Решение № 15383 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2018 г.

Решение № 15383 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6342/2018 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано по касационна жалба на П. Ташева от [населено място] срещу решение № 646 от 21.03.2018 г. по адм. дело № 3035/2017 г. на Административен съд – гр. П., с което е отхвърлена жалбата на П. Ташева срещу заповед № РД–02-09–377 от 12.10.2017 г. на заместник-кмета на община К., с която, на основание чл. 225 а ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, на П. Жечева и Ж. Петков е наредено да премахнат незаконен строеж - "масивна стена", находяща се в УПИ XXVIII - 1364, кв. 81 по плана на гр. К., одобрен със заповед № 902/09.02.1982 г. на зам. председателя на ИК на ОНС, гр. П., попадащ в ПИ 39921.501.670 по КККР на гр. К., с административен адрес гр. К., ул. "А." ..№... и в ПИ идентификатор № 39921.4.610 с трайно предназначение гордска територия и начин на трайно ползване – дървопроизводителни горски площи. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона – отменително основание по чл. 209, т. 3 от ЗУТ. Твърди, че е неправилен извода на съда, че спорният строеж не е търпим строеж. Посочва, че съдът е приел, че същият е извършен 1981 – 1982 г. Посочва, че спорният строеж масивна стена представлява постройка на допълващото застрояване, която е била позволена за извършване по нормите, действали към извършването й и в частта, която попада в собствения на нея и бившия й съпруг УПИ XXVIII – 1364, кв. 81 е именно търпим. Посочва, че е неправилен извода на съда за законосъобразно наредено премахване на строежа без да съобрази, че в едната си част той е търпим и като такъв неподлежащ на премахване. Посочва и че съдът не е съобразил, че спорната стена е част от сайвант, както и има обща конструкция с него и с дървена барака с котел към сградна инсталация за топлинна енергия. Иска оспореното решение да бъде отменено. Претендира разноски за две инстанции. О. К. на община К. и Ж. Петков, не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното решение, и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. П. е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Приел е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, а именно такъв от пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 ЗУТ, тъй като спорната стена се явява разделителна стена – част от допълващо застрояване "дървен навес - сайвант" и "дървена барака със сградна инсталация за топлинна енергия", изграден без строителни книжа, в несъответствие с предходните и сега действащия план, и съответно който не попада в приложното поле на § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ. Изложени са подробни мотиви за приложимите строителни правила и норми по сегадействащото законодателство и по това, действало към предполагаемия момент на извършване на строежа – началото на 80 – те години, като е направен извод за липсата на предпоставките за приемане на строежа като търпим. Решението е правилно. От доказателствата по делото се установява безспорно, че нареденият за премахване обект действително представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен без строителни книжа и съответно безспорно е установено в тази връзка, че се касае за незаконен строеж, изграден в несъответствие със сега действащия подробен устройствен план за района от 1982 г., нито с отменения предходен план от 1958 г. за района. Въпреки, че съдът е приел, посоченият от касатора период за построяване на строежа 1983 - 1984 г. противоречи на събраните по делото доказателства с изложени мотиви, че спорната стена не е отразена нито в предходна, нито в сега действащата КК, първоинстанционният съд подробно е изследвал евентуалната търпимост на обекта, включително съобразно твърдения период на изграждането й. Правилни са изводите на съда за липса на предпоставки да се приеме, че спорният строеж е търпим, поради несъответствие с приложимите строителни правила и норми, както по ЗТСУ (отм.); , действал към евентуалния период на постояване и ППЗТСУ (отм.); , така и по действащия към момента ЗУТ. Съобразно § 16 от ДР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ не подлежат на премахване търпимите строежи, които отговарят на строителните прави и норми действали към момента на извършването им или по сегадействащите, като част от тези строителни правила и норми е съответствието на изграденото с предвижданията на подробния устройствен план. В настоящия случай безспорно се установява, че спорният строеж не съответства на предвижданията на ПУП и в тази връзка не съответства на правилата и нормите по устройство на територията, действали както към момента на извършването му, така и на сегадействащите. В тази връзка неоснователно възражението на касатор, че съдът е допуснал нарушение като не е отчел, че една част от строежа, а именно тази която попада в собствения й имот, може да се приеме за търпима и съответно неподлежаща на премахване. И тази част от спорната стена не е търпима по посочените по – горе съображения. Същото се отнася и за частта, която попада и в ПИ с идентификатор 39921.4.610 по КК - горска територия, частна държавна собственост, с предназначение "друг вид дървопроизводителна гора". Както правилно е посочил административният съд, съобразно твърдения период на изграждане, строежът е построен и в противоречие с чл. 26, ал. 1 от Закона за горите (ДВ, бр. 89/1958). Неоснователно е и възражението, че съдът не е отчел, че спорната стена е част от две постройки, а именно дървен сайвант и дървена барака за отоплителна инсталация. Видно от оспореното решение съдът е обсъдил факта, че спорната стена прегражда двете, постройки на допълващото застрояване и правилно е приел, че този факт не се отразява на това, че спорната стена не е търпима. Поради изложеното процесният незаконен строеж не може да се ползва от режима на търпимост и такъв неподлежащ на премахване. В тази връзка изводът на административния съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225 а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване, е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,