Решение № 17478 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2013 г.

Решение № 17478 от 27.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6723/2013 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Димитър Богданов Ракаджиев, от гр. Свиленград, против решение № 2237/04.04.2013 г., постановено по адм. дело № 11336/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 32-ри състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу уведомително писмо изх. № 02-260-6500/11406/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФЗ/, и е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 150 лв. Наведени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на приложимия материален закон, предвид несъобразяване с Регламент № 796/2004 г. и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения за извършени теренни проверки на място, в отсъствието на земеделския стопанин и без при това да е изготвен задължителния контролен доклад. Твърди се също, че след констатираните нередности при кръстосаните проверки, административният орган е бил длъжен да предприеме и други подходящи действия, както и да изиска допълнителни доказателства. Претендира се отмяната на обжалваното решение, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощника си юрисконсулт Мина Кабакчиева, в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С решение № 2237/04.04.2013 г. постановено по адм. дело № 11336/2011 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 32-ри състав, е отхвърлена жалбата на Димитър Богданов Ракаджиев, срещу уведомително писмо изх. № 0202-260-6500/11406/02.10.2011 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". С последното е отказано изцяло финансово подпомагане на жалбоподателя по подаденото от него заявление за подпомагане от 15.05.2010 г. и повторно такова от 02.06.2010 г. за кампания 2010 г., по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/, като му е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 21 071.67 лв. За да постанови посочения резултат административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предвидената в чл. 59 АПК, форма. Съобразено е, че не са били налице материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане, поради това, че жалбоподателят не е доказал, че в периода на кампания 2010 г. е стопанисвал и поддържал в добро земеделско състояние, заявените от него за подпомагане, приети за недопустими площи. Посочено е, че с писмо изх. № 5670/14.09.2010 г., получено от жалбоподателя на 05.10.2010 г., видно от представената обратна разписка № 5670, п. с. Хасково, същият е уведомен за наличието на площи, заявени от повече от един кандидат, като няма данни да е потвърдил или отказал тези площи. Административният орган правилно е определил наддекларирани площи в размер на 100% по СЕПП, при което и съобразно чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, е отказал изцяло подпомагането и е наложил на санкции за бъдещ период, в размер на разликата между декларираната и установената площ. Поради това, че наддекларираната площ надвишава 50%, ДФЗ е приложил правилно материалния закон, като не е оторизирал никаква площ и сума за подпомагане по СЕПП. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се потвърждава напълно размера на недопустимата площ, както и процентът на наддеклариране. В заключението си вещото лице е посочило също, че още при подаване на заявлението за подпомагане земеделският стопанин е уведомен срещу подпис, че недопустими за подпомагане са БЗС 55645-3-2-1, 55645-8-2-3, 55645-9-1-1, и части от БЗС 84036-17-7-1, 84036-17-6-1, 55645-2-1-1. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е направеният от съда краен извод, че не се установяват допуснати от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито са опровергани резултатите от осъществената чрез ИСАК, административната проверка по подаденото заявление, а оттам и че обективираният в процесното уведомително писмо, отказ от финансово подпомагане и налагането на санкция за бъдещ период, в размер на 21 071.67 лв, са в съответствие с приложимия материален закон. Постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е осъществил подробен анализ на релевантните факти, в резултат на което и при съобразяване на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е направил обосновани констатации за наличието на недопустими за подпомагане площи по СЕПП, при процент на наддеклариране надвишаващ 50%. Правилно на Димитър Богданов Ракаджиев е отказано изцяло подпомагането, тъй като според чл. 58 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г., когато разликата между декларираната за подпомагане площ надвишава допустимата за подпомагане с повече от 50%, помощта бива отказана за въпросната календарна година и се налага санкция за бъдещ период, като за срок от три години сумата се приспада при евентуални бъдещи плащания от страна на ДФЗ. Поради това, законосъобразни са и наложените санкции за бъдещ период по СЕПП в размер на 21 071.67 лв. Изслушаното по делото заключение по допуснатата съдебно-техническата експертиза не установява различен от посочения от административния орган, размер на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП. Във връзка с възражението на касатора, че не е съобразен Регламент № 796/2004 г., следва да се отбележи, че същият не може да намери приложение, тъй като заявлението за подпомагане е подадено на 15.05.2010 г. - след 01.01 2010 г. Поради това и относим в случая е Регламент № 1122/2009 г., според чл. 28 от който административните проверки, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта на подпомагането. Данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. Следователно, проверката на място, няма задължителен характер, противно на наведените от касатора твърдения. В случая по заявлението на Димитър Богданов Ракаджиев е извършена само административна проверка по данни в ИСАК и СИЗП, а не проверка на място, която се прави на случаен принцип /метод на риск-анализ/, само на 5% от подадените заявления за подпомагане, в кръга на която извадка жалбоподателя не е попаднал. Резултатите от административната проверка са потвърдени от независим експерт, като липсва основание да не бъдат възприети от съда. По изложените съображения съдът приема, че съдебното решение, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила. С оглед направеното искане за присъждане на разноски и изхода от спора, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника, юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 150 лв за настоящото производство. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение