Решение № 15729 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2020 г.

Решение № 15729 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7350/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на О. Маркова от [населено място], чрез адв. Господинова срещу решение № 177/14.02.2020 г., постановено по адм. дело № 1189/2019 г. на Административен съд - София област. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна ведно със законните последици. Ответникът началник на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - Софийска област не взема становище по жалбата. Ответникът А. Йорданов не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява основателна, по следните съображения: С обжалваното решение е отменено по жалба на А. Йорданов изменението на кадастралния регистър /КР/, обективирано в писмо с изх. № 24-17962 от 01.07.2019 г. по заявление вх. № 01-210561 от 14.05.2019 г. на О. Маркова за изменение на КР за имот с идентификатор 38978.44.111 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-42 от 13.08.2015 г. на изпълнителния директор на АГКК, извършено на основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР по приложения нот. акт. № 11, т. I, рег. № 95, нот. д. № 17/1998 г., вписан с акт на СВ № 85, т. II, д. № 285/1998 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че извода на административният орган за наличие на противопоставими права на собственост по дублиращи се документи за собственост на страните е неправилен, тъй като представените нот. актове не касаят имота в идентични граници на тези по действащата КК. Прието е, след обсъждане на съдебно-техническата експертиза, че имот с идентификатор 38978.44.111 е с по-голяма площ /10036 кв. м. / от имота на заявителката, описан в нот. акт. № 11, т. I, рег. № 95, нот. д. № 17/1998 г., което е основание за отказ на исканото от нея вписване в КР по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР. Изложени са и мотиви за наличие на спор за собственост и приложимост на режима по чл. 54, ал. 2 ЗКИР в случая. Така постановеното решение е необосновано и незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане нормата чл. 53, ал. 2 ЗКИР във връзка с безспорно установената по делото фактическа обстановка. Процесното изменение на КР с вписване на О. Маркова като собственик на имот с идентификатор 38978.44.111 по КККР, материализирано в писмо с изх. № 24-17962 от 01.07.2019 г. на началника на СГКК - Софийска област е с правно основание чл. 53, ал. 2 от ЗКИР, без издаване на изрична заповед за изменението, т. е. с извършеното действие по изменение на КР, което по смисъла на чл. 21 от АПК притежава белезите на индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Този вид изменение на КККР /без изрична заповед/ е въведен от законодателя след изм. на ЗКИР /ДВ, бр. 49/13.06.2014 г. /, но само в изрично уредените хипотеза по чл. 52, чл. 53, 53 а, 53 б във вр. с чл. 51, ал. 1, т. 1 от ЗКИР. В тази връзка се явяват неотносими изложените в обжалваното решение мотиви по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, което изменение е в друга хипотеза и с издаване на изрична заповед за изменението не само на КР но и на КК. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. В случая тази хипотеза е налице, тъй като новото вписване в КР е по силата на представен от заявителката нот. акт. № 11, т. I, рег. № 95, нот. д. № 17/1998 г., вписан с акт на СВ № 85, т. II, д. № 285/1998 г. Видно от този нот акт заявителката О. Маркова е придобила правото на собственост върху нива с площ 5460 кв. м., 4 кат., находяща се в м. "Полето", п-л 11 от кв. 44 по комасационния план от 1948 г, а по скица п-л 110 /имот 044110 по КВС/. Като собственик на същия имот, но с разлика от 20 кв. м. се легитимира и вписания в КР като собственик и жалбоподател пред първата инстанция А. Йорданов – нот. акт № 38, т. III, рег. № 2581, н. д. № 397/2010 г, вписан в СВ с акт № 163, т. V, д. № 772/10. Идентичността на имота, предмет и на двата нот. акта е установено по безспорен начин от приетото по делото без оспорване заключение на съдебто - техническата експертиза и е онагледена на приложената комбинирана скица /лист 152/. Установено е също от вещото лице, че процесния имот с идентификатор 38978.44.111 е с по-голяма площ /10036 кв. м. /, което се дължи на нанасяне в КК на два имота по КВС с общ идентификатор /имоти 044100 и 044110/. Това обстоятелство, обаче, обратно на приетото от административният съд, не сочи на липса на идентичност на имота, за който е извършено новото вписване в КР, тъй като дублирането на собственически права по отношение на имот 044110, съставляващ част от имот с идентификатор 38978.44.111, е безспорно установено, вкл. от заключението на експертизата. Следователно оспореното изменение на КР е съобразено с изричната хипотеза по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, която визира задължението на адм. орган при дублиране на носителите на право на собственост на нанесен в КК имот, да се впишат в КР всички лица - собственици на имота по различните титули за собственост. Тази норма е съобразена освен с липсата на правомощие за адм. орган да разрешава възникнали спорове за собственост и с констативният характер на КККР. Предвид изложеното и тъй като са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде отменено и по реда на чл. 222, ал. 1 АПК – постановено друго, с което се отхвърли жалбата на А. Йорданов срещу изменението на КР, обективирано в писмо с изх. № 24-17962 от 01.07.2019 г. по заявление вх. № 01-210561 от 14.05.2019 г. на О. Маркова като неоснователна. Предвид изхода на делото и изрично заявената претенция за присъждане на разноски от касаторката, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, А. Йорданов дължи направените реално по делото разноски от Маркова в общ размер на 670 лв по приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение