Решение № 9610 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2015 г.

Решение № 9610 от 30.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5895/2015 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от началника на СГКК-Д., против Решение № 39/16.04.2015 г. по адм. дело № 636/2014 г. на Административен съд - Д., с което е обявена за нищожна Заповед № 18-13791/07.11.2014 г. на началника на СГКК - Д., с която частично е отменена негова Заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. за изменение в КККР на гр. Д.. С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Ответникът - М. Д. Н. изразява становище за основателност на касационната жалба. Ответникът - П. Н. Н. оспорва жалбата, като неоснователна. Ответникът - Н. И. Л. не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване пред Административен съд - Д. е била Заповед № 18-13791/07.11.2014 г. на началника на СГКК - Д., с която на основание чл. 91, ал. 1 от АПК, частично е отменена Заповед № КД-14-08-696/20.06.2011 г. за изменение в КККР на гр. Д., в частта й относно: промяна в границите на съществуващи обекти в КККР - ПИ с идентификатор 72624.614.2409 и ПИ с идентификатор 72624.614.2410; нанасяне на нови обекти в КККР- сграда с идентификатор 72624.614.2409.5; вписване на данни за собственост и собственици - сграда с идентификатор 72624.614.2409.5. Оттеглената предходна заповед е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, в актуалната редакция за датата на издаване на акта. За да обяви нищожността на процесната заповед, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена при липса на компетентност. Според съда административният орган не е разполагал с правото на отзив по чл. 91, ал. 1 от АПК, тъй като липсва обжалване на предходната заповед по административен ред. Заповедта е издадена на основание чл. 54, ал. 1 от ЗКИР и по силата на този специален закон може да бъде обжалвана само по съдебен ред, от което е направил извод, че отзивът по реда на чл. 91, ал. 1 от АПК касае само актове, подлежащи на административно обжалване пред по-горестоящ административен орган и е недопустим в настоящия случай. Решението е неправилно. Правото на отзив на административния орган по чл. 91, ал. 1 от АПК не е някакъв вид контрол по административен ред, а законова възможност на органа, като издател на обжалвания акт, сам да го оттегли, отмени или измени при наличие на предвидените за това предпоставки - жалба от заинтересована страна и определен срок, в който преразглеждането на издадения акт е възможно. От това следва, че отзивът не е свързан с направеното обжалване на акта пред по-горестоящия административен акт или пред съда, а е пряко свързан с наличието на жалба, независимо от адресата й. Задължение на органа, издател на акта, е да получава, комплектова и препраща жалби, до сочения в тях получател - по-горестоящия административен орган или съда и без оглед на това дали обжалваните актове подлежат, или не на обжалване по административен ред. С оглед на това нормата на чл. 91, ал. 1 АПК, независимо от систематическото й място в Г. шеста от АПК, може да се приложи от всеки административен орган, издал оспорения акт, при наличие на посочените в нея условия, без връзка от възможността, или не, за оспорването му по административен ред. Като е приел обратното, а именно, че правото на преразглеждане на издадения акт от органа по чл. 91, ал. 1 от АПК е свързано само с правото на обжалване на акта по административен ред, съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон, което прави обжалваното решение неправилно. От изложеното следва, че органът, в лицето на началника на СГКК - Д., е имал правото да издаде отзивната заповед, с която частично е отменил предходната си такава от 20.06.2011 г. Като неправилно обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, тъй като съдът не е изложил мотиви за материалната законосъобразност на акта и настоящата касационна инстанция не би могла за първи път да изложи такива, решавайки спора по същество. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав