Решение № 13122 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2016 г.

Решение № 13122 от 31.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8416/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. С., чрез процесуалния и представител юрисконсулт Чанев, срещу Решение № 343/26.02.2016 г., постановено по адм. дело № 1419/2015 г. по описа на Административен съд Б. в частта му, с която са уважени предявените срещу дирекцията обективно съединени искове. Излага доводи, че същото е неправилно в обжалваната част като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което предявените искове се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. А. Н., чрез адвокат Попов в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. се е развило по исковата молба на А. Н. против ГД "ИН", с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация на З. Б., където в посочения в исковата молба период е изтърпявал наказание лишаване от свобода, изразяващи се в липсата на адекватни хигиенно-битови условия. Предявен е и иск за мораторна лихва върху претендираното обезщетение от момента на преустановяване на бездействието, освобождаване от мястото, където е изтърпявал наложено наказание, до предявяване на исковата молба и законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното и изплащане. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, съдът е дал възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Въз основа на установената фактическата обстановка и преценка на доводите и възраженията на страните е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е уважил частично предявените от Н. искове за причинени неимуществени вреди, преживяно унизително и недостойно отношение, произтичащо от бездействието на служителите на ответника, изразяващо се в неосигуряване на възможност за адекватно проветряване и осветяване на помещенията, неосигуряване на достатъчна жилищна площ и непрекъснат достъп до санитарен възел в периода на изтърпяване на наказание лишаване от свобода в З. Б., посочен в исковата молба, както и за лихва върху приетата за дължима като обезщетение за причинените вреди сума. В останала им част да претендираните размери предявените искове са отхвърлени като неоснователни. В частта му, с която предявените искове са отхвърлени решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съобразно уважената част от предявените искове са присъдени и разноски по делото. За да постанови този резултат съдът е приел за установени предпоставките на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по част от въведените обстоятелства от ищеца, като при преценка на кумулативния им ефект върху него е приел размера, в който се следва обезщетяване на причинените неимуществени вреди при приложението на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилен е изводът на административния съд, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, е установил наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, произтичащи от неосигуряване на хигиенно-битови условия при изтърпяване на наложено наказание в периода предмет на исковата молба.. Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционния съд е обсъдил самостоятелно всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск, като е дал ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Изведен е правилният извод за доказаност на изложени в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за частична основателност на предявения иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недоказаност на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в затвора в Б., където той е изтърпявал наказание през процесния период. Тези условия са несъответни на каквито и да е, дори минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по делото умишлени действия и бездействия на служители на ответника не водят до неоснователност на предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство. Твърденията, че условията, при които изтърпява наказание ищеца не са достигнали до ниво на суровост, за да попаднат в обхвата на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи са несъстоятелни. Установената от доказателствата по делото липса на битови условия, ограничен достъп до тоалетна и течаща вода несъмнено предпоставят унизително отношение, както правилно е прието в обжалваното решение. Не е налице и твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите. Обезщетението за причинени неимуществени вреди, произтичащо от неосигуряване в процесния период на хигиенно-битови условия, дължими се от администрацията на ответника е определен в съответствие с изискванията на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите въз основа на установената от събраните по делото доказателства фактическа обстановка. Определеният размер на обезщетението съответства на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства в периода, предмет на исковата молба, относими към увреждането, от което се претендират вреди, при правилно приложение на закона, съобразен е и с относимата съдебна практика. Правилно, при приложението на относимата разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ съдът е определил и размера на дължимите се на ищеца разноски, внесена държавна такса, както и възнаграждение на адвокат съгласно уважената част от исковете. Правилно е приета и недължимост на разноски на ответника, с оглед частичното уважаване на предявения иск, тъй като приложими са разпоредбите на специалния закон, изключващи приложението на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част. Неоснователно при този изход на делото е искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски по делото. Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение