Решение № 17041 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2019 г.

Решение № 17041 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9860/2019 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт – Пловдив против решение № 1478 от 03.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1503 по описа за 2019 г. на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-122/07.05.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив и потвърденото с него разпореждане №[ЕГН]/Протокол № 2140-15-214/18.03.2019 г. на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" в ТП на НОИ гр. Пловдив, а административната преписка е изпратена на на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО за ново произнасяне по заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113-15-7103/14.12.2018 г. съобразно дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените съображения за неправилно прилагане на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО и на § 50 от ПЗР ЗИДКСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът М. Яков от [населено място], обл. Пловдив, е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Пловдив е решение № 2153-15-122 от 07.05.2019 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/прот. № 2140-15-214 от 18.03.2019 г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване, с което на М. Яков е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 от КСО, § 49 и § 50 от ПЗР ЗИД КСО. С постановеното решение Административен съд - Пловдив е уважил жалбата, след като законосъобразно е приел, че за лицето е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 2 от КСО във вр. с § 50 от ПЗР ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.). Съдът е подложил на тълкуване приложимите материалноправни разпоредби при спазване на правилото за установяване на точния им смисъл съобразно връзките помежду им и общия разум на внесените законодателни изменения. С преходната разпоредба на § 50 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.) е създадена възможност за лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2 от КСО, която е в сила към 15.08.2015 г. и до 31.12.2015 г. (ДВ, бр. 111 от 2013 г.), не обвързва пенсионирането на лицата с тяхната възраст. Държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи придобиват право на пенсия при изпълнение на условието за придобит общ осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по закона. Ответникът по касация М. Яков е освободен от длъжност като сержант в МВР на 09.08.2006 г., като към тази дата е с придобит осигурителен стаж в МВР с продължителност 18 години, 03 месеца и 08 дни. Изпълнявал е условието по чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 68 от 2006 г., в сила от 01.05.2006 г.) за осигурителен стаж в системата на МВР (две трети от 25 години), но не е притежавал общ осигурителен стаж с продължителност 25 години. Към 31.12.2015 г. е изпълнявал и двете условия по действащия чл. 69, ал. 2 от КСО (ДВ, бр. 111 от 2013 г.) - придобит 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като сержант по Закона за Министерството на вътрешните работи. При прилагането на § 50 от ПЗР ЗИД КСО следва да се търси смисълът, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България (чл. 46 от Закона за нормативните актове). При прегледа на правната уредба за пенсиониране на лицата по чл. 69 от КСО до 31.12.2015 г. и след 01.01.2016 г. се наблюдава облекчаване на режима за пенсиониране и преодоляване на неравностойното третиране на осигурените лица от тази категория. Аргумент в тази насока са и разпоредбите на чл. 69, ал. 10 от КСО (нова – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм., бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) и § 49 от ПЗР ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Съгласно новата разпоредба на чл. 69, ал. 10 "право на пенсия при условията на ал. 1 – 9 имат и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 – 3, 5 и 5а лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. . Със заключителната разпоредба на § 49 е създадена възможност за пенсиониране на лицата по чл. 69, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Постигнато е уеднаквяване на пенсионния режим за лицата по чл. 69 от КСО, съответно на осигурителния им стаж и приноса към фонда на ДОО. Ако волята на законодателя по отношение на лицата с прекратено служебно правоотношение преди 31.12.2015 г. е била друга, то тя е следвало да бъде изразена с изрична норма (в този смисъл решение № 14003 от 21.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15271/2018 г., VI о., и цитираната в него съдебна практика). Ответникът по касация като лице, освободено от длъжност в МВР и изпълняващо условието за придобит специален и общ осигурителен стаж съгласно действащата към 31.12.2015 г. разпоредба на чл. 69, ал. 2 от КСО, има право на пенсия на основание § 50 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Като е приел, че оспорените административни актове са материално незаконосъобразни и ги е отменил, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. При неустановени касационни основания за отмяна по чл. 209 от АПК обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски за това производство в размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,