Решение № 14411 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4487/2013 г.

Решение № 14411 от 5.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4487/2013 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" гр. София чрез процесуален представител юриск. Щилиянов, против Решение № 477 от 22.01.2013 г., постановено по административно дело № 11180 по описа за 2012 г. на Административен съд - София град. В жалбата са обстоятелствено са релевирани доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла чл. 209, т. 3 от АПК, поради които се претендира за неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Георги Николов Вътев в писмено становище чрез процесуален представител адв. Тихолова от АК Ловеч оспорва основателността на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, IV-то отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд - София град е било образувано по жалбата Георги Николов Вътев от с. Катунец, общ. Угърчин против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане с изх. № 02-110-6500/1477 от 23.08.2012 г. на изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", издадено по реда на Наредба № 2/21.02.2011г за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане само в частта, в която от оторизираната сума за кампания 2011г в размер на 12 420 лв. се удържа сумата от 7 572.20 лв., а именно се удържат сумите в размер съответно: 6 279 лв по схема НДЖ1 и посочена дата 13.12.2011 г.; и 1 293.20 лв по схема НДЖ1 и посочена дата 11.01.2012 г. Първоинстанционният съд е установил, че в тази част в уведомителното писмо се съдържа таблица с графи: схема, дата, оторизирана сума, удържана сума и изплатена сума. Под таблицата е направено уточнение, че колоната "удържана сума" отразява приспаднатите от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Прието е, че посочването е общо, като не са изписани конкретните актове и сумите по тях, за да се направи проверка относно удържаните суми, като по този начин при издаване на оспорения акт в сочената част са допуснати съществени процесуални нарушения, които не дават възможност на съда да извърши контрол за законосъобразност върху акта в тази част. В тази връзка е следвало конкретно да се посочат актовете, по които са наложени санкции, размера на сумите, представляващи санкции по всеки акт или недължимо оторизирани суми. В конкретната хипотеза не може да се направи извод за фактическото и правно основание за удържането. Не става ясно какво сочи и датата в таблицата. Тази неяснота създава заключение за немотивираност на оспорения акт в оспорената част и е основание за отмяната му като незаконосъобразен на това основание. При тези съображения с решението си първоинстанционният съд е отменил отказа, обективиран в уведомителното писмо. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт не е мотивиран - не се съдържат фактически основния за издаването му, за което подробно се е обосновал. Така постановеното решение е правилно. Производството по издаване процесното уведомително писмо е било самостоятелно и постановения като резултат индивидуален административен акт е следвало да отговаря на всички изисквания за законосъобразност, включително и на императивните изисквания по чл. 59 АПК за форма на акта. Съдът е установил липсата на мотиви - фактически основания за издаването му като е съобразил, че формалното позоваване и цитиране от административния орган на приложими нормативни разпоредби не може по същество да замести необходимостта от мотивиране на акта към момента на издаването му, а не впоследствие с допълнително представени доказателства.. В случаите по чл. 1 от Наредба № 2/21.02.2011 г. за специалните изисквания за участие в одобрените схеми за национални доплащания и за специфично подпомагане, към които се отнася конкретният казус, предвид бланкетния характер на разпоредбите, посочени като правно основание, от чието наличие се извежда упражненото субективно материално право, е било необходимо органът да изложи и фактическите обстоятелства, които е квалифицирал като материалноправни предпоставки, субсумирани в цитирания законов текст. При липсата на фактически основания, изложени в писмото, не може да бъде извършена преценка на законосъобразността на упражненото право на бъдат приспаднати от оторизираната субсидия суми, в резултат на санкции от предходни периоди или недължимо оторизирани суми, за които е издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ. Излагането на релевантните факти и обстоятелства от органа е следвало да бъде извършено при издаване на административния акт, т. к. посочването им едва в съдебно заседание е свързано с възможност за подмяна на съображенията, мотивирали преценката на органа, което е недопустимо. Мотивите на издателя на административния акт, с оглед на които се извършва упражнявания от съда контрол, не могат да бъдат замествани от твърдения на страните, следователно изискването за мотивиране при прилагане на бланкетна правна норма е условие за неговата законосъобразност, т. к. само тогава е възможна ефективна защита на страните в административното производство и упражняването на контрол от страна на съда. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта от гледище на други фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗПЗП, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването на фактически основания в акта в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на административния орган относно упражненото субективно потестативно право, както и да бъде извършена последваща проверка за съществуването му, т. е. проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че административният орган не е доказал законосъобразността на правните си действия, обективирани в акта е правилен и следва да бъде споделен. При неоснователността на касационните оплаквания решението като правилно, валидно и допустимо, следва да остане в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените в производството разноски по делото в размера както са претендирани. Същият е доказал направени разноски в касационното производство по делото 1500 лева за адвокатски хонорар, видно от представения договор за правна помощ. Разноските са своевременно поискани с касационната жалба, поради които и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК те следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от бюджета на органа, издал оспорения административен акт. Липсва възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК от ответника за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Воден от което и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, IV-то отделение