Решение № 1922 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2020 г.

Решение № 1922 от 15.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10935/2020 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, чрез ст. юрк. С. Стоянова против решение № 37/8.09.2020 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 329/2020 г., с което е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № 96-ФК/9.03.2020 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания са по отношение изводите на първоинстанционния съд, че презумптивната доказателствена сила на изготвения протокол за извършена проверка е оборена. Касаторът счита, че по делото са налице безспорни доказателства обосноваващи извършеното нарушение, като посочените в протокола констатации имат обвързваща материална доказателствена сила на основание чл. 50, ал. 1 ДОПК. На следващо място за неправилни счита и достигнатите от съда изводи досежно установената в обекта разлика в касовата и фактическа наличност на паричните средства. В тази връзка намира, че при неправилно възприети факти, съдът е достигнал до незаконосъобразен извод за отмяна на оспорената заповед. Искането е за отмяна на решението и потвърждаване на оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – ЕТ "Д. Василев", град Русе не е изразил становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е била заповед за налагане на принудителна административна мярка № 96-ФК/9.03.2020 г. на началник отдел "Оперативни дейности" Варна, в главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на ЕТ "Д. Василев", град Русе е наложено запечатване на търговски обект - автомивка, находящ се в гр. Русе, ул. "Доростол" - Механотехникум, стопанисван от търговеца за срок от 14 дни за нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - неспазване на реда и начина за регистриране на продажбите в търговските обекти чрез издаване на фискална касова бележка за извършена услуга – вътрешно и външно измиване на автомобил на клиент, на стойност 15 лева и е забранен достъпа до обекта. За да отмени оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че липсват безспорни доказателства за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. В мотивите си е установил, че протоколът за извършена проверка в търговския обект съдържа две групи факти, установени при проверка на 29.02.2020 г. съответно в 11. 00 часа от органи по приходите А. Вутов и М. Владимирова и в 10. 15 часа, установени само от А. Вутов. Като фактическо основание за налагане на принудителната административна мярка е послужила втората група факти – за извършена в присъствието на органи по приходите услуга – вътрешно и външно измиване на автомобил на клиент на стойност 15 лева, заплатена в брой на място в обекта от клиент. Според съда съставеният протокол по чл. 50, ал. 1 ДОПК не съдържа никакви индивидуализиращи данни за клиента и МПС, по отношение на което е извършена услуга. Данните от протокола, че услугата е извършена в присъствието на органи по приходите се опровергават от показанията на съставителя – А. Вутов, който твърди, че е бил сам. Установената разлика между фактическата наличност на парични средства и отчетената по ФУ в размер на 8 лева, не съответства на стойността услугата от 15 лева, посочена в протокола. Въз основа на тези факти, съдът е обосновал извод, че презумптивната доказателствена сила на протокола за извършена проверка е оборена и описаното контролно действие не отговаря на легалната дефиниция на понятието "контролна покупка", извършена под контрола и наблюдението на органи по приходите. Според съда нормата на § 1, т. 6 ДР на Наредба Н-18/13.12.2006 г. изисква кумулативното изпълнение и на двете условия под "контрол и наблюдение", т. е. извършвани от трети лица услуги само под наблюдение на орган по приходите не е "контролна покупка". Според съда административният орган е допуснал нарушение на принципа на истинност по чл. 7, ал. 1 АПК, който изисква административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая и е обосновал извод за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС (в приложимата по време редакция, преди изменението в сила от 12.12.2020 г.) принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага за неспазване реда и начина на отчитане на продажбите в търговските обекти, чрез издаване на съответния предвиден от закона документ. В случая мярката е наложена на ЕТ "Д. Василев" за нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ - неиздаване на фискален касов бон от наличното в обекта ФУ за извършена услуга по вътрешно и външно измиване на автомобил на клиент, за която същият заплатил 15. 00 лева в брой. Според мотивите на заповедта, нарушението е извършено на 29.02.2020 г. в 10. 15 часа в присъствието на органи по приходите, преди започване на проверката в 11. 00 часа, за която е съставен протокол сер. АА № 0387334/29.02.2020 г. Според цитирания протокол при извършената контролна покупка в 10. 21 часа – комплексно измиване на автомобил, заплатено от органа по приходите А. Вутов в размер на 18 лева е издаден фискален бон. Правилно съдът е приел, че нарушението на чл. 25, ал. 1 Наредба Н-18/13.12.2006 г. не е установено по делото. Съставеният протокол за извършена проверка на 29.02.2020 г. не може да служи като доказателство за извършена на същата дата, в 10. 15 часа услуга в търговския обект срещу плащане в брой на 15 лева, тъй като не съдържа конкретни индивидуализиращи данни за клиента получил и заплатил услугата, подобно на тези, отразени за извършената от органа по приходите контролна покупка на комплексно измиване на автомобил на стойност от 18 лева, за която е издаден фискален бон. В показанията си пред съда св. А. Вутов, в качеството си на орган по приходите, съставил протокола за извършена проверка от 29.02.2020 г. изрично е посочил, че не е взел никакви данни за лицата, които са заплатили услугата и не са получили фискални бонове, нито е записал номерата на МПС. Не се твърди по делото, че при проверката са взети писмени обяснения от трети лица, включително и от служителя на търговеца, извършил услугата, респективно приел плащането. Констатациите за неотчетена услуга на стойност 15 лева в протокола не кореспондират и с данните за отчетената и фактическата касова наличност в търговския обект. В протокола от 29.02.2020 г. е посочено, че разчетената касова наличност по ФУ е ЗЗ лева, а фактическата наличност - 25 лева т. е. отчетените парични средства във ФУ са с 8 лева повече. При тези факти законосъобразно съдът е приел, че не установява извършването на контролна покупка под контрола и наблюдението на органите по приходите по смисъла на § 1, т. 6 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Законосъобразен е и изводът му за нарушение на принципа за истинност по чл. 7, ал. 1 от АПК, който изиска административните актове да се основават на действителните факти от значение за случая. Съгласно чл. 7, ал. 3 АПК истината за фактите се установява по реда и със средствата предвидени в този кодекс. Освен това от съдържанието на оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 96-ФК/09.03.2020 г. се установява, че като доказателство за резултатите от проверката, послужили като фактическо основание за издаването на процесния акт е посочен протокол за извършена проверка (ПИП) сер. АА № 0388727/11.02.2020 г., който е различен от ПИП сер. АА № 0387334/29.02.2020 г., съставен за твърдяното нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Това е допълнителен аргумент, че фактическите и правни основания за прилагането на мярката, посочени в мотивите на оспорената заповед са останали недоказани по делото. Съгласно чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяването им, е на органите по приходите. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че решението, с което принудителната административна мярка е отменена, е правилно постановено и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,