Решение № 4843 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2010 г.

Решение № 4843 от 6.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9933/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е образувано по жалба на Калин Димитров Рушков от гр. София срещу заповед рег. № К-2783 от 11.03.2010 г. на министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавен служител от МВР. В жалбата се поддържа, че оспорената заповед следва да се отмени по изложени подробни съображения за съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби при постановяването на заповедта от административния орган - основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 и 4 АПК. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител е оспорил жалбата като неоснователна в представени писмени бележки. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата, намира, че е подадена от надлежна страна, която е адресат на акта (с пряк и личен интерес да оспорва заповедта), и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, поради което е допустима. На основание предмета на съдебната проверка по чл. 168 АПК съдът, като обсъди основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства и като провери служебно законосъобразността на обжалваната заповед на основанията по чл. 146 АПК, приема за установени следните обстоятелства по делото: С обжалваната заповед на министъра на вътрешните работи на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 227, ал. 1, т. 7 и чл. 228 ЗМВР на жалбоподателя Калин Д. Рушков - директор II степен на САД "Финансово-контролна дейност" - МВР, категория "Б", за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител от МВР. Административно наказващият орган е приел за установено въз основа на проведеното дисциплинарно производство, образувано по реда на чл. 230 ЗМВР, че служителят за посочени в заповедта пет месеца от 2009 г. е утвърдил протоколи за изплащане на допълнително възнаграждение на основание ПМС № 46 от 26.02.2009 г., в които са посочени неверни данни за реално отработени дни (отпуск и командировки), като неправомерно е получил сумата 793,57 лв., а подчинените му служители сумата 1254,77 лв. (общата сума на неправомерно получените суми е установена в размер на 2048 лева). Прието е за установено също, че от м. декември 2008 г. до м. септември 2009 г. служителят в нарушение на Инструкция рег. № I-83 от 31.08.1994 г. и на МЗ рег. № I-12891 от 26.05.2009 г. е използвал служебни автомобили за лични и неслужебни цели и след приключване на работа, включително и в почивни дни, ги е паркирал за домуване на служебния паркинг на фирма "Юнитрейд " ЕООД, за което неправомерно е изразходвано гориво в размер на 483,36 лева. Деянието е определено като нарушение на служебната дисциплина - чл. 244, ал. 2, т. 1 ЗМВР - неизпълнение на издадени въз основа на закона разпоредби и заповеди; прието е за тежко нарушение на служебната дисциплина - превишаване на власт и използване на служебното положение за лична облага или за облага на трети лица, за което деяние дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително на основание чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР. Жалбоподателят поддържа, че обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 225, ал. 1 ЗМВР поради това, че дисциплинарното наказание е наложено за нарушения на служебната дисциплина, извършени през 2009 г. - повече от година преди издаването на заповедта; в нарушение на чл. 229, ал. 1 ЗМВР - дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител преди налагане на дисциплинарното наказание; заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 4 ЗМВР - наказващият орган не е събрал и не е оценил всички доказателства, включително и доказателствата, посочени от държавния служител; както и в нарушение на чл. 243, ал. 3 ППЗМВР - държавният служител не е запознат с обобщената справка с рег. № 695 от 09.02.2010 г., съдържаща резултатите от разследването. От доказателствата по делото се установява, че на основание проведеното дисциплинарно производство нарушенията на служебната дисциплина са установени, видно от приложената обобщена справка с рег. № 695 от 09.02.2010 г., съдържаща резултатите от дисциплинарното производство по получени предварителни данни за извършени тежки дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР от държавен служител на САД "Финансово-контролна дейност" - МВР. В обобщената справка до министъра на вътрешните работи дисциплинарно разследващият орган е отразил, че на 10.12.2009 г. е запознал Калин Рушков с МЗ рег. № К-10355 от 08.12.2009 г. срещу подпис, като съгласно т. 3 на заповедта държавният служител е посочил служител, който да го подпомага в защитата му. Заповедта е приложена към административното производство и в т. 6 от нея е отразено, че служителят следва да даде писмени обяснения по образуваното дисциплинарно производство и в какъв срок, при ползване на законоустановен отпуск. На същата дата - 10.12.2009 г., след образуване на дисциплинарното производство жалбоподателят е представил заявление с рег. № ХI-231 от 10.12.2009 г. с депозиран болничен лист от 12-16.12.2009 г., след която дата е постъпил на лечение в МИ-МВР до 23.12.2009 г. и е бил в отпуск по болест до 23.01.2010 г., впоследствие в отпуск за домашно лечение до 22.02.2010 г. От анализа на събраните при проверката данни, факти и констатации дисциплинарно разследващият орган е направил изводи, че получените предварителни данни се потвърждават - т. е. директорът на САД "Финансово-контролна дейност" - МВР, Калин Рушков не е създал необходимата организация във връзка с начисляването и изплащането на допълнително месечно възнаграждение съгласно ПМС № 46 от 26.02.2009 г. и МЗ № Iз-1093 от 15.06.2009 г., като системно е утвърждавал протоколите за допълнително възнаграждение, в които са били вписани неверни и непроверени данни за реално отработени дни. Направени са изводи, че държавният служител в нарушение на чл. 53 и 55 от Инструкция рег. № I-83 от 31.08.1994 г. и на МЗ с рег. № I-1289 от 26.05.2009 г. е управлявал служебни автомобили (за единия от служебните автомобили не е имал заповед да го управлява) и ги е паркирал за домуване, включително и в почивни дни, на служебния паркинг на фирма "Юнитрейд" ЕООД - гр. София. Приложен е протокол с рег. № 701 от 09.02.2010 г., съставен на основание чл. 243, ал. 5 ППЗМВР (за извършване на действията по ал. 1 и 3), подписан от дисциплинарно разследващия орган, от съдържанието на който се установява, че държавният служител е известен от служителя в САД, който го подпомага в защита му, че "на основание чл. 243, ал. 3 ППЗМВР има изготвена покана за запознаване с обобщената справка с рег. № 695 от 09.02.2009 г. от проведеното срещу него дисциплинарно производство", като е отразено също, че "служителят е заявил, че ще се яви за запознаване с обобщената справка или ще бъде упражнено правото на защита от избрания служител да представлява и защитава извършителя". На основание чл. 243, ал. 5 ППЗМВР с рег. № 697 от 09.02.2010 г. е изготвена покана за държавния служител за запознаване с обобщената справка и протокол с рег. № 713 от 10.02.2010 г., съставен на основание чл. 243, ал. 2 ППЗМВР от дисциплинарно разследващия орган с подробно отразяване на обстоятелствата относно поведението на държавния служител за изпълнение на процедурата по чл. 243 ППЗМВР. Приложена и е покана с рег. № I-5569 от 22.02.2010 г., изготвена на основание чл. 229, ал. 1 ЗМВР от дисциплинарно наказващия орган, за даване на писмени обяснения от държавния служител, получена лично от служителя на 25.02.2010 г. - преди постановяването на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание. На основание доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, които имат доказателствена сила и пред съда на основание чл. 171, ал. 1 АПК, и приета от съда съдебно-икономическа експертиза следва да се приеме, че обжалваната заповед е издадена след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при изпълнена административна процедура по чл. 229 ЗМВР и чл. 243 ППЗМВР. Дисциплинарно разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарните нарушения на жалбоподателя, на когото е дадена възможност да участва в административното производство съгласно правата си по приложимия закон (съставен протокол с рег. № 417 от 27.01.2010 г. за проведен разговор с председателя на ЦЕЛК-МИ за здравословното състояние на служителя с оглед издадените болнични листове по време на дисциплинарното производство). От събраните в административното производство доказателства се установява, че държавният служител е имал нелоялно поведение в проведеното дисциплинарно производство, като в резултат на неговото процесуално поведение значително е затруднено изпълнението на проведеното дисциплинарно производство. Доводите в жалбата за съществено нарушение на административнопроизводствените правила от административния орган при постановяване на заповедта са неоснователни и противоречат на представените доказателства по делото, обсъдени и в настоящото съдебно решение. При тези установени обстоятелства по административния спор съдът намира, че извършените дисциплинарни нарушения са установени по време, място и размер на неправомерно получените суми, като обосновано и обективно действията и поведението на жалбоподателя са квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по чл. 224, ал. 2, т. 1 ЗМВР, за което на основание чл. 227, ал. 1, т. 7 ЗМВР при условията на обвързана компетентност органът по чл. 228, ал. 1 ЗМВР е длъжен да наложи дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 ЗМВР да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя като държавен служител от МВР. По изложените съображения обжалваната заповед е законосъобразна на основание изискванията по чл. 146 АПК във вр. с чл. 229 ЗМВР и жалбата като неоснователна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,