нищожна, като съобразил и това, че при връщане на преписката на органа не са дадени задължителни указания по приложението на материалния закон. Съдът взел предвид, че заповедта от 2017 г. не е била оспорена, поради което дали последващите съображения да откаже да разгледа заявлението са основателни или не, не е установено. За ирелевантно към делото приел какви други и колко заявления по мярката били уважени. Въз основа на изложеното, направил извод, че не е налице причинна връзка между отменения акт и търсените вреди. Така мотивиран, постановил решението, предмет на контрол сега. Решението е валидно, допустимо и правилно при съобразяване на следните съображения: На първо място, неоснователно в жалбата се поддържа становище, че първоинстанционният съд не допуснал относими и допустими доказателства. Приобщаването към делото на административната преписка, за да бъде проверено дали са налице основания за отказ за финансиране е било ненужно, защото е неотносимо към предмета на доказване. Тази проверка е встрани от задълженията на съда да извърши относимата такава досежно основателността на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), която изисква установяване наличието на кумулативните предпоставки за ангажиране отговорността на ДФЗ по посочената разпоредба – в случая отменен като незаконосъобразен административен акт, пряката причинна връзка между този акт и твърдяната имуществена вреда, както и настъпването на последната. Неотносимо към дължимата от съда проверка е било и заключение на поисканата съдебно – икономическа експертиза, предвид формулираната към нея задача, както и установяване на това какви и колко заявления по мярката били уважени, доколкото предметът на делото не изисква установяване на факти в тази връзка (в насока, че ДФЗ сключил договори за финансиране с проекти, които имали много по нисък интензитет на приоритизиране и гарантиран бюджет, и средствата по програмата щели да стигнат за обсъждания проект ако административният орган не действал незаконосъобразно). За да остави без уважение направените доказателствени искания, първоинстанционният съд се е мотивирал обосновано с протоколните си определения от съдебните заседания на 16.04.2019 г. и от 14.05.2019 г., поради което, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, не е допуснал твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Неоправдано в касационната жалба се възразява и срещу приетото от съда, че заповедта от 2015 г. е отменена на процесуално основание. С отменителното съдебно решение са дадени указания за съобразяване на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства", като при връщането органът да се произнесе по заявлението на всички основания за допустимост и основателност. Такива от съда не се обсъждани, доколкото актът е отменен поради липсата на изложени фактически основания за издаването му, вкл. по отношение на неконкретизираните задължения на ПК "Надежда – Кацелово". Правилно и в съответствие с предмета на спора първоинстанционният съд се е занимал само с наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на ДФЗ по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. За целта не е било допустимо и необходимо да извършва преценка дали по заявлението на кооперацията са били налице основания за финансиране, в това число дали, какви и колко заявления по заявената мярка са били уважени. Видно е от предявената до АССГ искова молба, че се твърди настъпването на претендираните имуществени вреди като последица единствено на отменената като незаконосъобразна Заповед № 03-РД/2795 от 02.11.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. Вярно е, че по силата на отменителното съдебно решение преписката е била изпратена на последния, но указания за уважаване на заявлението за предоставяне на помощта не са били дадени. Такива са дадени във връзка с приложението на чл. 13, ал. 6, т. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. и то на основание направеното от първоинстанционния съд предположение досежно волята на административния орган при издаването на заповедта от 2015 г. Въпреки нейната отмяна административното производство не е приключило с краен акт, който да признае или отрече правото на безвъзмездна финансова помощ. Ето защо, при липсата на сигурност относно получаване на претендираното финансиране, и да са настъпили вреди за ПК "Надежда – Кацелово", не може да се приеме, че те произтичат от отменената като незаконосъобразна Заповед № 02-РД/2795 от 02.11.2015 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ. Последващ акт за предоставяне на помощта не е издаден. Нещо повече, издаден е такъв, с който отново е постановен отказ по заявлението, макар на различно основание, който е останал неоспорен. За него касационният жалбоподател твърди, че е нищожен, но по тези доводи съдът не може да се произнесе в настоящото производство, тъй като това е извън конкретния спор по делото и такъв инцидентен контрол не може да се проведе от настоящия съд в това производство. Искът не е бил предявен пред АССГ в хипотезата на чл. 204, ал. 3 АПК за присъждане на обезщетение за настъпили имуществени вреди от Заповед № 03-РД/1203 от 27.06.2017 г. или от съвкупността от незаконосъобразната заповед, издадена през 2015 г. и от заповедта от 2017 г., чиято нищожност подлежи на установяване в производството по чл. 204, ал. 3 АПК, но при предявен по този ред иск. Отделно от това, доводите за нищожност могат да бъдат релевирани без ограничение във времето в отделно производство съгласно чл. 149, ал. 5 АПК. Предвид изложеното, обжалваното решение, предмет на касационна проверка, е правилно, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение