Решение № 4669 от 3.5.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Сдружение Българска Асоциация Природен газ /БАПГ/, подадена чрез упълномощен процесуален представител адв. Александров, против Решение 9776/02.11.2022 г., постановено по адм. дело 4040/2021 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, с което е отхвърлена жалбата на сдружението срещу чл. 13, ал. 5 от Наредба 2/19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ /наричана по-долу само НРЦПГ или Наредбата, бел. моя/, последно изменена с ДВ бр. 95/03.12.2019 г., издадена от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Изложени са подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост, а и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания чл. 209, т. 3, пр. 1 АПК. Аргументите са доразвити и в представените по делото писмени бележки. Претендира се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се отмени посочената разпоредба от Наредбата. Заявява претенция за присъждане на сторените в процеса разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им пред касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба КЕВР, чрез процесуалния си представител юрк. Башлиева, по съображения, изложени в пледоарията по съществото на спора и депозирани писмени бележки, оспорва основателността на касационната жалба и се поддържа искане за оставяне в сила на решението. Заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият в производството прокурор от ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, намира касационната жалба за процесуално допустима. По съществото на спора приема следното: Предмет на оспорване пред тричленния състав на ВАС е била разпоредбата на чл. 13 ал. 5 от Наредба 2 от 19.03.2013 г. за регулиране на цените на природния газ, приета с Наредбата за изменение и допълнение на НРЦПГ, обнародвана в ДВ бр. 95 от 2019 г., в сила от 03.12.2019 г, на Комисия за енергийно и водно регулиране. Конкретното съдържание на посочената правна норма е следното Комисията определя нормата на възвръщаемост на капитала чрез модела за оценка на капиталовите активи и въз основа на данни от: международно признати източници на информация относно отраслов безлостов коефициент за страните членки на Европейския съюз, обща пазарна рискова премия за Република България, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск; данни на Българската народна банка относно безрисковата норма на възвръщаемост при използване на дългосрочния лихвен процент за оценка степента на конвергенция като средна стойност за 12-месечен период преди месеца на оповестяване на предложението за цени.. За да отхвърли жалбата, тричленният състав на ВАС въз основа на подробно описана фактическа обстановка по приемането на посочената разпоредба, изведена въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и при обсъждане заключението на приетата по делото съдебна експертиза, в аспекта на всички повдигнати от оспорващия възражения, от правна страна е приел, че актът е издаден от компетентен орган (по аргументи от чл. 21 ал. 1 т. 3 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, чл. 36 ал. 3 от ЗЕ и изискванията на Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 относно общите правила за вътрешния пазар на природния газ), без да са допуснати нарушения на административно-производствените правила (дефинирани както в ЗНА и ЗЕ, така и в Правилника за дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране и за нейната администрация /наричан само Правилника/), както и не е констатирал твърдяното противоречие с материалния закон конкретно е счел че липсва нарушение на изискванията на чл. 31 т.1 и т. 4 от ЗЕ, както се е поддържало в жалбата. В касационната жалба СБАПГ навежда следните доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, представляващи оплаквания за материална незаконосъобразност и необоснованост на решението: 1. Неправилно е прието, че съгласно нормата на § 5 от ПЗР на Закона за нормативните актове /ЗНА/ са неприложими правилата на чл. 26 и чл. 28 от ЗНА, с аргументи че доколкото самата наредба е приета по прилагане правото на ЕС, то следва да бъдат съобразени нормите на чл. 51 ал.1 и чл. 41 § 2 б.в от Хартата на основаните права на ЕС, вкл. и на чл. 3 ал.2 от Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 относно общите правила за вътрешния пазар на природния газ, изискващи мотивите за приемането на подзаконовия нормативен акт да не са бланкетни, а да гарантират предвидимост, откритост, яснота и пропорционалност на приеманата нормативна уредба, в която насока съдът не е обсъдил изложените възражения и аргументи в жалбата, по който начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и по същество неправилно е приел, че са спазени изискванията на чл. 26 от ЗНА; 2. Неправилно е прието, че с оспорената разпоредба не са нарушени принципите за ценово регулиране, формулирани в чл. 31 т. 1 и т. 4 от ЗЕ, като не се споделят аргументите на съда, че доколкото определяне нормата на възращаемост не се регулира единствено от текста на чл. 13 ал. 5 от НРЦПГ, не е нарушено изискването за икономическа обоснованост, като счита, че дори и един единствен от параметрите за определянето й да е икономически необоснован, то безспорно и резултатът при прилагането на формулата би бил такъв, съгласно правилата на математическата логика. Оплакванията са неоснователни. На основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК касационният съд като оставя в сила решението с препращане към мотивите на тричленния състав на ВАС, които споделя в цялост. Предвид наведените касационни оплаквания следва да се посочи, че противно на изложеното от СБАПГ съдът подробно е обсъдил всяко едно от повдигнатите пред него възражения относно спазване нормативните изисквания при приемането на оспорения текст от наредбата. Несъгласието на касатора с изводите от фактическа и правна страна не може да обоснове подържаното касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК, а именно допуснати съществени процесуални нарушения в правораздавателната дейност на съда. Правилно съдът е приел, че случаят попада изцяло в приложното поле на действие на § 5 (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2016 г., в сила от 04.11.2016 г.) на ПЗР от ЗНА, който изрично изключва приложението на чл. 26 и чл. 28 ЗНА за актове, издавани от органи, които не са предвидени от Конституцията, какъвто е и КЕВР. В този смисъл е формирана и константна съдебна практика /така например Решение 2232 от 9.03.2022 г. на ВАС по адм. д. 10499/2021 г., 5-членен с-в. и цитираните в него Решения по а. дела 4089/18 г., 10562/18, 10131/18 на ВАС/. Или неотносими са касационните оплаквания, формулирани на база разпоредбите на глава трета от ЗНА изработване на проекти на нормативни актове. В този смисъл е и даденият отговор от СЕС на въпрос 2 по дело С-5/2019 г., според който Директива 2009/73/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г. относно общите правила за вътрешния пазар на природен газ, в частност разпоредбата на чл. 3 § 2 от Директивата, изискващ задълженията, свързани с обществена услуга да са ясно определени, прозрачни, недискриминационни, да подлежат на проверка и гарантират равни условия на достъп за предприятия за природен газ от Общността до национални потребители, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска законодателство на държава членка, което освобождава регулаторния орган на тази държава членка по смисъла на посочената директива от задължението да спазва някои националноправни разпоредби, уреждащи процедурата по приемане на нормативни актове, когато приема акт, с който се налага задължение за обществена услуга по смисъла на член 3, параграф 2 от посочената директива, при условие че приложимото национално законодателство същевременно гарантира съответствието на посочения акт със залегналите в тази разпоредба материалноправни изисквания, пълното мотивиране на този акт, публикуването му при запазване на поверителността на чувствителната търговска информация, ако това се налага, както и възможността за неговия съдебен контрол. В случая тричленният състав на ВАС е извършил анализ на процедурата по приемане на разпоредбата на чл. 13 ал. 5 от Наредбата. След подробен и обстоен анализ на процедурата по изготвяне, обсъждане и приемане на проектите, с които се създава чл. 13 ал. 5 от Наредбата, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни изводи, че изискванията за мотивираност, публичност и възможност за съдебен контрол са спазени. Изложените от административния орган мотиви, налагащи приемането на посоченото правило, са ясно дефинирани и те кореспондират с преследваната цел регламентация на приложимия модел за оценка на капиталовите разходи и използваните данни (компоненти) за нуждите на прилагане на формулата, определяща нормата на възвращаемост на капитала, с избягване на всякакъв субективизъм в подхода. Или в пълнота са спазени изискванията, както на чл. 3 ал. 2 от Директивата, така и тези на чл. 41 § 2 б.в от Харната на основните права на ЕС, за мотивираност. Не многословието в мотивите, а тяхната същина, е определящо за спазване на посочените нормативни изисквания. По отношение материалноправната законосъобразност на оспорената разпоредба на чл. 13 ал. 5 от Наредбата изводите на съда също са правилни и се споделят от настоящия касационен състав на ВАС. Нищо от доказателствата по делото не налага обратен на сторения извод, а именно че е спазен принципът на чл. 31 т. 4 от ЗЕ за икономическа обоснованост на нормата на възвращаемост на капитала, както и този по чл. 31 т. 1 от ЗЕ точно посредством новоприетата разпоредба се постига изискването ценовото регулиране да се основава на обективни и определени по прозрачен начин критерии. Включително и посредством приетото по делото заключение на вещото лице не се обосновават твърденията в касационната жалба, насочени към необоснованост на извода на съда за спазване принципа, залегнал и в чл. 31 т. 4 от ЗЕ. Съгласно легалното определение в § 1 т. 7 от ДР на Наредбата "Норма на възвръщаемост капитала" е възвръщаемост на инвестирания капитал, изразена като процент от този капитал. Липсва обосновка в какво точно се изразява поддържаната икономическа необоснованост на разрешението в чл. 13 ал. 5 от Наредбата, а именно определянето на нормата на база вкл. и обща пазарна рискова премия за Република България, формирана като сума от базовата рискова премия за развити пазари и премията за специфичния за държавата риск, вкл. и спрямо твърденията, че в случая България е развиващ се, а не развит пазар, а още по-малко са налице доказателства за това. Нещо повече - прилагането на това правило при конкретното определяне на конкретни цени и компоненти е въпрос извън обхвата и предмета на съдебния контрол пред първата инстанция. По изложените съображения касационният състав на ВАС намира за обосновани и законосъобразни изводите на тричленния първоинстанционен състав на ВАС по отношение приетата законосъобразност на разпоредбата на чл. 13 ал. 5 от обжалвания пред съда подзаконов нормативен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Предвид изхода на правния спор неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски. Такива се дължат на КЕВР и са в размер на дължимото според разпоредбата на чл. 143 ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран така, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия