Решение № 5723 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2010 г.

Решение № 5723 от 26.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5915/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по жалба на Надиде Бейтиева Ахмед от с. Голямо враново, област Русе, против Заповед на министъра на земеделието и храните (МЗ) № РД- 44-160/25.02.2010 г. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната МЗ, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДС, във връзка с издаден Устройствен правилник (УП) на Областните дирекции "Земеделие" (ОДЗ), утвърдено длъжностно разписание (ДР) на ОДЗ гр. Русе, в сила от 5.02.2010 г. и поради съкращаване на длъжността, министърът на земеделието и храните (министъра/ът), е прекратил служебното правоотношение на Ахмед. Жалбоподателката поддържа, че МЗ е незаконосъобразна, поради това че не е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст и липсва реално съкращаване на длъжността, заемана от нея. Моли заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът- министърът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и възнаграждение на осъщественото от юрисконсулт процесуално представителство в процеса. За да се произнесе по делото, Върховният административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), установи от фактическа страна следното: Жалбоподателката Ахмед е била държавен служител на длъжност "заместник началник" с придобит III младши ранг, в Общинска служба по земеделие, Сливо поле (ОбщСЗ) към ОДЗ, Русе. Заемала е една от четирите щатни бройки в ОбщСЗ, съгласно ДР в сила от 13.01.2009 г. (л. 26), утвърдено с МЗ № РД-09-27/13.01.2009 г. (л. 25). В звеното е имало освен това началник, младши експерт и главен специалист. Съгласно чл. 2 от ПМС № 265/10.11.2009 г. е приет нов УП на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и са създадени ОДЗ като специализирани териториални администрации към министъра чрез преобразуване на Областните дирекции "Земеделие" и Общинските служби по земеделие в структурата на Главна дирекция "Земеделие" на МЗХ. С оглед посочените промени, министърът е издал УП на новите ОДЗ, в сила от 26.01.2010 г. Въз основа на този УП, директорът на ОДЗ, Русе, след съгласуване с министъра, е утвърдил ново ДР на ОСЗ, Русе, в сила от 5.02.2010 г. Според посоченото ново ДР в ОбщСЗ, Сливо поле, общите бройки са станали 3, като длъжността "заместник началник" е съкратена и не фигурира в него. Останалите длъжности са началник, младши експерт и главен специалист. Във връзка с издадения УП и утвърденото ДР в сила от 5.02.2010 г., министърът е издал заповед № РД-44-160/25.02.2010 г., предмет на оспорване в настоящото производство. Прекратяването на служебното правоотношение на Ахмед е разпоредено считано от датата на връчване на заповедта, което е станало на 12.03.2010 г. При така установените факти, настоящият състав на ВАС счита, че жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган. От § 1 от ДР на УП на ОДЗ, отменена с ДВ, бр. 73/2010 г., но в сила към момента на издаване на обжалваната МЗ и от чл. 33, ал. 1 от ЗСПЗЗ (изм. ДВ, бр. 62 от 2010 г.) е видно, че правомощията по назначаване и освобождаване на държавните служители в ОбщСЗ остават вменени изцяло на министъра, като упълномощаването по реда на чл. 33, ал. 4 от ЗСПЗЗ по въпросите за назначаване, преместване по чл. 81б, прекратяване на правоотношенията и дисциплинарното наказване е изключено. След извършената промяна в закона и подзаконовия нормативен акт с цитираните изменение и отмяна, тези правомощия вече се упражняват от директора на съответната областна дирекция "Земеделие" съгласно чл. 3, ал. 3, т. 8 от УП. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че съответната длъжност не била премахната като нормативно определена позиция и съществувала като система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. В кръга на притежаваната компетентност на административния орган е правото му да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на УП на ОДЗ, Русе и съобразно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, органът по назначаването разполага с възможността да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При осъществяване на промени в структурата и в организацията на работа в администрацията, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол. Обективирането на това волеизявление в случая е извършено чрез утвърденото ДР, в сила от 5.02.2010 г., въз основа на което числеността на администрацията в ОбщСЗ, Сливо поле е намалена с 1 бройка, като е съкратена е длъжността "заместник началник" и е прекратено служебното правоотношение на Ахмед. Релевантно и решаващо обстоятелство, при преценка на обстоятелството налице ли е съкращение на длъжността, е наличието или липсата на конкретната длъжност "заместник началник", което в случая е безспорно. С оглед легалното определение на понятието "длъжност в администрацията", направено с чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на единния класификатор на длъжностите в администрацията (ДВ, бр. 18 от 5.03.2004 г.) съществено за спора обстоятелство е, че тази длъжност вече не фигурира като нормативно определена позиция в ДР на ОбщСЗ, Сливо поле. Разпределението на изпълняваните от заемащия държавен служител преди съкращаването на длъжността функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика е естествено следствие от съкращаването. Не подлежи на съдебен контрол въпроса дали извършеното съкращение е целесъобразно и най-правилното с оглед квалификацията на жалбоподателката. То е налице, извършено е от компетентния орган, при наличие на законово основание и по законоустановения ред, от което следва, че е законосъобразно. По посочените причини подадената срещу него жалба следва да се отхвърли. При този изход на спора претенцията за заплащане на юрисконсултско възнаграждение, предявена с писмените бележки на процесуалния представител на министъра, се явява основателна. Тя следва да бъде уважена в размер на 150 лв., съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати в полза на МЗХ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - пето отделение