Решение № 3241 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2014 г.

Решение № 3241 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6131/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 ДОПК. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София обжалва решение № 1771 от 19.03.2014 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 8817/2013 г. в частта, в която преписката е върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" за издаване на нов акт за прихващане и възстановяване по искане вх. № 26-И-5708/23.04.2013 г. подадено от Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД относно сумата 13 926.63 лева съдебни разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част по отношение спорният по делото въпрос за способа, по който подлежат на възстановяване или прихващане присъдени в полза на данъчнозадълженото лице съдебни разноски, в случаи като процесния, когато не са установени насрещни изискуеми публични вземания. Касаторът счита, че в тези случай е приложил реда по чл. 519 ГПК. Позовава се на приложено към жалбата указание на изпълнителния директор на НАП. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски. Ответникът - Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба по съображения за нейната недопустимост и неоснователност, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, прецени допустимостта на касационното обжалване и извърши дължимата проверка по чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, срещу част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Възраженията на ответника по касация за недопустимост на касационното обжалване, са неоснователни. В данъчния процес съгласно чл. 160, ал. 3 и ал. 4 ДОПК когато естеството на акта не позволява решаването на делото по същество, съдът разполага с процесуална възможност да върне преписката на компетентния орган по приходите за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая предмет на оспорване е бил акт за прихващане и възстановяване. Със съдебното решение актът е отменен, поради което съдът е приложил нормата на чл. 160, ал. 3 ДОПК. Цитираната в отговора на ответника съдебна практика е неотносима към процесния случай, тъй като се отнася до случаи, в които оспореният административен акт е обявен за нищожен, както и до случаи, когато касационната жалба е подадена от страна, за която решението е благоприятно. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С решение № 1771 от 19.03.2014 г. постановено по адм. дело № 8817/2013 г. Административен съд, София град е отменил акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ № 1302186/16.05.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", мълчаливо потвърден от директора на дирекция Обжалване и данъчно - осигурителна практика град София, в частта, в която на Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД не е възстановена сумата от 2065.35 лева, представляваща разликата между сумата от 127 779.38 лева, прихваната с решение № 1300512/04.02.2013 г. за поправка на АПВ № 1205613 от 07.01.2013 г. и действително възстановената с оспорения акт сума от 125 714.03, както и в частта, в която не е възстановена сумата в размер на 13 926.63 лева, представляващи присъдени в полза на дружеството съдебни разноски. В тази част преписката е върната на компетентния орган по приходите при ТД на НАП ГДО за издаване на нов акт за прихващане и възстановяване при спазване задължителните указания, дадени от съда по тълкуване и прилагане на закона. В останалата част, относно невъзстановена сума в размер на 4022.87 лева представляваща законна лихва за забава от 04.02.2013 г. до окончателното плащане на претендираните недължимо събрани суми, жалбата е отхвърлена. Предмет на касационно обжалване е решението в частта, в която преписката е върната на компетентния орган по приходите за издаване на нов АПВ за възстановяване на сумата от 13 926.63 лева, представляващи присъдени в полза на дружеството съдебни разноски. В останалата част първоинстанционния съдебен акт е влязъл в сила, като необжалван от страните. За да върне преписката на органа по приходите в частта относно сумата от 13 926.63 лева, съдът е приел, че АПВ в тази част е незаконосъобразен, а сумата подлежи на възстановяване по реда на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК, която норма дерогира общото правило на чл. 519, ал. 2 ГПК за изпълнение срещу държавни учреждения. Решението в обжалваната част, е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК предвижда процедура по възстановяване/прихващане на суми, присъдени като разноски по влязъл в сила съдебен акт, в 30-дневен срок от предявяване на влязъл в сила съдебен или административен акт. В процесния случай от събраните писмени доказателства и заключение на съдебно - счетоводна експертиза е установено, че в полза на Интегрейтид Микро-Електроникс България ЕООД са присъдени съдебни разноски в общ размер на 13 926.63 лева, въз основа на конкретни съдебни актове. Разноските са предявени за възстановяване по реда на чл. 128 и сл. от ДОПК с искане вх. № 26-И-5708/23.04.2013 г. подадено от дружеството. С оспорения пред АССГ акт за прихващане и възстановяване сумата не е възстановена. Административният съд е отменил АПВ в тази част, като е приел, че нормата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е специална и дерогира общото правило на чл. 519 ГПК, което се отнася до изпълнение срещу държавни учреждения във всички хипотези на ликвидни и изискуеми вземания от паричен характер. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град София не оспорва отмяната на акта в тази част. По касационен ред се обжалва единствено връщането на преписката на компетентният орган по приходите за издаване на АПВ. Касаторът, счита, че в случаи като процесния, в които е установено, че данъчния субект няма изискуеми публични задължения, сумата на присъдените разноски подлежи на възстановяване по реда на чл. 519 ГПК въз основа на издаден изпълнителен лист, а не по реда на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК въз основа на съдебните актове, с които се присъждат разноски. Този довод е неоснователен, по следните съображения: Преди всичко приложението на процедурата по чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е относимо към правилността на решението в частта, в която е прието, че отказът за възстановяване на сумата е незаконосъобразен. В случая отмяната на АПВ в тази част е влязла в сила, като необжалвана от директора на дирекция ОДОП град София. Следователно на касационен контрол подлежи единствено преценката на административния съд по чл. 160, ал. 3 ДОПК за връщане на преписката на компетентния орган по приходите. Настоящият състав намира, че след като е отменил оспорения акт за прихващане и възстановяване, първоинстанционният съд законосъобразно е упражнил правомощието си за връщане на преписката за ново произнасяне от органа по приходите при ТД на НАП ГДО, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество. По аргумент за противното от чл. 160, ал. 4 ДОПК, извън случаите на оспорване на ревизионен акт, за съда не съществува забрана да върне преписката на органа по приходите за ново произнасяне. Поддържаното от директора на дирекция ОДОП град София становище, че специалният ред по чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК намира приложение само в случаите, когато са налице изискуеми публични задължения на данъчния субект, не и в случаи като процесния, когато лицето няма такива задължения, не може да бъде споделено, тъй като не намира законова опора. Основателно в тази връзка е възражението на ответното по касация дружество, че това становище е противоречие с нормата на чл. 129 ДОПК. Цитираната норма предвижда както прихващане, така и възстановяване на присъдени суми за разноски и не въвежда разграничение в процедурата по възстановяване по отношение на случаите, в които липсва насрещно вземане на приходната администрация. Именно в производството по чл. 129 ДОПК, органът по приходите проверява наличието или липсата на изискуеми публични задължения на данъчния субект и преди да се произнесе по искането му за възстановяване на присъдени разноски. В тази връзка основателно е и възражението, че цитираното от касатора указание вх. М-20-00-2/25.02.2014 г. на изпълнителния директор на НАП няма задължителен за страните и за съда характер. Нормата на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК се отнася до възстановяване или прихващане на суми за разноски, като единственото условие е, те да са установени с влязъл в сила съдебен или административен акт. Не намира законова опора становището на касатора, че след като при извършената проверка по реда на чл. 129, ал. 5, т. 3 ДОПК е установена липса на насрещни вземания на НАП, то възстановяването на сумите за присъдени разноски следва да се извърши по реда на чл. 519, ал. 2 ГПК, въз основа на издаден изпълнителен лист. Специалният закон изключва приложението на общия закон, както по отношение на прихващането, така и по отношение на възстановяването на разноските. По изложените съображения, настоящият състав намира, че решението в обжалваната част, в която преписката е върната на компетентния орган по приходите за издаване на акт за прихващане и възстановяване на присъдени съдебни разноски е правилно, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора и предвид направеното своевременно искане, на ответника се дължат сторените в касационното производство разноски за адвокатска защита в размер на 844.92 лева, съгласно представен списък на разноските и доказателства за плащане. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,