Решение № 115 от 28.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 324/2017 г.

Решение № 115 от 28.04.2017 г. на ВКС по н. д. № 324/2017 г., I н. о., НК, докладчик съдията Спас Иванчев Производството е по чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК. Направено е искане от главният прокурор на Република България за възобновяване на НОХД № 4646/2015 г. на Софийски градски съд. С присъда № 215/13.09.2016 г. по НОХД № 4646/2015 г. 11- ти състав на Софийски градски съд е признал подс. А. М. Й. в рамките на съкратено съдебно следствие по реда на глава 27-ма от НПК и чл. 371, т. 2 от НПК за виновен в извършване на престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1 б. "а" и б. "б" от НК, като по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК му е наложил наказание от 4 години лишаване от свобода при първоначален строг режим в затвор. Присъдата е влязла в сила на 29.09.2016 г., като не е протестирана или обжалвана от страните по делото. Главният прокурор е посочил, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като е непълен, с липса на мотиви към диспозитива на присъдата, задължителни по смисъла на чл. 34 и чл. 305, ал. 3 от НПК. Липсата на мотиви обуславя наличието на процесуално нарушение от категорията на съществените съобразно чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, поради което се иска възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание прокурорът от ВКП заявява, че поддържа искането и моли да бъде уважено по изложените в него съображения. Осъденото лице, редовно призовано, явява се лично и пледира, че е за уважаване на направеното искане. Представлява се и от служебно назначен защитник, който поддържа направеното искане. В заключение, като последна дума, осъденото лице повтаря, че е съгласен с направеното искане за възобновяване. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество, то се явява основателно. Първостепенният съд е бил задължен след постановяване съдебния акт- присъда, да постанови и мотиви, както изисква чл. 34 от НПК. Това го задължава и чл. 305, ал. 3 от НПК, като направеното признание от дееца не го освобождава от това негово неизменно задължение. Вярно е, че признаването за виновен на дееца и размера на наложеното наказание е удовлетворило всички страни, но липсата на мотиви към постановената присъда е от категорията на абсолютните процесуални нарушения, които всякога пречат да бъде проверена волята на решаващата инстанция и това е указано в нормата на чл. 348, ал. 3, т. 2, пр. 1-во от НПК. Постановявайки присъда и неизготвяйки мотиви към този си съдебен акт, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което изисква да се приеме, че искането за възобновяване на наказателното производство е основателно. Това налага също така възобновяване на производство, отмяна на постановената присъда и връщане на делото на съда от първата инстанция за разглеждане от стадия на съдебното заседание от друг състав. При това разглеждане следва да се съобрази изменението на ЗИНЗС в ДВ, бр. 13/2017 г., където е указано, че съдът определя само режима, но не и типа на затворническото заведение. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, I-во наказателно отделение,