Решение № 3595 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2015 г.

Решение № 3595 от 29.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2314/2015 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив моли да бъде отменено като неправилно решение № 2858/23.12.2014 г. по адм. д. № 172/2014 г. на Пловдивския административен съд, с което РА № 161303474/20.09.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив е обявен за нищожен в обжалваната част. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли решението да бъде отменено и РА да бъде оставен в сила като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ако решението бъде потвърдено моли да бъде намалено присъденото адвокатско възнаграждение, за чиято прекомерност е възразил в първата инстанция. Ответникът по касационната жалба "Тракия 2006" ЕООД по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационата жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № 161303474/20.09.2013 г. на ТД на НАП-Пловдив, издаден от възложителя на ревизията Спас Шишков - началник сектор Ревизии и от главен инспектор по приходите Фани Трендафилова - ръководител на ревизията като издаден от некомпетентен орган. Правилен е изводът на административния съд, че ревизията е повторна след частична отмяна на първият РА с решение № 236/6.03.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП"-Пловдив и връщане на преписката за извършване на нова ревизия в частта по ЗДДС за периода м. 9-2010 г. - м. 1.2011 г. Първата ревизия е възложена със ЗВР № 1101191/8.03.2011 г. при действието на чл. 119, ал. 2 от ДОПК в редакцията от ДВ, бр. 105/2005 г., която изисква РА да бъде издаден от актосъставител, определен със заповед за определяне на компетентен орган, издадена от органа, възложил ревизията. В случая втората ревизия е възложена със ЗВР № 1301257/13.03.2013 г. на Спас Шишков - началник сектор Дирекция "Контрол" при ТД на НАП-Пловдив. РА е издаден от Спас Шишков и Фани Трендафилова - ръководител на ревизията на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК в новата редакция от ДВ, бр. 82/2012 г. Законосъобразен е изводът на административния съд, че на основание § 35 от ЗИДДОПК, обн. в ДВ, бр. 82/2012 г. всички образувани и висящи ревизионни производства към деня на влизането в сила на този закон се довършват по досегашния ред. Правилен е изводът на административния съд, че повторната ревизия представлява продължение на ревизионното производство, възложено със заповедта за възлагане на първата ревизия и за нейното възлагане според § 35 от ЗИДДОПК РА е следвало да бъде издаден от актосъставител, овластен със заповед за определяне на компетентен орган, каквато в случая не е издавана. Законосъобразно съдът е приел, че РА, издаден от актосъставители, които не са овластени по предвидения в ДОПК ред е нищожен поради липса на компетентност. Неправилно съдът е приел, че повторната ревизия се счита образувана с първата ЗВР от 8.03.2011 г., по която е проведена първата ревизия. Ревизионното производство по определяне на данъчните задължения е единно, макар, че се състои от две ревизии, които е следвало да се проведат поради частичната отмяна на РА в частта по ЗДДС при обжалването по административен ред. За втората ревизия, която е част от същото ревизионно производство правилно органите по приходите са издали нова заповед за възлагане на ревизия, но е следвало на основание § 35 от ЗИДДОПК да издадат и заповед за определяне на компетентен орган, каквато в случая не е издадена поради погрешно приложение на § 35 от органите по приходите. Неправилният извод на съда относно възлагането на втората ревизия не опорочава крайните правилни изводи на съда за нищожност на РА поради липса на компетентност на органите, издали ревизионния акт, поради което решението не следва да бъде отменяно само в частта на мотивите. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на касатора за намаление на присъдените разноски за адвокатски хонорар е основателно. При материален интерес от 785 621,68 лв адвокатският хонорар от 43 994 лв е несъответен на фактическата и правна сложност на делото, поради което разноските по делото следва да бъдат намалени на 21 672,44 лв, от които за адвокатски хонорар 20 772,44 лв. Искането на дружеството за присъждане на разноски за касационната инстанция е неоснователно, тъй като не е доказано извършването на разноски за настоящото производство. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,