Решение № 5178 от 16.5.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ ЕООД София с [ЕИК], чрез адв. Д. Павлова срещу Решение 4921 от 18.07.2022 г. по адм. дело 5889/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлено оспорването по жалба вх. 11-02-19/31.05.21г. на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ ЕООД-София против писмена покана РД-25ПП-30/22.03.21г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, издадена от Управителя на НЗОК и са присъдени разноски. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложените в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено, както и издадения административен акт и в условията на евентуалност делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът управителят на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), чрез главен юрисконсулт Х. Тодоров изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, Административен съд София град е отхвърлил оспорването по жалба вх. 11-02-19/31.05.21г. на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ ЕООД-София против писмена покана РД-25ПП-30/22.03.21г. за възстановяване на суми, получени без правно основание, тъй като е счел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Решението е неправилно. Установено е от фактическа страна, че е била издадена писмена поканата на 22.03.21 г. по 29 бр. истории на заболяването (ИЗ) по клинична пътека (КП) 252.2 - по договори за 2018г., 2019г. и 2020г. на УМБАЛ с НЗОК. Поради несъответствие с изискванията за функциониране на апаратурата на Аджибадем Сити Клиник по КП е била издадена заповед РД-253С-39/30.03.21г. за частично прекратяване на договора за 2020г. относно КП 252.2. Тя е била отменена от Административен съд София град с решение 6112/27.10.2021 г. Върховният административен съд (ВАС) с решение 5678/10.06.2022 г. е приел, че притежаваната от УМБАЛ техника не отговаря на нормативно изискуемата се по КП. Съставът на първоинстанционния съд е отхвърлил с определение 9663/06.12.2021г. искането на жалбоподателя за спиране на настоящото дело поради преюдициалност на оспорването на заповедта за частично прекратяване на договора за 2020г. Видно от обжалваната писмена покана РД-25ПП-30/22.03.21г за възстановяване на суми, получени без правно основание в общ размер от 261 000лв, болничното заведение е изпълнило по договора си с НЗОК за 2018 г. - 5 бр. ИЗ по КП 252.2, по договора си за 2019 г. - 11 бр. ИЗ и по договор за 2020 г.- 13бр. ИЗ, за КП 252.2 Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания. Със заповед РД-25-517/03.11.2020 г. е било разпоредено да се извърши проверка относно изпълнението на договорите с НЗОК за трите цитирани години. Констатациите от нея са обективирани в Протокол РД-25-517-1/07.01.2021 г. С оглед описаното, административният орган е приел, че по отношение на общо 16 бр. ИЗ по договорите за 2018 г. и 2019 г. не е бил спазен чл.20 ал.2 вр. чл.260 ал.1 т. 3 и т.9 и чл.286 т. 5а вр. чл. 347 ал.1 от Национален рамков договор за Медицински дейности (НРД за МД) 2018 г., а по отношение на 13 бр. ИЗ по договора от 2020 г. - не е спазен чл.20 ал.2 вр. чл.262 ал.1 т. 3 и т. 9 и чл. 292 т. 5а вр. чл. 354 ал. 1 от НРД за МД 2020 2022 г. Посочено е, че не са били спазени изискванията за основните компоненти за КП 252.2 - наличие на задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, налични и функциониращи на територията му и наличие на необходимите документи за извършване на определени процедури за работа със съответната медицинска апаратура. На проверяващите са били представени 14 бр. копия от Сертификат за преминат курс на обучение за работа с цифрово управляем линеен ускорител TRUE BEAM, издадени от VARINAK - без подпис и печат. Проверяващите са констатирали, че спецификацията на притежавания от УМБАЛ линеен ускорител TrueBeam sTX не е доказала по безспорен начин, че лечебното заведение притежава роботизирана система за стереотактична радиохирургия-система от линеен ускорител с роботизирано рамо с 6 степени на пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия,оборудвана с колиматор с фиксирани апертури, колиматор с вариабилни апертури и/или многолистен колиматор. В протокола за извършена проверка е записано, че на проверяващите са били представени: Спецификация за притежаваните от УМБАЛ два линейни ускорителя, многолистен колиматор TrueBeam sTX със сериен номер 2339 и мултимодален линеен ускорител True Beam със сериен номер 2392, протокол за въвеждането им в експлоатация, договор с Варинак Юръп - Румъния за тяхното абонаментно техническо обслужване, протоколи от Варинак Юръп - Румъния за техническа проверка на изправността им - за 2018 г., 2019 г. и 2020 г., лицензия от АЯР за апаратурата за провеждане на лъчелечение същите години, 14бр. сертификати за преминато обучение, издадени от производителя VAR1NAK - само относно линеен ускорител True Beam, за работа с многолистен колиматор TrueBeam sTX се представя протокол за извършено обучение в периода 17-20.11.2015 г. С жалбата до съда, УМБАЛ е представила копия от 14те сертификата- с подпис и печат от VARINAK, като видно от тях- касаят TrueBeam sTX. Били са представени протокол от Варинак България Е00д за преминали курс на обучения относно TrueBeam sTX; отново сертификатите към жалбата, сертификати относно TrueBeam sTX- за останалите лица, изброени в Протокола от Варинак България ЕООД. Жалбоподателят е заявил, че оригинали на сертификатите не са налични в УМБАЛ, като представените по делото са заверени преписи от вносителя. По делото е допусната комплексна съдебно-медицинска експериза с 2 вещи лица. Правният спор в конкретния случай е до тълкуването и правилното прилагане на изискванията на алгоритъма на КП 252.2 Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания от Приложение 17 Клинични пътеки от НРД за МД 2020-2022 г., в частта, съдържаща условията за сключване на договор и възможностите за изпълнение на клиничната пътека, както и относно обстоятелството разполага ли лечебното заведение с посочената техника, с която да е в състояние да изпълни изискванията на алгоритъма на КП 252.2. Разпоредбата на чл. 260, ал. 1, т. 3 и т. 9 от НРД за МД 2018 г. (отм.) гласи, че страна по договор с НЗОК за оказване на БМП по КП, АПр и КПр може да бъде лечебно заведение по чл. 15, което отговаря на общите условия по чл. 20, ал. 1, т. 1, букви а, б и в, както и на следните специални условия: да има наличие в лечебното заведение на функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване, посочени в приложения 17, 18 и 19 на съответните КП, АПр и КПр, за които то кандидатства и наличие на документи за придобита квалификация за продължаващо медицинско обучение след придобиване на специалност, необходими за извършване на определени процедури за работа със съответна медицинска апаратура, се прилагат към заявлението за сключване на договор в съответствие с чл. 182 ЗЗ и съответните утвърдени медицински стандарти. В чл. 286 от НРД за МД 2018 г. е дадено описание на основните компоненти, задължителни за изпълнение на клиничните пътеки от лечебните заведения, за да бъде спазен реда и условията за оказването на болнична медицинска помощ. В т. 5 условията за сключването на договор и изпълнение на КП включват задължителни звена, медицинска апаратура и оборудване, необходими за изпълнение на алгоритъма на КП. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че притежаваната техника не е идентична и не отговаря на изискванията на КП 252.2. От назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза вещите лица са направили заключение, че използваната техника е еквивалентна на тази по клиничната пътека, тъй като е изпълнено некопланарно облъчване, без необходимост от препозициониране на пациента, реализиране на изоцентрично и неизоцентрично облъчване, способността за насочване на терапевтичния лъч в реално време с точност под 1 мм. Изпълнено е и изисването за 6-степени на пространствено движение на лъчетерапевтична маса, специализирана дозиметрична апаратура за калибриране и анализ на лъчеви снопове за роботизирана система за стереотактична радиохирургия и фантом за определяне на геометричната точност на лъча по време на адаптирано движение с мишения обем. Прието е, че лъчетерапевтичната апаратура е еквивалентна, но не е идентична с описаната в клиничната пътека. Това е така, защото КП 252.2 е посочена в подзаноковия нормативен акт преди 2016 г., като вероятно за модел са били използвани и съобразени спецификациите на единствения производител в конкретния времеви момент. Посоченото нормативно изискване поставя ограничения пред лечебното заведение да въведе и използва по-модерно оборудване, което да постига еквивалентен лечебен ефект или дори по-добър такъв, което е в пряко противоречие с чл. 2, т. 2 от Закона за здравето, който гарантира на гражданите осигуряване на качествена медицинска помощ. Предложеното от съда тълкуване на изискването на т. 3 от КП 252.2 е в точно обратния смисъл, а именно: че е изцяло ирелевантно това, че лечебното заведение притежава по-модерна и по-ефективна техника, с която да лекува гражданите. След като лечението обективно води до подобрение на здравословното състояние на пациентите и няма странични ефекти следва да се приеме, че е защитено конституционното му право на здравни грижи, регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България, а също така и в чл. 25, § 1 от Всеобщата декларация за правата на човека на ООН и както и спазването на принципът за осигуряване на достъпна и качествена здравна помощ, регламентиран в чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за здравето (ЗЗ). На следващо място, Административен съд София град неправилно е приложил материалния закон относно значението и спецификата на извършения предварителен административен контрол преди сключване договора между лечебното заведение и НЗОК, досежно предварителното изрично одобряване на всяка една процедура от страна на НЗОК преди нейното извършване. Бил е извършен предварителен административен контрол преди сключването на договора по отношение на процесната КП 252.2. Това има за цел да обезпечи сключването на валиден законосъобразен договор между лечебното заведение и НЗОК (РЗОК), като органът провери предварително дали са изпълнени всички изисквания относно наличието на конкретна техника, медицинска апаратура, оборудване, кадри и др. Административният орган е следвало прецизно да разгледа документите и да се увери, че лечебното заведение отговаря напълно на всички изисквания за сключване на договора за определен вид дейност. Ако при предварителната проверка не са налице условията, съгласно нормативната уредба, както в специалното законодателство, така и в общото, административният орган е следвало да откаже сключване на договор. В настоящия случай НЗОК не е отказала сключването на договор по отношение на процесната клинична пътека и е потвърждавала извършването на всяка една процедура с апарата, притежаван от болницата поотделно. Налага се извода, че преценката за използваната от здравното заведение апаратура е свързана с правото на същото да извършва дейност по съответната клинична пътека, а не с алгоритъма на лечението. В случая не се и твърди, че с ползваната апаратура здравното заведение не е повлияло на лечението на пациентите, че не е било проведено лечение в съответствие с изискванията на клиничната пътека. Липсата на фактически основания за издаване на акта е нарушение на изискванията за форма, тъй като лишават както адресата, така и контролната инстанция от възможност да прецени фактите, а оттам и приложимия закон. Неспазването на административнопроизводствените правила по чл. 35, чл. 36 от АПК е съществено и води до нарушаване на принципа по чл. 7 от АПК. Доказването в административния процес е дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти тоест на фактите, които биха допринесли за изясняването и правилното решаване на спора. Разпоредбата на чл. 35 АПК е една от импликациите на принципа за участие за страните, както и за постигане на обективната истина. Нормата на чл. 35 АПК създава насрещно задължение на административния орган да приеме и разгледа обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Тази превантивна защита се намира в пряка връзка с разпоредбите на чл. 34 АПК и се явява тяхно логическо продължение, както и във връзка с принципа на истинност, установен в разпоредбата на чл. 7 АПК. Не на последно място, значение има и фактът, че пълното изясняване на фактическата обстановка има определящо значение за коректната правна квалификация на всеки конкретен случай и хипотеза. Административният орган не е обсъдил всички необходими доказателства и възражения на лечебното заведение преди издаване на процесната покана, като именно негова е тежестта да установи фактическите и правни основания за издаването й. Предвид изложеното, обжалвания съдебен акт е неправилен, като постановен при нарушение на материалния закон и необоснован налице са касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК и като такъв следва да бъде отменен и вместо него да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което писмената покана да се отмени. С оглед изхода на спора, своевременно заявената от касационния жалбоподател претенция за присъждане на разноски за двете инстанции в общ размер на 2420,00 (две хиляди четиристотин и двадесет) лева, следва да бъде уважена. Страната е представила доказателства за сторените разноски, както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,