Решение № 5395 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2011 г.

Решение № 5395 от 12.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10170/2011 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Съби Шидеров Събев от гр. Варна, уточнена с молба от 4.05.2011 г и от Божидар Григоров Василев и Димитра Николова Петкова - двамата от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Бр. Балачев, срещу решение № 803/1.04.2011 г., постановено по адм. дело № 684/2010 г. на Административен съд Варна, с което са отхвърлени жалбите им Заповед № РД-09-7706-367/16.11.2009 г. на Областния управител на област с административен център Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание местност "Траката", землище Виница, област Варна в частта й по раздел III, т. 1 - относно новообразувани имоти № 662 и № 663. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, а във втората и нарушение на процесуалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В първата касационна жалба се твърди "недопустимост" на отреждането на имот № 6857 в съсобственост, неправилен извод, че новообразуваният имот отговаря на изискванията за лице и площ и че в оспорената част процесната заповед била съобразена със задължителните указания на съда, дадени на административния орган с решението по адм. д. № 501/2006г на Окръжен съд -Варна, за образуване на самостоятелен имот за наследниците на В. П. Събев. Във втората са изложени твърдения, че изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед и за спазени административнопроизводствени правила при нейното издаване са неправилни и необосновани, тъй като било налице несъответствие на отредения им в съсобственост имот и неспазени задължителни указания на съда по решението по адм. д. № 636/2006 г на Окръжен съд-Варна и Решение № 494/1998г на ПК-Варна. Твърдят, че в рамките на частите от имоти № 662 и № 662, отредени за бивши ползватели, от които е образуван имот за тях, няма извършени мероприятия, непозволяващи пълно възстановяване на собствеността им в реални граници и че планът за новообразуваните имоти /ПНИ/ е трябвало да се изработи по такъв начин, че да бъде образуван имот с площ от 894 кв. метра. Молят за отмяна на обжалваното решение и на оспорения административен акт и постановяване на решение по съществото на спора, с което да бъде одобрен предложения от тях и отхвърлен от административния орган проект за образуване и отреждане в тяхна полза на имот, който считат за отговарящ изцяло на изискванията по чл. 28 от ППЗСПЗЗ. В откритото съдебно заседание пред ВАС не се явяват и не изпращат представител. В писмен отговор адв. Балачев -процесуален представител на Димитра Петкова и Божидар Василев оспорва първата касационна жалба и претендира разноски. Ответната страна -Областен управител на област Варна не изпраща представител, в писмен отговор чрез процесуалния представител изразява становище за неоснователност на касационните жалби. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Ответната страна Костадинка Димитрова Димитрова в писмен отговор намира жалбата на Съби Шидеров Събев за основателна. Заинтересованата страна: Община Варна не изпраща представител. Заинтересованата страна Славей Колев Христов, представлявана от адв. Раданов и в постъпил отговор по двете жалби ги оспорва като неоснователни, моли да бъдат отхвърлени и претендира разноски. Заинтересовани страни - Михаил Петров Славов, Юлияна Добрева Славова, Димитър Маринов Димитров, Георги Димитров Георгиев, Стоянка Димитрова Ялъмова, Живко Константинов Жеков, Марийка Димитрова Йорданова, Николинка Йорданова Дичева, Теменужка Йорданова Иванова, Никола Петков Василев, Радка Петкова Парушева, Васил Методиев Василев, Руска Методиева Щерева, Русанка Димитрова Кирова, Васил Шидеров Събев, Добра Костадинова Петкова, Деспа Костадинова Стоянова, Магдалена Александрова Делистоянова, Албена Александрова Делистоянова не се явяват и не изпращат представител. В писмен отговор Васил Шидеров Събев оспорва втората жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Намира, че събраните доказателства и заключенията на двете СТЕ установяват, че в съответствие със задължителните указания, дадени с отменителните решение на ОС-Варна, постановени съответно по а. д. № 636/2006 г. и а. д. № 501/2006 г., с ПНИ е отреден имот за жалбоподателите съобразно решенията на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността им, като границите и конфигурацията му са съобразени със съществуващите в съседните имоти сгради и съоръжения. Счита че правилно съдът е приел, че с отреждането на общ имот № 6857 на наследниците на Григор Василев Петков и на Васил Петков Събев не са ограничени правата на първите, т. к. по този начин цялата им собственост е събрана в един имот, а начинът по който това е направено, е най-благоприятен за тях. Предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационните жалба са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е образувано по жалба от настоящите касатори, както и от Костадинка Димитрова Димитрова, по реда на § 4к ал. 6 ПЗР ЗСПЗЗ, против Заповед № РД-09-7706-367/16.11.2009 г. на Областния управител на област с административен център Варна, за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4 от ЗСПЗЗ - м."Траката", землище Виница, област Варна в частта й по раздел III, т. 1 - относно новообразувани имоти № 662 и № 663 с твърдения за нарушение на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ и несъответствие със задължителните указания, дадени с отменителните решение на ОС-Варна, постановени съответно по адм. д. № 636/2006 г. и адм. д. № 501/2006 г. С оспорената т. III. 1 на Заповед № РД-09-7706-367/16.11.2009 г. на Областния управител на Варненска област, на основание § 4, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ и в изпълнение на съдебното решение по адм. д. № 636/2006г на ОС-Варна, е одобрен плана на новообразуваните имоти на земеделски земи в м. "Траката" и се новообразуван имот 662 с площ 600 кв. м. съгласно нот. акт№ 185/29.06.1996г, новообразуван се имот 663 с площ 600 кв. м., съобразен с изградените от ползвателя сгради и съществуващата материализирана на терена граница, съгласно нот. акт. № 159/30.12.1994 г. и се образува нов имот № 6857 с площ 873 кв. м., собствеността за който се записва в регистъра, както следва: 613 кв. м. за наследниците на Григор В. Петков съгласно решение № 494/27.04.1998г на ПК и 260 кв. м., съгласно решение на № 40629/26.02.1992г на ПК-Варна -за наследниците на Васил П. Събев. От приложените писмени доказателства съдът е приел за установено, че с решение № 949/27.04.1998г на ПК-Варна, на осн. чл. 18ж ал. 1 и чл. 18з ал. 1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на собственост на Григор В. Петков в съществуващи стари реални граници върху лозе от 1 дка, находящо се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ - м. "Малкую", землище Виница, като с протокол от 22.02.2000г той е въведен във владение на имот с площ 0.874 кв. м. в същата местност, представляващ части от имоти пл. № № 662 и 663. Посочил, че с решение № 471/16.05.2007 г по адм. д. № 636/2006г на ОС-Варна, оставено в сила с решение № 11628/22.11.2007г по адм. д. № 6873/2007г на ВАС, IV отд., по жалба на Григор В. Петков е отменена предходната Заповед № РД-06-7706/20/24.01.2006г на Областния управител на област с административен център Варна, с която на осн. § 4к ал. 6 от ПЗР ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ на"м. "Траката", землище Виница, област Варна в частта относно НИ№ № 662 и 663 и преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество съобразно указанията, дадени в мотивите на решението. Указанията си били за отреждане на имот в полза на наследниците на Григор В. Петков- Божидар Григоров Василев и Димитра Николова Петкова съобразно решението на ПК-Варна, какъвто с отменената заповед не им е бил отреден, при съобразяване с факта, че трансформираните ползватели Славей Колев Христов и Михаил Петров Славов са придобили и могат да получат имоти с площ само от 0.6 дка поради това, че от техните имоти следва да бъдат отнети частите, надвишаващи този размер, и от тях да бъде обособен имот за наследниците на Григор В. Петков, при съобразяване на конфигурациите на трите имота с наличните подобрения в ползвателските имоти. По втората жалба съдът съобразил и решение № 627/8.07.1999 г по преписка № 40629/26.02.1992г на ПК-Варна, с което е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на Васил П. Събев/оспорващите Съби Шидеров Събев и Костадинка Димитрова Димитрова/, в съществуващи стари реални граници върху лозе от 2.6 дка, находящо се в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ като по КП "Траката", като възстановената част от имота е с площ 1.384 дка и представлява незаплатената от ползвателите разлика. По тази жалба съдът посочил и влязлото в сила решение по адм. д. № 636/2006г на ВОС, с което е разпоредено изключване на разликата над 600 кв. м. от имот № 663 на трансформирания ползвател Славей Колев Христов и тази разлика, с площ 452 кв. м., да бъде приобщена към НИ № 665 на наследниците на В. П. Събев. Съдът назначил, изслушал и кредитирал основно/л. 119 от делото/, допълнително/л. 296 от делото/и повторно/л. 354 от делото/заключение, с които установил съответствие на оспорената част от процесната заповед със задължителните указания, дадени с влезлите в сила отменителни решения на ОС-Варна, постановени съответно по адм. д. № 636/2006 г. и адм. д. № 501/2006 г. Така приел, че с ПНИ е отреден имот за жалбоподателите съобразно решенията на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността им, и двете съдебни решения, като границите и конфигурацията му са съобразени със съществуващите в съседните имоти сгради и съоръжения. Обосновал извод, че с отреждането на общ имот № 6857 на наследниците на Григор Василев Петков и на Васил Петков Събев не са ограничени правата на първите, т. к. по този начин цялата им собственост е "събрана" в един имот, а начинът по който това е направено, е най-благоприятен за тях. Изложил подробни съображения, че с оглед горното не може да се възприеме предложения от жалбоподателя Божидар Василев проект за образуване на имоти, в която връзка се позовал на кредитираните експертни заключения. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Фактическата обстановка е установена напълно, като са събрани всички относими към спора писмени доказателства, които са обсъдени ведно с приетите без оспорване заключения на вещите лица. Съобразена е разпоредбата на § 4к ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно която за земите, предоставени на граждани въз основа на актове по § 4, се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, и на ал. 2, съобразно която помощният план съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Съгласно ал. 4 на посочения текст съдържанието на плана на новообразуваните имоти по ал. 1 и редът за изработването му се определят с правилника за прилагане на закона, като чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от закона. Освен с посочените норми, съдът правилно е съобразил решението си с указанията по влезлите в сила решения по адм. д. № 636/2006г и № 501/2006 г. на ОС-Варна. Възраженията на двете групи касатори не държат сметка, че конфигурацията на новообразувания им имот е съобразена със съществуващите в процесните имоти масивни постройки (жилищна сграда, открит/закрит гараж и лятна кухня под него), и обслужващите ги съоръжения, видно от представените строителните книжа, и на заключението на повторната СТЕ, че основната масивна постройка е отразена в КП от 1983год, а гаражът и допълнителната постройка към него - в КП от 1987 г., както и че лицето на техния имот съответства на изискването на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Възражението в двете жалби - за "недопустима съсобственост" е неоснователно, тъй като е спазено изискването конфигурациите на имотите да бъдат съобразени с правата на жалбоподателите, а в случая всички жалбоподатели са наследници на един и същ възстановен собственик. Възражението, че предложеният от Б. Василев проект за образуване на имоти незаконосъобразно не е бил приет от административния орган, се опровергава от заключенията по двете експертизи, установяващи несъобразяване на този проект за образуване на имоти с правата на останалите наследници на В. Събев по решението на ПК, и указанията по адм. д. № 501/2006г на ОС-Варна. С оглед горното, твърденията за нарушение на материалния закон са неоснователи, а заповедта за одобряване на ПНИ в посочената й част-законосъобразна. Следващият довод в двете жалби е също неоснователен, предвид безспорно установеното по делото, че двата имота № 662 и № 663, предмет на жалбата, съответстват на нормите на чл. 28, ал. 4, 5, 8 и 9 ППЗСПЗЗ. Неоснователно е основното твърдение в касационните жалби, че правата на собствениците по земеделската реституция са установени и изключват правото на собственост на заинтересованите страни. С § 4а и 4б ПЗР на ЗСПЗЗ законодателят е дал предимство на правото на собственост на ползвателите, пред възстановеното право на собственост на реституираните собственици. Придобитото право на ползване, трансформирано в право на собственост изключва реалното възстановяване на правото на собственост на собствениците по земеделската реституция. Такива са и правните изводи на административния съд, които са правилни. По възраженията в първата жалба следва да се посочи и че те не намират опора в доказателствата по делото, включително заключенията на двете СТЕ/основна и допълнителна/ установяващи съответствие на оспорения акт със задължителните указания, дадени с отменителните решение на ОС-Варна, постановени по адм. д. № 636/2006 г. и адм. д. № 501/2006 г., както и с приложените две решения на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността, като границите и конфигурацията на спорния имот са съобразени със съществуващите в съседните имоти сгради и съоръжения. Противно на твърдяното, с оглед заключението по основната експертиза, законосъобразен е изводът на съда, че с отреждането на общ имот на наследниците на Григор Василев Петков и на Васил Петков Събев не са ограничени правата им на собственост, а начинът по който това е направено, е най-благоприятен за тях. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон и не страда от релевираните с касационните жалби пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касаторите Божидар Григоров Василев и Димитра Николова Петкова за присъждане на разноски по делото е неоснователно, поради което следва да бъде оставено без уважение. Претенцията за разноски, направена от ответната страна - Областния управител на област Варна в писменото становище на юрисконсулт М. Дамбова за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред ВАС е основателна. Касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на Областна администрация - Варна на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, разноски в размер на 150 лева, определен съобразно минималното възнаграждение по чл. 8, вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Наредбаa № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет, обн. ДВ. бр. 64 от 23 Юли 2004 г., изм. ДВ. бр. 2 от 9 Януари 2009г Искането за разноски, направено от заинтересованата страна Славей Колев Христов за присъждане на разноски пред касационната инстанция също е основателно, но недоказано-по настоящото дело на ВАС не е представен документ, от който да е видно плащане, не е представено и пълномощно, поради което искането следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение