Решение № 12194 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2009 г.

Решение № 12194 от 19.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10240/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Иванова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искането на Валентин Богданов Костадинов, действащ като ЕТ "Валентин Костадинов Пингаров" - с. Кулата, област Благоевград, за отмяна на влязло в законна сила съдебно решение № 3428/15.04.2005 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 10746/2004 г., с което е оставено в сила решение № 510/28.10.2004 г. на Благоевградския окръжен съд по адм. дело № 243/2003 г. Изложени са твърдения, че направеното в хода на производството, в което са постановени посочените решения, искане за спирането му до приключване на производството по н. о. х. д. № 47/2005 г., е било оставено без уважение; с влязла в сила присъда на Благоевградския окръжен съд, Валентин Костадинов е оправдан по повдигнатите обвинения за извършени престъпления по чл. 311, ал. 1 вр. чл. 26 и чл. 20, ал. 3 НК, изразяващи се в умишлено склоняване на служители във фирмата му да съставят официални документи - ЕАД, като в клетка 47 удостоверят неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия същите да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Регионална митническа дирекция - София с намалена банкова гаранция в размер на 30000 лв. с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства; влязлата в сила присъда представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Ответниците по искането за отмяна - директор на Регионална митническа дирекция - гр. София, началник на Митница - Кулата, не изразяват становище. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: С решение № 3428/15.04.2005 г. по адм. дело № 10746/2004 г., тричленен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, е оставил в сила решение № 510/28.10.2004 г. постановено по адм. дело № 243/2003 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров" против решение № В-27/7.03.2003 г. на директора на РМД - София, с което е потвърдено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 78/2002 г. на началник Митница - Кулата, с което търговеца е задължен да заплати сума в размер общо на 32790 лв., от които ДДС 8790 лв., акциз 24000 лв. и лихва, считано от 15.04.2002 г. до окончателното изплащане на задължението. С искането за отмяна е представено заверено копие от присъда № 353/18.09.2006 г. на Благоевградския окръжен съд, влязла в законна сила на 27.01.2009 г., с която Валентин Богданов Костадинов е признат за невинен, по повдигнатото му обвинение, че в качеството на длъжностно лице - собственик и управител на ЕТ "Валентин Костадинов - Пингаров", действайки при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител, умишлено е склонил подсъдимите Василка Гущерова, Марияна Димитрова и Камелия Янакиева, служителки в предприятието на ЕТ, да съставят официални документи - ЕАД, подробно описани в присъдата, като в клетка 47 на същите да удостоверят неверни обстоятелства, изразяващи се в многократно намаляване на дължимите митни сборове и създаване на реални условия те да бъдат гарантирани пред Митница Кулата и Митническо бюро Суходол към Митница "Аерогара София" с намалена обща банкова гаранция и с цел да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства. Предвид липсата на данни относно момента на узнаването на присъдата, датата на влизането й в сила и разпоредбата на чл. 240, ал. 1 АПК (според която отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението, но не по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 АПК - от узнаването на решението), настоящият състав приема, че искането, по което е образувано настоящото производство, е допустимо. Разгледано по същество същото е неоснователно, по следните съображения: Съобразно чл. 239, т. 1 АПК актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или следва да е налице непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението, чиято отмяна се претендира, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, имащи значението на юридически или доказателствени факти за спора, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, подкрепени с писмени доказателства. "Нови писмени доказателства" действително са не само потвърдените с писмен документ, новооткрити обстоятелства, но и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, твърдяни през висящността на делото, които не са могли да бъдат доказани поради липсата на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. Според чл. 300 ГПК (нов), аналогичен на разпоредбата на отменения чл. 222 ГПК (отм.), приложим на основание чл. 144 АПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието относно това дали деянието е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. Досежно посочените обстоятелства, присъдата се ползва със сила на присъдено нещо, поради което и след приключване на съдебното производство по обжалване на административен акт може да се разглежда като "ново обстоятелство" или "ново писмено доказателство" по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Само че, че не безусловно и във всички случаи, а единствено при наличие на тъждество на деянието, предмет на присъдата и елементите на административния акт, предмет на разглеждане в административното съдопроизводство. Предвид данните по делото в случая не би могло да се приеме, че е налице такова тъждество - ППСДВ № 77/28.10.2002 г. на началника на Митница - Кулата има за предмет установяването на задължения на едноличния търговец в качеството му на солидарно отговорно гарантиращо лице съгласно разпоредбите на ЗМ и ППЗМ, а предмет на присъдата е (не) извършено документно престъпление във връзка с дейността на едноличния търговец, като гарантиращо лице по ЗМ и ППЗМ. Другояче казано, спорът в наказателното производство е свързан с въпроса дали при извършване на дейността му като гарант, търговецът е създавал и използвал документи с невярно съдържание, но не и въпросът, извършвана ли е била дейността, като последица от която е ангажирана отговорността му с процесното ППСПДВ, който изобщо не е бил спорен. По изложените съображения, влязлата в сила присъда на Благоевградския окръжен съд не представлява ново писмено доказателство или ново обстоятелство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, а направеното искане за отмяна на влязло в сила решение, следва да бъде отхвърлено на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,