Решение № 8183 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2010 г.

Решение № 8183 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 15087/2010 г., I о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция ОУИ гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 2114 от 22.10.2010 г., постановено по адм. д. № 3128/2010 г. от Административния съд Варна. С обжалваното решение е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 2588/15.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД гр. Варна на НАП и преписката е върната на органа по приходите при ТД гр. Варна на НАП за произнасяне по същество, при съобразяване със задължителните указания на съда за прилагането на материалния закон дадени в мотивите. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания за това са неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Основното оплакване на касатора е, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 22а, т. 1 от ЗДДФЛ. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата. Ответникът в касационното производство Костадин Иванов Станчев в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо А отделение в настоящия съдебен състав преценява жалбата като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на 14-дневния законоустановен срок за касационно обжалване. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е била законосъобразността е Акт за прихващане или възстановяване № 2588/15.06.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД гр. Варна на НАП, с който на Костадин Иванов Станчев е отказано възстановяване на данък върху доходите на физическите лица за 2009 г. в размер на 676,84 лв., потвърден с Решение № 619/13.08.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при "ЦУ" на НАП. По съществото си мотивите на органа по приходите поддържани от административното през първоинстанционното производство и понастоящем са, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 22а от ЗДДФЛ (Закона) и в частност, че независимо че договора за ипотечен кредит е сключен от жалбоподателя и съпругата му през 2006 г., жилището което е ипотекирано по него е придобито в собственост през 2006 г. от родителите на съпругата, което изключва приложното поле на чл. 22а от ЗДДФЛ и обстоятелството, че през 2009 г. те са го дарили на дъщеря си - съпруга на жалб. Станчев не ангажира като последица данъчно облекчение по смисъла на цитираната норма. Спора по делото не е фактически, а правен, а именно включва ли се в хипотезиса на чл. 22а от ЗДДФЛ настоящия случай. Разпоредбата в посочената редакция гласи: Сумата от годишните данъчни основи по чл. 17 се намалява с направените през годината лихвени плащания върху първите 100 000 лева по ипотечен кредит, когато са налице следните условия: 1. договорът за ипотечен кредит е сключен от данъчнозадълженото лице и/или от съпруга/а, с който/която имат сключен граждански брак; 2. данъчнозадълженото лице и/или съпруга/ата не са навършили 35 - годишна възраст към датата на сключения договор за ипотечен кредит; 3. ипотекираното жилище е единствено жилище за семейството през данъчната година. Анализа на подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка при извършената касационна проверка налага безспорния извод, че са изпълнени едновременно ( кумулативно) всички условия за претендираното данъчно облекчение по чл. 22а от Закона, като не са ангажирани доказателства, които да опровергават понастоящем този извод. Както ВАС вече е имал възможност да се произнесе по подобни случаи, разпоредбата на чл. 22а от Закона е данъчна, което налага стриктното й тълкуване. От друга страна, разпоредбата има социална насоченост, поради което не й съответства тълкуване, ограничаващо или разширяващо приложното й поле. Достатъчно е, че към момента на подаване на годишната данъчна декларация за 2009 г. с която е упражнено правото за ползване на облекчението по чл. 22а от ЗДДФЛ, данъчнозадълженото лице е било в брак, да е сключило договор за ипотечен кредит по отношение на жилище, което е единствено за семейството за данъчната година, за която се претендира облекчението. Както правилно е установил съда, предпоставките на Законаса били налице, поради което обосновано е отменен административния акт и преписката е върната на органа, чиято е изключителната компетентност за ново произнасяне по съществото на въпроса с оглед дадените указания по тълкуване и прилагане на Закона. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо следва да остане в сила, воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Първо А отделение