Решение № 14230 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2014 г.

Решение № 14230 от 27.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3953/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 440 от 24.01.2014 г., постановено по адм. дело № 9155/2013 г. по описа на Административен съд-София град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Същият е депозирал писмени бележки по съществото на спора, с които моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно по подробно развити съображения. Ответникът, Христо Георгиев Чивчибашиев, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Киров, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на Христо Георгиев Чивчибашиев от гр. Карлово против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" /АЕП/ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007-2013 г. за кампания 2012 г. изх. № 02-160-6500/9329 от 9.08.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за изплащане на субсидии по подаденото от Чивчибашиев Общо заявление за подпомагане УИН: 16/180612/21522 и Приложение за кандидатстване за АЕП за кампания 2012 г. С обжалваното уведомително писмо по мярка 214 "Агроекологични плащания" е оторизирана сума в размер на 0 лв, вместо исканата сума от 7 729.32 лв. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че на база административна проверка и проведена процедура по отстраняване на двойно декларирани площи, от заявения парцел /БЗС/ с идентификатор 68080-207-7-1 и обща площ от 13 ха, част с размер от 7.7 ха попада в застъпване, което не е отстранено. Въз основа на горните констатации, съотнесени към заявените за подпомагане площи по мярка 214, изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че недопустимата за подпомагане площ възлиза на 26 ха. Поради горното и предвид разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 65/2011 г. на Комисията, административният орган е констатирал процент на наддекларирана площ по мярка 214 в размер над 50%, поради което в съгласие с тази разпоредба, освен отказаното изцяло финансиране за кампания 2012 г., е определил и санкция за бъдещ период в размер на 7 729.32 лв. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отменил по жалбата Христо Чивчибашиев Уведомително писмо изх. № 02-160-6500/9329 от 9.08.2013 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". За да стигне до този правен резултат, АССГ, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че макар уведомителното писмо да е издадено от компетентен по смисъла на чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП във вр. с чл. 10, ал. 1, т. 7 от Устройствения правилник на ДФЗ орган и при спазване на предвидената в закона писмена форма, същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК. АССГ е приел за установено по делото, че жалбоподателят е подал Общо заявление за подпомагане, придружено с Приложение по мярка 214 "Агроекологични плащания"/АЕП/, код 49 "Традиционни практики за сезонна паша на животните /пасторализъм/", с което по тази мярка са заявени за подпомагане 13 ха. На жалбоподателя са извършени административни проверки за допустимост на земеделски площи и кръстосани проверки по заявените за подпомагане площи по АЕП, в резултат на които е установено двойно деклариране в размер на 7.7 ха, което не е отстранено в полза на жалбоподателя. В същото време на стр. 4 от УП е посочено, че недопустимите за подпомагане площи възлизат на 26 ха, без да са посочени фактически основания за този извод. Съдът е кредитирал изводите на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съгласно която действителната причина за отказ за финансиране по мярка 214 не е двойното деклариране на площи в размер на 7.7 ха по отношение БЗС 68080-207-7-1, а обстоятелството, че съгласно въведената през м. декември 2012 г. в ИСАК информация от Д "НП Централен балкан", Христо Чивчибашиев не е пребивавал изискуемите три месеца на територията на пасище Амбарица, с което е нарушил чл. 54, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. на МЗХ за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Според вещото лице установеното в уведомителното писмо застъпване в резултат на двойното деклариране на площи вече няма значение, жалбоподателят не е санкциониран заради двойното застъпване, а защото не е пребивавал на пасището за минимално изискуемия период по чл. 54, т. 3 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. При горните констатации на база събраните по делото доказателства, съдът е приел, че административният акт е постановен в нарушение на изискванията на чл. 59, т. 4 от АПК, тъй като в същия не са посочени действителните фактически основания за отказа от финансиране, както и действителните правни основания за същия- чл. 26, ал. 3 от Наредба № 11/2009 г., поради което е налице липса на мотиви, съставляващо съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на уведомителното писмо. На второ място АССГ е приел, че административният орган е нарушил и разпоредбата на чл. 35 от АПК, като в противоречие с чл. 68, ал. 5 от цитираната наредба не е инициирал процедурата за редакция на въведени данни при установяване на допуснати от външни институции технически грешки и не е изискал от външните институции доказателства за извършените от тях проверки, на база които същите са въвели съответните данни. На трето място съдът е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, т. 13 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, чл. 4, ал. 1 и чл. 10 от Наредба № 61/9.05.2006 г. за условията и реда за официална идентификация на животните, за които не са предвидени изисквания на регламент на ЕС, системата за идентификация на животните и идентификация на животновъдните обекти е част от ИСАК по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 3 от ЗПЗП. Поради горното административният орган е следвало да изиска и да се съобрази с издадените по образец два броя ветеринарномедицински свидетелства за придвижване на животни- веднъж от гр. Карлово към пасище Амбарица през м. юни 2012 г. и втори път - от пасище Амбарица към гр. Карлово през м. октомври 2012 г. Според АССГ административният орган, при констатирани несъответствия между заявеното от земеделския производител и данните, подадени от Дирекция "Национален парк Централен Балкан" за ползване на пасищата, е следвало да се възползва от разпоредбата на чл. 65, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. и да изиска всички възможни доказателства- включително и двете ветеринарномедицински свидетелства и на база тези доказателства да прецени релевантните за финансирането факти. На посочените по-горе основания АССГ е отменил уведомителното писмо. Съдебното решение е правилно. Правилен е изводът на АССГ за допуснати при издаването на уведомителното писмо съществени процесуални нарушения - не са посочени относимите фактически и правни основания за отказа за финансиране - от една страна, а от друга - налице е вътрешно противоречие между изложените фактически основания и крайния извод на административния орган за размера на недопустимите за подпомагане площи, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, т. 4 от АПК. Съгласно мотивите на уведомителното писмо отказът за финансиране е обоснован с неотстранено двойно деклариране на площ от 7.7 ха от парцел 68080-207-7-1, целият с площ от 13 ха. В хода на съдебното производство от заключението на вещото лице се установява, че двойното деклариране е неотносимо, а действителната причина да бъде отказано финансово подпомагане е обстоятелството, че съгласно предоставените на ДФЗ от дирекция "Национален парк Централен Балкан" данни, Чивчибашиев не е пребивавал със стадото си изискуемите три месеца на територията на пасище Залъмица, район Амбарица - основание за отказ по чл. 54, т. 3 от Наредба № 11/6.04.2009 г. Подобно фактическо и правно основание липсва в мотивите на обжалваното уведомително писмо. Наред с това при определяне размера на оторизираната сума - 0 лв, изпълнителният директор е приел, че при заявени по мярка 214 АЕП- код 49 площи в размер на 26 ха и при 26 животински единици, цялата заявена площ от 26 ха съставлява недопустима за подпомагане площ, без да е изложил фактически и правни основания за този извод. Недопустимо е със събрани в хода на съдебното производство по обжалване на административен акт доказателства да се домотивира или да се променят мотивите за издаване на същия акт. Посочването на неотносимо към диспозитива на акта фактическо и правно основание е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обосноваващо неговата незаконосъобразност. Неоснователни са развитите в касационната жалба оплаквания за неправилност на съдебното решение. Съдържанието на касационната жалба практически разяснява и допълва мотивите на уведомителното писмо, което потвърждава извода на съда за недостатъчна мотивираност на акта. Обстоятелството, че уведомителните писма за оторизация на плащанията се генерират автоматично от системата ИСАК по определен стандарт, не освобождава административния орган от задължението да изложи относимите фактически и правни основания за издаването им. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на АССГ за постановяване на УП в нарушение и на разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 от АПК във вр. с чл. 68, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 11/6.04.2009 г. и чл. 4 и чл. 10 от Наредба № 61/9.05.2006 г. във вр. с чл. 39, ал. 2, т. 13 от ЗВМД. При връщане на преписката на административния орган правилно АССГ е дал указания при преценка налице ли са основанията за отказ по чл. 54, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. да събере дирекция "Национален парк централен балкан" всички необходими документи, свързани с въведените от тях резултати за извършените проверки за годината на земеделския производител по чл. 68, ал. 6 от наредбата, както и да съобрази представените за първи път пред АССГ две ветеринарномедицински свидетелства за придвижване/транспортиране на животни. С оглед гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,