Решение № 5044 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2009 г.

Решение № 5044 от 19.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15309/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по жалба на Джюйнет Бингьол, гражданин на Турция срещу решение № 542/09.11.2009 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ответникът по жалбата не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, като прецени допустимостта на жалбата при проверка по редна на чл. 159 от АПК, намира, че жалбата е допустима като подадена от надлежна страна, която е участвала в административното производство, и в срока по чл. 160, ал. 1 от АПК. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид данните по делото и наведените от страните доводи, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение на председателя на ДАБ на Джюйнет Бингьол, гражданин на Турция е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 8 и 9 и основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут предвид липсата на представени доказателства за наличието на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидата. В приложеното към административното производство становище, изготвено от главен експерт в отдел "Производство и настаняване в РПЦБ" - София, е отразено, че чужденецът споделя съображения относно получени заплахи с неизяснен мотив, за които доказателства не са представени. Също така кандидатът не изпитва основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, социална група или политическо мнение или убеждение и може да се върне в държавата си по произход. При тези установени обстоятелства в административното производство обжалваното административно решение е законосъобразно и не са налице поддържаните в жалбата основания за отмяна на административния отказ за предоставяне статут на бежанец и на хуманитарна закрила по реда на чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Административният орган обосновано е направил извод, че не са налице материалните предпоставки съгл. чл. 8 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Не са налице данни, че лицето основателно се страхува от преследване, поради раса, религия, национална, социална или политическа принадлежност и не може да се ползва от закрилата на държавата си по произход или да се върне в нея. От приложените по делото няколко справки относно обществено политическата обстановка в Турция се установява, че през 2005 г. Европейският съюз е започнал преговори за пълно членство с Турция и това е станало възможно след като турското правителство е постигнало значителен напредък към покриване на политическите критерии от Копенхаген, чрез законодателни и конституционни промени като: отмяна на смъртното наказание, нови гаранции срещу прилагането на мъчения, по-голяма свобода на изразяването, по-голямо зачитане на правата на малцинствата. Твърденията за основателни опасения от преследване, не се подкрепят от каквито и да е обстоятелства, израз на преследване, поради основания изброени в чл. 8 от ЗУБ. Относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут съгл. чл. 9 от ЗУБ, то решението на административния орган в тази му част също е законосъобразно. Не се касае за тежки и лични заплахи срещу живота и личността на същия, като гражданско лице, поради насилие в случай на въоръжен конфликт. Самият кандидат не сочи действия, които да имат характер на тежки и лични заплахи или други тежки посегателства, следващи от организация или група, на която държавата не може да противодейства ефективно. Няма данни кандидатът да е бил принуден да напусне или да остане извън страната на произход по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации на въоръжен конфликт, както и да е бил изложен на опасност от изтезание или други форми на унизително отношение, съответно административният орган е направил обоснован извод и правилно е приложил материалния закон като е отказал хуманитарен статут с оглед на чл. 9 от ЗУБ. Спазено е и изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, като са преценени всички относими факти, свързани с личното положение и относно данните по произход и отношения с трети лица. По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,