Решение № 12769 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2010 г.

Решение № 12769 от 1.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3067/2010 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. В касационна жалба на пълномощника на Столична община се твърди, че решение № 68 от 2.12.2009 г. по адм. д. № 3212/2009 г. на Административен съд София град, Второ отделение, 33 състав, в осъдителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се отхвърли предявения иск. Допълнително заема становище, че като цяло е недопустимо и затова следва да бъде обезсилено и делото изпратено за разглеждане на спора ва Софийски градски съд. В касационна жалба на пълномощниците на Анна Кирилова Станчева се поддържа, че същото решение в отхвърлителната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи изцяло предявената претенция. Счита, че не са налице основания за обезсилване на съдебния акт в неговата цялост. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, като взема предвид доводите на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни и са процесуално допустими. Разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С посоченото решение е осъдена Столична община да заплати на Анна Кирилова Станчева сумата 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 12.09.2004 г. до окончателното й изплащане, като претенцията в останалата й част до размер на сумата 45000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди и изцяло претенцията в размер на сумата 5000 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди са отхвърлени, като неоснователни и недоказани, и са присъдени съответно разноски. За да постанови този резултат, при изяснена фактическа обстановка, съдът правилно е приел, че предпоставките на чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Столична община са налице. Разпоредбата на чл. 35, т. 4 от Закона за ветеринарномедицинската дейност / отм. ДВ бр. 13/2008 г., но в сила към момента на инцидента / вменява в задължение на кметовете на общините да организират улавянето и изолирането на скитащи кучета и да осигуряват финансови средства за провеждане на задължителните ветеринарномедицински мероприятия, предвидени в наредба на министъра на земеделието и горите. В настоящия случай е безспорно установено, че животните, които са нападнали Анна Кирилова Станчева са безстопанствени скитащи кучета. Това налага извода, че служителите на ответника не са изпълнили вмененото им по закон задължение за залавянето и изолирането им в приют на общината т. е. налице е бездействие на същата като орган с властнически компетенции, което е в пряка причинна връзка с настъпилия инцидент и причинените вреди на ищцата. За да уважи претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, съдът правилно е преценил обстоятелствата относно претърпените от жалбоподателката болки и страдания, изразяващи се в стресово състояние, болкови оплаквания, продължителни лечебни процедури с временно разстройство на здравето без опасност за живота за срок от три месеца. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД правилно претенцията за обезщетение е уважена до размер на сумата 3000 лева, а в останалата й част до пълния размер като прекомерно завишена е отхвърлена. По делото не са представени надлежни доказателства за претърпени от ищцата имуществени вреди, поради което правилно искането в тази част е оставено без уважение. От изложеното е видно, че доводите в касационните жалби са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. Водим от това и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение