Решение № 12577 от 20.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8379/2024 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. С. С., чрез адв. Н. Топалова против решение 780 от 06.06.2024г. на Административен съд Шумен, постановено по адм. дело 132/2024г. Поддържат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което се иска отмяната му. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил и преценил всички доказателства по делото и е приложил неправилно материалния закон - § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Шумен изразява становище за неоснователност на същата в писмени бележки. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд,Първи състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Шумен е Решение 2153-27-25 от 25.03.2024 г. на ръководителя на ТП на НОИ Шумен, с което са потвърдени задължителни предписания ЗД-1-27-01534229 от 02.02.2024 г., издадени от осигурителен орган при ТП на НОИ Шумен. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Д. С. С.. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че Д. С. С. е бил регистриран в Областна дирекция Земеделие Шумен като земеделски стопанин за периода 20.11.2017-11.02.2020 с наета обработваема площ земеделска зема от 100 кв.м.,находяща се в [община],[населено място] за 2017г, а за 2018г- 10 кв.м. с култури зеленчуци- градински домати и краставици. Касаторът е подал декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице - земеделски производител с начало на дейността и на осигуряването 20.11.2017 г. Контролни органи към ТП на НОИ- Шумен са извършили проверка, относно осигурителния стаж и доход на Д. С. С. за периода 20.11.2017 11.02.2020 г,свързани с изплащането на обезщетение за бременност,раждане и отглеждане на малко дете. В рамките на проверката от страна на касатора билозаявено,че ползва дворното място под наем,там е засадила домати и краставици,но не реализира продукция за продажба ,а само за лични нужди. Налични са данни от ТД на НАП относно неподаването на декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, предвид липса на реализирани приходи от дейността на касатора като земеделски производител. Било е установено, че С. не е подавала годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2017 г.- 2020 г.. В резултат на установените фактически обстоятелства е бил съставен констативен протокол КП-5-27-001534219 от 02.02.2024 г. Въз основа на това са били издадени задължителни предписания ЗД-1-27-0013534229 от 02.02.2024 г. за заличаване на подадените от касатора данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за периода 20.11.2017 - 10.02.2020 г свид осигурен код 13. Контролният орган е приел, че Д. С. не е упражнявала дейност като земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, поради което не е осигурено лице по смисъла на КСО. Недоволен от постановения акт, С. го е обжалвала пред ръководителя на ТП на НОИ Шумен, който го е потвърдил с решение 2153-27-25 от 25.03.2024 г. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай касаторът не е подавал декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за отчетните 2017 г.- 2020 г., липсват данни за реализирани приходи от дейността й като земеделски производител. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за необоснованост на обжалваното съдебно решение. Административен съд - Шумен е подложил на преценка всички събрани доказателства, а при формиране на вътрешното му убеждение относно фактите от обективната действителност не са допуснати отклонения от правилата на формалната и правната логика. Правилно съдът е приел, че оспореният акт е обективиран в изискуемата се писмена форма и е с изискуемото се съдържание. При спазване на административно-процесуалното правило за мотивиране компетентният административен орган в съответствие с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е изложил фактите по спора така, както са установени в констативен протокол КП-5-27-01534219 от 02.02.2024 г. и е посочил правните основания за издаване на акта.Обстоятелството,че АС Шумен е постановил решението си преди касатора да представи писмените си бележки по делото не обоснова нарушение на съдопроизводствените правила,доколкото доводите на същата по същество са обсъдени в цялост в съдебния акт. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция.Независимо от трудностите,свързани с справянето с последиците от пандемията Ковид-19,за да се установи със сигурност осъществяването на дейност като земеделски производител,а оттам и като самоосигуряващо лице , е необходимо наличието на минимален брой писмени доказателства,които да установяват същата,като с оглед правилата на нормалната житейска логика наличието на документи,свързани с разходи и приходи от дейността,както и наличието на декларирани доходи за съответната стопанска година биха се възприели за достатъчни за доказване на дейността.Въпреки твърдението за наличие на подобни писмени доказателствени средства,касаторът не е представил такива нито в рамките на административното,нито в съдебното производство,поради което и доводите му,основани на житейска логика са неустановими. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, Първи състав на шесто отделение,