Решение № 2711 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2019 г.

Решение № 2711 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10042/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сим-Тур" ООД – гр. Пирдоп чрез пълномощника адв. Н. Палева срещу решение № 869/28.06.2019 г., постановено по адм. дело № 393/2019 г. по описа на Административен съд, София-област, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на публично вземане № 235-ЗА/11.01.2019 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор. Релевира се оплакване от касатора, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание чл. 209, т. 3 АПК. От изложението на касационната жалба може да се направи извод, че се релевира и второто отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК съществени нарушения на съдопроизводствените правила, предвид оплакването, че съдът не е обсъдил всичките възражения при оспорване на акта. Твърди, че неправилно съдът е възприел доводите на Комисията за финансов надзор (КФН), че дължи такса на основание Раздел ІІ, т. 1, ред. 35 от Приложение към чл. 27, ал. 1 ЗКФН в размер на 500 лв. В тази връзка изтъква довод, че от 23.12.2017 г. до настоящия момент дружеството не е сключвало застрахователни полици и е действало като застрахователен агент само към "Лев Инс" АД, но въпреки това за посочения период не е реализирал никакъв приход. Касаторът излага и оплакване, че съдът не е обсъдил и възраженията, че актът е издаден при допуснати нарушения на производствените правила, като по този начин не са изяснени фактите и обстоятелствата по делото. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на оспорения акт. Ответникът по касационната жалба председателят на Комисия за финансов надзор чрез юриск. М. Христова в депозирано по делото писмено становище моли същата да се остави без уважение като неоснователна. В съдебно заседание това становище се поддържа от юриск. М. Василева, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а за да се разгледа по същество съдът установи следното: За да отхвърли жалбата на "Сим-Тур" ООД срещу Акт за установяване на публично вземане № 235-ЗА/11.01.2019 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е съобразен с чл. 27 ЗКФН и приложението към него за дължимост на годишна такса за осъществяване на надзор за осъществяване на общ финансов надзор в размер на 500 лв. за 2018 г. Съдът е приел за неоснователно възражението на представляващия дружеството за недължимост на тази такса поради несключване на застрахователни полици за периода 23.12.2017 г. – 20.02.2019 г., тъй като таксата по чл. 27 ЗКФН е обусловена от регистрацията като застрахователен агент, а не от факта на извършване на реална дейност. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 27 ЗФН във връзка с Приложението към същата разпоредба, Раздел ІІ, т. 1, ред 35 (редакция ДВ бр. 24/2018 г.) предвижда събирането на такси за общ финансов надзор от юридическо лице и едноличен търговец с премиен приход през предходната календарна година до 1 000 000 лв., като актът за установяването им се издава от председателя на КФН. Актът за установяване на публично вземане е издаден от заместник председателя на КФН Б. Атанасов с изрично отбелязване, че е налице заповед № 3-33/4.02.2019 г. за делегиране, като тази заповед е издадена след постановяване на оспорения пред първостепенния съд индивидуален административен акт. В хода на първоинстанционното производство от ответника е представена и заповед № 3-3/7.01.2019 г. на председателя на КФН, с която е разпоредено да бъде заместван за периода 8.01.2019 г. - 1.02.2019 г. от заместник-председателя на Комисията Б. Атанасов. В този смисъл следва да се приеме, че АУПВ е издаден от компетентен орган. Оспореният административен акт е от 11.01.2019 г., а в мотивната му част досежно уведомяването на "Сим-Тур" ООД по реда на чл. 26 АПК за започване на административното производство е цитирана заповед за поставяне на писмо-уведомление в определеното за целта място в сградата на КФН, предвид, че уведомлението от 23.11.2018 г. не е достигнало до дружеството с оглед отбелязването, че "не е потърсено". По този начин дружеството не е уведомено за започване на административното производство по издаването на акта по чл. 166, ал. 1 ДОПК, каквото е задължението за административния орган по чл. 26 АПК. Поставянето на уведомлението в сградата на КФН, а впоследствие и качването му на интернет-страницата на същата комисия, не означава изпълнение на законовото изискване на чл. 26 АПК, тъй като това е сторено след издаването на индивидуалния административен акт. Затова и твърдението на административния орган, че срокът за подаване на обяснения и възражения от адресата на акта е изтекъл на 7.02.2019 г., тъй като то е след издаването на акта, е неоснователно. По този начин дружеството е било лишено от възможност да дава обяснения и да възразява, т. е. да бъде участник в административното производство като страна съгласно чл. 34 АПК. Решаващият съд е следвало да съобрази така установеното, но не го е направил. Не отговаря на фактите по делото соченото в писмените бележки в първоинстанционното съдебно производство на процесуалния представител на издателя на акта, че на основание чл. 34 АПК на жалбоподателя е осигурена възможност да ангажира доказателства в административното производство предвид процесното уведомление, за което се установява, че не е достигнало до него към момента на издаването на оспорения акт. В тази връзка следва да се посочи, че актът е връчен на "Сим-Тур" ООД на 14.02.2019 г., поради което на тази дата дружество разбира, че въобще е имало административно производство, приключило с връчения му акт. Доказателства за редовно връчване на уведомлението не са ангажирани от административния орган, издател на акта. В обжалваното решение неправилно съдът е приел, че уведомлението от 23.11.2018 г. е било връчено на жалбоподателя пред първостепенния съд, тъй като това не отговаря на обективните данни, съдържащи се по делото относно това уведомление. Съдът не е преценил, че в акта са изложени факти, които са несъответни по време на момента на издаването на административния акт. В този смисъл правилна е преценката на представителя на Върховна административна прокуратура в касационното производство, че е налице пълно времево несъответствие на правно релевантни факти, които съдът е пренебрегнал. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено и вместо него на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което Акт за установяване на публично вземане № 235-ЗА/11.01.2019 г. на заместник председателя на Комисията за финансов надзор бъде отменен като незаконосъобразен. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение