Решение № 12679 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2016 г.

Решение № 12679 от 23.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8097/2016 г., VI о., докладчик съдията Димана Йосифова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. М. Т. от с. С., О. П., представлявана от адв. Велинова от САК, против решение № 150/31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 44/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., с което е отхвърлена жалбата й против решението по протокол № 5 от 29.10.2015 г., в часта му по т. 3.1., приложение № 4, т. 86 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВПМС/. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено. Жалбоподателката твърди, че обжалвания протокол на МКВПМС е от 2014 г. и към този момент действа изменението на Правилника за организацията и дейността на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, редакция Д. в. бр. 25/18.03.2014 г. Ответната страна по касационната жалба - Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че правилно не е предоставена възстановителна помощ, тъй като за отстраняването на причинените на имота щети е необходим текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Приложима е редакцията на Правилника за организацията и дейността на междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет, редакция Д. в. бр. 75/2012 г. Съгласно чл. 29, ал. 3 от този правилник не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като взе предвид доказателствата по делото и доводите в касационната жалба, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. П. е отхвърлена жалбата на Е. Т., подадена против решението по протокол № 5 от 29.10.2015 г., в частта му по т. 3.1., приложение № 4, т. 86 на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерски съвет /МКВПМС/, с което е отказано предоставяне на възстановителна помощ за подпомагане и възстановяване на жилище, засегнато от природно бедствие. За да постанови това решение съдът е приел, че жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт и при наличие на правен интерес. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган и в изискуемата форма, при спазване на процесуалните и материалноправните изисквания за постановяването му, както и в съответствие с целта на закона. Според съда правилно е отказано предоставяне на възстановителна помощ на жалбоподателката за установените щети на жилището й, тъй като според конструктивното становище и експертната оценка относно щетите, нанесени на жилището на жалбоподателката, не е налице нарушение на конструктивни елементи на сградата, а необходимите строително-ремонтни дейности за отстраняване на щетите се квалифицират като текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ. Съдът е приел, че отказът е мотивиран, като посоченото в решението основание за отказа - "несъответствие с правилника", означава, че искането за предоставяне на възстановителна помощ за текущ ремонт е в несъответствие с чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /ПОДМКВПМС/. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна е безспорно установено, че на 22.05.2012 г. в района на гр. П. и околните села е регистрирано земетресение, което съгласно средствата за масово осведомяване е било с магнитут 5,6 по скалата на Рихтер, с последващи трусове. В резултат на земетресението и последващите трусове са нанесени щети на недвижими имоти, находящи се в засегнатите райони. От доказателствата по делото е безспорно установено, че от Е. М. Т. от с. С., касационен жалбоподател в настоящото производство, е подала искане с вх. № 264/4.06.2012 г. до кмета на О. П. за оглед и оценяване на щетите на къщата и находяща се в с. С., ул. "М. Я. "№.... От назначената за целта от кмета на община П. експертна комисия е извършен оглед на имота, за което е съставен протокол от 8.10.2012 г. на Общинската комисия по чл. 27 от Правилника за организация на дейността на МКВП към Министерски съвет/МС/, изготвено са конструктивно становище и експертна оценка и количествено стойностна сметка за 407 лева. Според конструктивното становище в резултат на земетресението, е напукана мазилката-пукнатини по вътрешната и външна мазилка, пукнатини по мазилката на тавана, пукнатини по каменната зидария. На основание на тези констатации е направено искане от кмета на О. П. до Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет . Тази комисия прави първи отказ по т. 5 от Протокол № 1, и Приложение № 2, т. 4349 - отказано е подпомагане на жалбоподателката Е. Т.. Този първи отказ е обжалван пред Административен съд-Перник. С Решение № 695/21.12.2013 г., постановено по адм. д. № 1002/013 г. по описана съда, съдът е отменил отказа и е върнал преписката на МКВП към Министерски съвет Следва втори отказ на тази комисия по т. 3.1, от протокол № 5 от 29.10.2015 г., Приложение № 4 по т. 86. И този отказ е обжалван пред Административен съд-П.. С Решение № 150/31.03.2016 г., постановено по адм. д. № 44/2016 г., по описа на съда, съдът е отхвърлил оспорването на Е. Т. от с. С.. По делото е представен списък-Приложение № 4, където в т. 86 е отразено че оценката на вредите не съдържа ремонтно-възстановителни работи по конструкцията на сградата. Описаните щети попадат в категорията на "текущ ремонт", съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на МКВПМС. От правна страна, в чл. 33, ал. 1, т. 4 от Закона за защита при бедствия /ЗЗБ/ е предвидено, че всяко физическо лице има право на неотложна и възстановителна помощ, а в ал. 4 е предвидено, че тази помощ се предоставя при условия, по ред и в размери, определени с правилника по чл. 54, ал. 6. Според посочената разпоредба, Министерският съвет приема правилник за организацията и дейността на комисията, в който се определят и редът за заявяване на финансовите средства и критериите за оценка на постъпилите искания за финансиране. В изпълнение на тази законова делегация е приет Правилникът за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет, приет с ПМС № 58/6.04.2010 г., обн., ДВ, бр. 28 от 13.04.2010 г. В раздел IV от този правилник - чл. чл. 26-32, са регламентирани правилата за предоставяне на възстановителна помощ. Според чл. 26, ал. 1 от правилника, комисията взема решение за предоставяне на възстановителна помощ на физически лица за подпомагане възстановяването на жилища, засегнати от бедствие, а според ал. 2, право на такава помощ имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Според чл. 29, ал. 1 от правилника /в приложимата за случая редакция/, възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общината начин. В ал. 2 на чл. 29 е предвидено, че предоставената за всеки обект помощ се определя в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2, а в ал. 3 на чл. 29 е предвидено, че не се предоставя възстановителна помощ за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 от ДР на Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Според определението, дадено в т. 1 ДР на ПОДМКВПМС, "минимално необходими битови условия" по смисъла на правилника е жилище, в което има едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, баня-тоалетна и едно складово помещение и няма опасност за здравето и живота на гражданите; Според легалното определение, дадено в § 5, т. 43 ДР на ЗУТ "текущ ремонт" на строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се: а/ засяга конструкцията на сградата; б/ извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата; в/ променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Предвид тази нормативна регламентация на предоставянето на възстановителна помощ се налага извода, че основание за отказ за предоставяне на възстановителна помощ е налице, когато претендираните средства са за текущ ремонт по смисъла на т. 43 от § 5 ДР ЗУТ. Обстоятелството дали възстановителната помощ е поискана за текущ ремонт или за ремонт, който е предназначен да осигури минимално необходимите битови условия на правоимащото лице по смисъла на т. 1 ДР ПОДМКВПМС се преценява въз основа на експертната оценка и конструктивното становище на експертите, определени със заповедта на кмета на общината. Изрично в атакувания отказ на комисията е посочено, че "с оглед естеството на щетите, както са описани в експертната оценка на комисията, следва да се приеме, че отстраняването на щетите, причинени на имота на жалбоподателката от земетресението, представлява текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ, за който не се предоставя възстановителна помощ съгласно чл. 29, ал. 3 ПОДМКВПМС". Настоящият съдебен състав счита за неоснователни твърденията в касационната жалба за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Неоснователно е твърдението, на адв. Велинова, процесуален представител на жалбоподателката, за незаконосъобразност на съдебното решение, поради обстоятелството, че се атакува втория отказ на МКВПМС, по т. 3.1, от Протокол № 5 от 29.10.2015 г., Приложение № 4 по т. 86., който протокол е издаден при действието /при отмяната/ на нормата на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС /Изм. Д. в. бр. 25/18.03.2014 г./, поради което следва да и се предостави възстановителна помощ по реда на чл. 29, ал. 1 от същия правилник. Безспорно е, че след изменението от 18.03.2014 г. тази разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС несъществува, но събитието - земетресението което е причинило щетите и увреждането на дома на жалбоподателката е станало на 22.05.2012 г. и към онзи момент се преценява действието на съответната правна норма. Отмяната на нормата на чл. 29, ал. 3 от правилника няма обратно действие, поради което към онзи момент разпоредбата на чл. 29, ал. 3 е съществувала и не е предвиждала предоставяне на възстановителна помощ за текущ ремонт. Правилно и обосновано, първоинстанционният съд е приел, че атакувания отказ е издаден в изискуемата се форма, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, позовавайки се на мотива на отказа съдържащ се в решението по т. 3.2. по протокол № 5 от 29.10.2015 г., и на изричното посочване в т. 3.1, Протокол № 5 МКВП и в т. 86 от приложението, където по отношение на жалбоподателката относно представената експертна оценка на вредите се посочва, че не съдържа ремонтно възстановителни работи по конструкцията на сградата. Описаните щети представляват текущ ремонт, поради което за отстраняването им не се предоставя възстановителна помощ, съгласно чл. 29, ал. 3 ПОД на МКВП в редакцията от 2012 г. Безспорно установено е, че има представен протокол за установяване на щети и експертна оценка и именно те са внесени от Кмета на общината за разглеждане с протокол от 8.10.2012 г. От това следва, че изводите на комисията са правилни и законосъобразни и съобразени с действащата правна норма към датата на природното бедствие и причинените от него щети на жалбоподателката. Доводите в касационната жалба за нарушение на основни принципи в административното правосъдие визирани в чл. 7, ал. 1, 2 от АПК-принцип на истинност; чл. 9, ал. 2, 4 АПК-принцип на служебното начало и чл. 6, ал. 1 АПК-принцип на съразмерност, както и твърдението че междуведомствената комисия е действала недобросъвестно и несправедливо, не се подкрепят от събраните доказателства още пред специалната комисията създадена в община П.. Предвид изложените съображения, съдът е направил извода за законосъобразност на обжалвания административен акт в съответствие със събраните доказателства и с материалния закон. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяна, поради което решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното Върховният административен съд, шесто отделение,